Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радост! Вдигат парите за много пенсионери в България
  • Новини

Радост! Вдигат парите за много пенсионери в България

Иван Димитров Пешев ноември 13, 2023
rasdsadgsdgksdfgdf.png

От 1 юли 2024 г. вдовишките добавки се вдигат на 30 на сто от размера на пенсията на починалия съпруг или съпруга.

Това предвижда проектобюджетът за догодина и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2024-2026 г., качени на сайта на Министерството на финансите.

В момента вдовишките добавки са 26,5 на сто, миналата година са ги получавали 685 000 души.

В проектобюджета за догодина е заложен ръст на пенсиите с 11 на сто от 1 юли, съгласно т.нар. швейцарско правило. Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза допуска осъвременяване на пенсиите с 8 на сто през 2025 г. и с 5,4 на сто през 2026 г. С колко точно ще се вдигнат парите за старост обаче зависи от отчетените инфлация и размер на средния осигурителен доход през предходната календарна година.

Бюджетът и прогнозата към него предвиждат увеличаване на максималния осигурителен доход в следващите три години. Догодина той ще се вдигне от сегашните 3400 лева на 3750 лева. През 2025 и 2026 г. е предвидено максималният осигурителен доход да достигне съответно 4130 и 4430 лева.

Увеличава се и минималният осигурителен доход до новия размер на минималната заплата, която от Нова година ще се вдигне от 780 на 933 лв. Земеделските производители и тютюнопроизводителите също догодина ще се осигуряват върху минимум 933 лв. Минималният осигурителен доход ще се вдига и през 2025 и 2026 г., съобразно размера на минималната заплата, изчислен по формулата в Кодекса на труда.

Максималната пенсия се замразява в периода 2024-2026 г. на сегашното й ниво 3400 лева, информира „Телеграф“.

Обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст също се замразява на 780 лв. до 2026 г. включително.

Предвижда се брутният вътрешен продукт догодина да възлезе на 205,8 млрд. лева. Ръстът на БВП се очаква да е 3,2%.

Средногодишната инфлация е заложена да е 4,8%, като се очаква инфлацията в края на 2024 г. да падне до 3%. Дефицитът, при който е разчетен бюджетът, е 3% на касова основа и 2,9% на начислена основа. Държавният дълг се очаква да остане на същите нива като процент от БВП – 23,8%. Бюджетът включва общо приходи от 77,6 млрд. лева и общо разходи от 83,8 млрд. лева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Забъркваш в един буркан и забравяш за болести, умора и токсини
Next: Нови глоби: Всеки, излязъл от магазин, без да направи това, може да има проблем

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.