Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ловеч е на крака! Фенове с голямо признание за убития на пътя треньор Ферарио Спасов
  • Новини

Ловеч е на крака! Фенове с голямо признание за убития на пътя треньор Ферарио Спасов

Иван Димитров Пешев ноември 15, 2023
ferrqowroqkfsdkfgdsgsd.png

Футболни фенове официално за входирали предложение стадионът в Ловеч да бъде прекръстен на името на Ферарио Спасов, предава Стандарт.

Именитият треньор загина преди дни в тежка катастрофа на главния път Варна – София, когато бе отнесен от движещ се с огромна скорост спортен автомобил.

Именно в Ловеч той оставя най-голяма следа. Спасов има 350 мача за клуба като играч, а след това под негово ръководство ловчанлии стават шампион през 1999 година и печелят Купата на България две години по-късно. Ръководил е и Академията на „Литекс“.

Ново начало на разследването за смъртта на Ферарио Спасов при катастрофата край Велико Търново. Ловешката Окръжна прокуратура пое случая, след като изпълняващият функцията главен прокурор прехвърли делото в този район. Това стана факт, след като великотърновски прокурор пусна с мярка подписка 24-годишния шофьор, участвал в катастрофата.

И.ф. главен прокурор е запознат добре с работата на Окръжната прокуратура в Ловеч. Това обявиха на брифинг по повод възлагането на разследването за смъртта на Ферарио Спасов на тях. Ръководителят на прокуратурата в Ловеч Валентин Вълков заяви, че областта е в челните места по пътни инциденти и има висок процент на завършили с осъдителни присъди дела, в максимално кратък срок.

„Така както е привлечено лицето като обвиняемо, наказанието, което е предвидено, е от 3 до 8 години“, заяви Вълков. Прокурорът уточни, че към настоящия момент няма как да бъде изменена мярката на задържания.

 

Извършени са огледи, разпитани са свидетели, в момента се установяват лица, преки очевидци на местопрестъплението. В рамките на 2 месеца ще бъдат извършени всички процесуално-следствени действия и ще се изчака експертизата. На базата на нея ще се прецени какво обвинение да има спрямо извършителя. Вълков не изключва да бъде променена квалификацията на обвинението, при изясняване на всички обстоятелства.

 

Окръжният прокурор Валентин Вълков приветства инициативата на прокуратурата, МВР и НАП за проверки на системните нарушители на пътя.

Continue Reading

Previous: Стрaшeн aртрит мe мъчeшe с години, дoкaтo eдин дядo нe ми дaдe тaзи рeцeптa. Нaпрaвo се пoчувcтвaх кaтo 20-гoдишнa
Next: Това е най-опасната закуска за стомаха на възрастните хора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.