Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изгониха Брус Лий от Фермата, последва нещо страшно…
  • Новини

Изгониха Брус Лий от Фермата, последва нещо страшно…

Иван Димитров Пешев ноември 17, 2023
bsdfgjsdgjkgrtkhfgdhfg

След извънредно, изключително драматично гласуване, най-младият и атлетичен участник напусна „Фермата“ завинаги.

Павел, който е само на 19 години, подражава на легендата Брус Лий и е шампион по джудо и джиу-джицу, беше изгонен от съотборниците си от „Канатица“.

 

Отпадането му предизвика вълна от облекчение сред силните мъже в конкурентния отбор „Елбетица“. Актьорът Петър, земеделецът Георги и сервитьорът Андрей открито признаха, че не могат да се мерят с планината от мускули на Арената.

 

Павел си тръгна от риалитито след изтощителна извънредна церемония, белязана от обрати. Първоначално „Елбетица“ получи правото да изгони един от играчите на „Канатица“, след като червените спечелиха по-малко пендари от дуелите и фермерските пазари.

 

Мъжете и жените в зеления отбор обаче се разцепиха, не можаха да се споразумеят кого да елиминират и гласовете им се разделиха поравно между Павел и учителката Теодора.

В резултат, топката се върна при „Канатица“ и тимът беше принуден да гласува срещу един от своите играчи.

Шампионът по бойни изкуства обра негативния вот, въпреки че се представяше безупречно и в стопанството, и в битките.

Червеният отбор предпочете да запази възпитаната, амбициозна и сърцата Теодора, която стартира неуверено и често плачеше, но постепенно набра хъс и показа на какво е способна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Решено е: Имаме право на изключване, шефът няма право да ни тормози, когато почиваме
Next: Погледнете в небето тази нощ – ще видите нещо, което ще се случи отново чак през 2099 г.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.