Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • (ЛУД ВИЦ) Чък Норис се качил без билет в тролей 88. Дошла контрольорката Гичка от Аспарухово и…
  • Без категория

(ЛУД ВИЦ) Чък Норис се качил без билет в тролей 88. Дошла контрольорката Гичка от Аспарухово и…

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2023
osdfkhkdfghkrkhrthtr

Чък Норис се качил без билет в тролей 88.
Дошла контрольорката Гичка от Аспарухово и го подканила любезно да си покаже билета
– Абе, билет имаш ли бе…?
Чък Норис демонстративно извадил монета от един лев, сложил я в перфоратора и с мощен тупаник я перфорирал. Гичка спокойно хванала перфорираната монета, скъсала я с ръце на две и дала продупчения край на Чък Норис.

???? ???? ????

Свети Петър:
– Какво те води насам?
– Инфаркт.
– Е, поне е било от сърце!

???? ???? ????

Майка прибирайки се от работа заварва детето си да плаче.
– Сине, защо плачеш?
– Татко си удари пръста.
– Оооо… горкото, и ти много ли плака?
– Нее! Преди да ми гръмне онзи шамар много се смяяяях.

???? ???? ????

Настаняват двама нови затворници в една килия:
– На колко те осъдиха? – пита единия.
– На 15 години.
– Тогава, ти вземи леглото до вратата, че ще излезеш малко преди мен.

???? ???? ????

Мъж гледа, как жена му се прибира изгърбена под двете тежки торби с продукти:
– Но, скъпа, защо си помъкнала тия тежки торби! Това не е за жена работа…
– Така ли! Ти какво би ме посъветвал?!
– Ами носи ги на два пъти… даже на три…

???? ???? ????

Спира кола до пр*ститутка на Околовръстното. Показва се шофьора и пита:
– Колко?
– 20 лева.
– Слушай, имам 5 лева, но ще ти дам мобилния си телефон.
Проститутката погледнала телефона и се съгласила.
Получил, каквото иска, шофьорът вади пет лева и се готви да тръгва.
– Хей, а мобилния?
– О, да, за малко да забравя, пиши 0899 ….

???? ???? ????

Събрали се учени – лингвисти на симпозиум, за да обсъждат езиковите проблеми. По едно време така се обърнала посоката на дискусията, че всеки взел да хвали колко съвършен е неговият език, как дадено чувство можело най-добре да се изрази и т. н. Нашият представител слушал, слушал, па накрая му писнало да слуша глупости, станал и теглил следната реч:
„Дами и господа, моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няк… колко примера в подкрепа на твърдението ми:
1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между „капе“ и „тече“? Няма такъв. Аз съм проверил специално. А на български има – „църцори“.
2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение – няма. А на български има – далече, по-далече, най-далече, на майн*та си.
3. Има ли език, в който да има минало незапомнено време? Хе хе – няма. А на нашенски има – Бил съм се напил.
4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Нямате. А ние имаме – щял съм бил да работя.
5. Колко начина имате по заобиколен начин да кажете „не знам“, когато ви питат нещо? Общо взето всичките се свеждат до един: „I don’t know“ „No idea“ „I got no clue“. А вижте ние колко по-заобиколно можем да го кажем: „Казва ли ти някой!“, „А сега де!“, „еб*ш ли му мамата!“, „а – сега ме хвана!“
6. И накрая, господа – хайде кажете – има ли език, в който да има една такава дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма! А на Български има – това е думата „такова“.
………е добре казали учените как така ще опишеш всичко с думата
„такова”?
– Ами вместо да кажете „ще ми подадеш ли бутилката” казваме „ ще ми таковаш ли онова”; „аз ще се таковам с автобуса” (ще се придвижвам с
автобуса) и т.н.
След симпозиума учените отишли на баня и един от чужденците, за да покаже че уважава езика ни казал на българина „ще ме изтаковаш ли
отзад” (да му изтърка гърба), българина минал отзад и го „оправил” набързо, а чужденеца казал „добре де аз исках да ми изтъркаш гърба а ти какво направи?”. Нашият учен казал: Ааааааа „такова” има и такова значение……….

Continue Reading

Previous: Пиенето на топла вода на празен стомах води до…
Next: Мистерия: Люба засне главата на султан Селим Първи в р. Арда до Дяволския мост

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.