Иван Димитров Пешев

Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си Screenshot_5

Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2025
Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия...
Read More Read more about Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени. Screenshot_1

Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2025
Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече...
Read More Read more about Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице Screenshot_9

Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2025
Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и...
Read More Read more about Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце Screenshot_5

Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2025
Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето...
Read More Read more about Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен Screenshot_1

На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2025
На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен...
Read More Read more about На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането. Screenshot_10

Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2025
Бременна съм в тридесет и седмата седмица. Коремът ми е огромен, натежал и сякаш събрал в себе...
Read More Read more about Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок Screenshot_5

Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2025
Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че...
Read More Read more about Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
Всичко започна почти невинно, като лек, едва доловим сърбеж под кожата. Когато се омъжих за Мартин, знаех, че влизам в свят, различен от моя. Неговият свят беше облечен в скъпи платове, ухаеше на маркови парфюми Screenshot_1

Всичко започна почти невинно, като лек, едва доловим сърбеж под кожата. Когато се омъжих за Мартин, знаех, че влизам в свят, различен от моя. Неговият свят беше облечен в скъпи платове, ухаеше на маркови парфюми

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2025
Всичко започна почти невинно, като лек, едва доловим сърбеж под кожата. Когато се омъжих за Мартин, знаех,...
Read More Read more about Всичко започна почти невинно, като лек, едва доловим сърбеж под кожата. Когато се омъжих за Мартин, знаех, че влизам в свят, различен от моя. Неговият свят беше облечен в скъпи платове, ухаеше на маркови парфюми
Бяхме в ресторант с роднините на съпруга ми, когато свекърва ми реши да ме представи на някакви непознати като ‘кариеристката снаха’, която цени работата си повече от семейството. Просто седях там, замръзнала Screenshot_9

Бяхме в ресторант с роднините на съпруга ми, когато свекърва ми реши да ме представи на някакви непознати като ‘кариеристката снаха’, която цени работата си повече от семейството. Просто седях там, замръзнала

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2025
Бяхме в ресторант с роднините на съпруга ми, когато свекърва ми реши да ме представи на някакви...
Read More Read more about Бяхме в ресторант с роднините на съпруга ми, когато свекърва ми реши да ме представи на някакви непознати като ‘кариеристката снаха’, която цени работата си повече от семейството. Просто седях там, замръзнала
Събудих се в три сутринта, за да си налея вода. Тишината в къщата беше плътна, почти осезаема, като тежко кадифено одеяло, което задушава всички звуци. Всяка нощ беше такава, откакто Даниел, синът ми Screenshot_5

Събудих се в три сутринта, за да си налея вода. Тишината в къщата беше плътна, почти осезаема, като тежко кадифено одеяло, което задушава всички звуци. Всяка нощ беше такава, откакто Даниел, синът ми

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2025
Събудих се в три сутринта, за да си налея вода. Тишината в къщата беше плътна, почти осезаема,...
Read More Read more about Събудих се в три сутринта, за да си налея вода. Тишината в къщата беше плътна, почти осезаема, като тежко кадифено одеяло, което задушава всички звуци. Всяка нощ беше такава, откакто Даниел, синът ми