Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В България има само 2 града с буквата Ц, но знаете ли кои са
  • Новини

В България има само 2 града с буквата Ц, но знаете ли кои са

Иван Димитров Пешев ноември 14, 2023
sadggkkghkerikhsfhgfh.png

В нашата страна има повече от 70 населени места започващи с буквата “Ц”. Но има само 2 града. Знаете ли кои са те? Днес ще разгледаме повече за тяхната история, пише Poznanieto.bg.

Кои са 2-та града с буквата “Ц” в България?

1. Царево

Градът носи много разнообразни имена през годините. Най-дълъг период е кръстен Василико или Василикос. Има 2 основни версии за произхода на това име:

Село Босилково – Това е име на унищожено село от Айтоския балкан, жителите на които се преселват в Царево. Те носят със себе си името на родните си място, но биват погърчени и по този начин се променя името на Василико.

Василевс – Втората хипотеза е свързана с думата василевс от гръцки, тъй като турският пътешественик Муса Челеби посочва, че завладяната наблизо крепост е била построена от един от внуците на Константин Велики – Васил. Тоест била кръстена на неговото име.

Градът се запазва като важен пристанищен център на Черноморието. Негативен ефект върху него играе Руско-турската война от 1828-1829 година и последвалият демографски срив. Освободителната война не променя факта, че селището заема все по-периферна роля в империята.

През 1882 година избухва голям пожар, който почти изцяло разрушава старото селище. Голяма част от жителите се местят на северния полуостров, наречен Лимнос, но малка част решават да останат на старото си място и да възстановят доколкото могат селото.

Царево бива освободен по време на Балканската война – голяма част от гръцкото население се връща в родината си, а на негово място се заселват български бежанци от Източна Тракия. Като част от България, Царево се развива възходящо и постепенно се завзема от неблагоприятния период. Тогава има нуждата да се построи ново пристанище, което да поеме увеличения търговски обмен.

Строежът започва през 1927 година и е завършен 10 години по-късно – през 1937 година. Открит е лично от цар Борис III. Това е и причината да бъде прекръстено селището на Царево. Това си име запазва до 1950 година, когато името му отново бива сменено. Този път на Мичурин – по името на съветския учен Иван Мичурин – един от най-известните учени във сферата на ботаниката. След промените от 1989, през 1991 година е върнато името Царево.

2. Цар Калоян

Това е и другият град започващ с буквата “Ц”. Кръстен по името на легендарния български владетел, той се намира в североизточна България – на около 35 км от град Русе. В самия му район са намерени следи от различни култури, като най-вече има тракийски надгробни могили.

По-късно са намерени останки от прабългарските селища в рамките на Първата българска държава.Районът става известен и с издълбаните скални манастири в региона.

В рамките на Османската империя, селището е познато под името Торлак – така е написано в османските данъчни регистри. Интересно е там да се види и, че населението е изцяло от български произход, като хората са се занимавали със скотовъдство в региона.

Селището продължава да носи името Торлак и след Освобождението чак до 1934 година, когато попада в категорията на преименуваните селища и приема името цар Калоян. То не се запазва особено дълго, като през 1951 година пак е променено – този път на Хлебарово, а през 1981 година става й град.

Дори и името Хлебарово не се запазва прекалено дълго, тъй като след промяната на политическата обстановка, е върнато старото име на града – Цар Калоян.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Влади Горанов смая Цветанка Ризова, издаде голяма тайна
Next: Радостна новина за хиляди българи: От утре масово падат цените в магазините

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.