Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Виктория Петрова напуска телевизията: Става колежка на проф. Кантарджиев
  • Новини

Виктория Петрова напуска телевизията: Става колежка на проф. Кантарджиев

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2023
fdgkfdgkfkhfghgf.png

Амбициозната новинарка Виктория Петрова преди дни е взела своята четвърта диплома
за висше образование. Журналистката се е дипломирала като магистър по микробиология
в Нов български университет.

45-годишната тв звезда очевидно има намерения скоро
да се развива професионално и извън телевизията, а интересът й към науката, изучаваща
микроорганизмите на нашата планета, както и вирусите, се събудил около ковид пандемията.

 

Тогава Вики решила да се запише като редови студент в магистърската специалност
в НБУ, където изкласила с отличие, макар да съчетавала лекциите с изтощаващия
си работен график. В нюзрума на Би Ти Ви вече се шегували, че е колежка на проф.
Тодор Кантарджиев и й искали съвети как да се лекуват от различните грипове.

 

Красавицата от Варна е прочута с колекцията си от дипломи и висши образования
в тв средите и е рекордьор в класацията сред родните журналисти. Освен че е завършила
журналистика в СУ още навремето, тя е магистър по философия и по история. Има
и завършен курс по право към Великотърновския университет.

 

С широкия си спектър
от знания Петрова би могла да работи куп различни професии, ако реши да прекрати
телевизионната си кариера. Освен че съобщава новите в компанията на Юксел Кадриев
в централната емисия на Би Ти Ви вече дълги години, тя преподава и на млади студенти
по журналистка в НБУ в две дисциплини – „Телевизия и радио” и „Телевизионен нюзрум”.

 

Последните месеци от живота на най-красивата тв водеща в родния ефир са изпълнени
с обрати не само на професионалния, а и на личния фронт. В края на лятото стана
ясно, че Виктория се е разделила окончателно с бившия спортен министър Красен
Кралев, с когото живяха близо десетилетие на семейни начала.

 

След разлъката политикът
от ГЕРБ се залюби с 20 години по-младата от него бивша манекенка и миска от близкото
минало Петя Велкова, която неведнъж е изгрявала на кориците на еротичните списания
в България.

 

Двамата вече делят един покрив и не се притесняват да се показват
и снимат заедно. Дългокраката блондинка също е разведена, а в зората на кариерата
си беше известна и като една от многото приятелки на вече покойния милионер Христо
Сираков, прочут с прякора си Стоте манекенки.

 

От около месец първоначално съкрушената от раздялата с Кралев Виктория вече била
превъзмогнала емоционалните щети и продължила живота си напред. Нейни колеги издават,
че излизала със заможен роден бизнесмен, с когото се запознали неотдавна.

 

Засега
обаче новинарката, която никак не обича да афишира личния си живот, не е коментирала
дали намеренията й към ухажора са сериозни. Тя обаче имала нужда от промяна, като
не е изключено съвсем скоро да се раздели с тв кариерата си и да поеме по нов
път.

 

До момента Вики има няколко неуспешни сериозни връзки. Преди да прекара близо
десетилетие с Красен Кралев, Виктория беше омъжена за свой колега от телевизията
– операторът Добромир Иванов.

 

С него обаче се разведоха заради любовен триъгълник,
а сега той е женен за друга журналистка от Би Ти Ви – Веселина Петракиева. След
това Петрова се залюби със спортния тв журналист и плейбой Петър Бакърджиев, с
когото също не успяха да създадат стабилно семейство и деца, а до началото на
годината делеше един дом с Кралев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шефът на Подкрепа зарадва всички пенсионери с новина за Коледа, пожелават му Бог да го поживи
Next: България потъна в траур! Почина много известен журналист и директор

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.