Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цветанка Ризова живее с много известен естраден певец
  • Новини

Цветанка Ризова живее с много известен естраден певец

Иван Димитров Пешев ноември 14, 2023
dsafdgdfhgdrgrdteter.png

От 2 години насам тв водещата Цветанка Ризова е щастливо обвързана със столичния адвокат Красимир Недев. Двамата живеят на семейни начала, а през лятото на миналата година журналистката цъфна в ефир с пръстен на ръката си, като провокира слуховете, че с Недев са вдигнали тайна сватба и официално са станали съпрузи.

Оказва се, че освен адвокат любимият на водещата на предаването „Лице в лице“ е и естраден певец. Недев е близък приятел с всички големи величия на българската поп сцена и отскоро се подвизава по концерти с тях.

През август това лято любимият на телевизионерката е пял на една сцена заедно с ненадминатия Васил Найденов, кралицата на шансона Богдана Карадочева и мъжа ѝ Стефан Димитров на съвместния им рецитал пред препълнения с публика Античен театър в Пловдив. Разбира се, Цветанка го аплодирала от първите редове. Недев се представил толкова добре, че получил и повторна покана отново да пее с Карадочева, Димитров и Найденов на спектакъла им в Зала 1 на НДК преди дни.

„Преди време Стефан прояви обичайното си малко странно чувство за хумор и предложи на мен – опитния адвокат, но аматьор в пеенето, да възкреся негова песен – разказва Недев. – Да я изпея на космическия им концерт в… Античния театър в Пловдив през август. Казва се „Колелото на живота“. Музиката, разбира се, е на Стефан, а фантастичният текст – на Богдана. Заедно с Пейо Филипов и Стамен Янев запретнахме ръкави и направихме нещо, което зрителите в Пловдив чуха.

Добре, че приятели са снимали, та си възстанових горе-долу какво се е случило на сцената. Защото не помня много. Но помня възторжените погледи на разотиващата се публика. Вдъхновена, разбира се, от колосите на сцената. Но от чието вдъхновение – надявах се, малка частичка бях и аз“, споделя адвокатът, пише „Ретро“.

Любимият мъж на Цветанка Ризова всъщност е близък приятел и с бургаската Бони Тейлър Тони Димитрова. С нея също е пял в дует на една сцена. Хора от обкръжението на светската двойка споделят, че именно покрай общите си звездни познати те се залюбили преди повече от две години. Известен факт е, че тв водещата е страстен почитател на творчеството на Васил Найденов и Богдана Карадочева, както и на пиано баровете, по които редовно може да бъде засечена да се забавлява и разпуска с отбрана компания. Преди време самият Найденов се пошегува, че би станал с удоволствие кум на Цветанка.

Освен любител на музиката и начинаещ певец възлюбеният на журналистката е и запален рокер и често я вози на лъскавия си мотор. Зад гърба си Недев вече има един провален брак, от който има син, дъщеря, че дори и внуче. Ризова също е разведена със съпруг №1 Анатоли Георгиев, от когото има пораснал син Георги. Преди да заживее под един покрив с Недев, тв звездата имаше дълга връзка с 12 години по-млад от нея лекар, с когото се разделиха без явна причина.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хампарцумян бие тревога! Ето какво се задава
Next: Сутринта на 14-ти ноември довя новина за Венелин Петков и Гена Трайкова: Да, потвърждаваме

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.