Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • bTV с извънреден ход след изненадващото решение на Хекимян да става кмет
  • Новини

bTV с извънреден ход след изненадващото решение на Хекимян да става кмет

Иван Димитров Пешев септември 25, 2023
bqwtsdhsdhdfhdf.jpg

bTV ще използва услугите на външна агенция, която да следи за обективността на нашето новинарско отразяване в периода на предстоящата предизборна кампания. Това съобщиха от медията, след като стана ясно, че бившият шеф на отдел „Новини, актуални предавания и спорт“ г-н Антон Хекимян влиза в надпреварата за София.

Както БЛИЦ първи съобщи, журналистът е кандидатът на ГЕРБ за кмет на столицата.

Публикуваме пълния текст на позицията на bTV по повод казуса:

Във връзка с номинацията на доскорошния ръководител на отдел „Новини, актуални предавания и спорт“ г-н Антон Хекимян за кандидат за кмет на София, bTV Media Group счита за необходимо ясно да подчертае, че доверието и способностите на нашия нюзрум са доказани в продължение на повече от 20 години.

Веднага след отправеното искане, bTV прие оставката на г-н Хекимян, незабавно ограничи достъпа му до нюзрума на bTV и всички други ресурси на компанията и бързо информирахме вътрешната общност и широката общественост за неговото напускане.

Макар да сме напълно уверени в качеството, таланта и ангажираността на редакционния екип към обективността на новините, bTV Media Group въвежда редица мерки, които планира да приложи през предстоящия изборен сезон, с цел да защити името и репутацията на bTV като една от най-обективните и надеждни медии в България.

От 23 септември (събота), Ралф Бартолайт, CEO на bTV, заедно с ръководния екип на отдел „Новини“, пое управлението на нюзрума. В редакцията на bTV работят опитни и утвърдени журналисти, чийто професионализъм и етика са доказани, а постиженията им говорят сами за себе си. Нашите журналисти следват ценностите и принципите, изложени в редакционните насоки на СМЕ. Повече информация можете да намерите тук.

Г-н Бартолaйт ще бъде временно изпълняващ длъжността директор „Новини, актуални предавания и спорт“ до намирането на подходящ заместник.

Редакционната колегия на СМЕ ще продължи да ангажира bTV със своето присъствие и опит, и да гарантира обективно, безпристрастно и висококачествено съдържание от екипа за новини и актуални предавания. Информация за членовете на нашия уважаван съвет можете да намерите тук.

Своевременно ще обявим нашия редакционен план за отразяване на предизборната кампания за Местни избори 2023, който ще гарантира безпристрастност и на новините.

Ще използваме услугите на трета страна – външна агенция, която да следи за обективността на нашето новинарско отразяване в периода на предстоящата предизборна кампания.

Упълномощен представител от редакционната колегия на СМЕ ще бъде на разположение да отговаря на въпроси, които българските медии могат да имат във връзка с нашето предизборно отразяване.

„bTV оценява въздействието от създалата се ситуация много сериозно и наш първостепенен приоритет продължава да бъде да се придържаме към редакционните ни насоки и да отразяваме новините безпристрастно и обективно“, заяви Главният изпълнителен директор и изпълняващ длъжността директор на „Новини, актуални предавания и спорт“ Ралф Бартолaйт.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хекимян отговори на най-задавания въпрос и се разгневи на бившите си колеги журналисти
Next: Голяма наша банка със скоростна реакция: Това е схема и точи парите ви, не го правете

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.