Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • bTV удари дъното с влюбените пиленца от Монако – такъв резил не се вижда често в ефир!
  • Новини

bTV удари дъното с влюбените пиленца от Монако – такъв резил не се вижда често в ефир!

Иван Димитров Пешев юни 6, 2022
bttvudonototo.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

bTV, изглежда, удари дъното, след като пусна нов сезон на „Смени жената“ само две седмици след финала на „Ергенът“.

Досега в „Смени жената“ залагаха на контраста, но избираха слабо известни двойки. Новият сезон обаче е на път да разбие стереотипа.

Снощи в предаването показаха Боби и Нина от Пловдив, които в социалните мрежи са известни като „Пиленцата от Монако“, както и Мая и Митко Господинов, известен от „Фермата 1“.

Досега не е имало подобно разминаване в световете на две семейства. От едната страна беше Нина, която твърди, че си пада по гурме ресторанти и разходки в Монако, а от другата е Митко и Мая с тяхното страхотно семейство, което живее скромно и има съвсем различна ценностна система.

Те са обединени от болестта на сина си, който се бори с ДЦП и дори за секунда не си помислят да пилеят пари, защото те им трябват, за да лекуват детето си.

Нина твърди, че носи обувки за 2 000 лева, а Боби обяснява, че се облича само в бутикови дрехи на „Филип Плейн“, с когото, ако се вярва на думите им, са близки приятели.

Нина отиде в семейството на Митко от първия сезон на „Фермата“ и заживя по неговия стандарт, без много пари в панелно жилище в София. По-интересното обаче се случи в Пловдив. Жената на Митко отиде да живее при Боби Манекена и го направи за смях, разкривайки, че не е такъв богаташ, за какъвто се изкарва.

Боби я качи в луксозен микробус, който представи за свой собствен. С него возел известни личности като Филип Плейн и Фабио Бриаторе.

Оказа се обаче, че бусът не е негов, а на шофьора, който го кара. Тъй като му дължал услуга, ги возел. Това тотално унизи Боби, които се опита да мънка нещо, за да се оправдае.

В дома на Боби и Нина също се получи унижение за двамата. Първо, те живеят в малко жилище, имат само 2 стаи. Хора с огромни възможности, за каквито парадират, ще могат да си купят по-голям апартамент. И второ, мебелите в жилището им изобщо не са първо качество, някои дори са доста износени, като дивана им например, който е скъсан.

„Пиленцата от Монако“, както се представят в последните години Борислав и Нина заради желанието си да живеят в Монако, по всичко личи, са едни измамници, които целят да се изкарат богаташи и ВИП, но всъщност не са много по-различни от останалите хора.

Боби дори разсмя ефира, като заяви, че лятото ще говори с приятеля си Филип Плейн да започне работа при него като манекен. В същия момент обаче показа по бански едно тяло, което не изглежда някога да е посещавало фитнес и което има дори леко шкембе.

Ето и само един от многото коментари след предаването. Той е на Чавдар Кидеров:

„Снощи сбърках да пусна ТВ и хоп – ПИЛИНЦАТъ суингват с друго семейство. Верно ли имало толкова деградирали хора като ТеЯ фенове на Монако. Верно ли съществуват такива хора из обществото ??? Не знам до колко ние сме свикнали с този фалшив свят и до колко е възможно да се харесва , но тези са ВИП , колкото аз съм Програмист .

Евала на другата двойка – Митко и Мая. Здраво спортуващо семейство ,което въпреки трудностите са усмихнати , радват се на живота, въздуха и малките неща. Хора с душа , хора с дух , ХОРА !

Въпреки перфектно замисления сюжет и поканени „герои“ да участват с цел атракция, смятам че продукцията поставя един важен въпрос пред нас – Кое е нормално , какви са ценностите и на къде „отиваме“ с този изкуствен и потребителски свят ?

Парите и лукса или Богатството на душата, семейството и борба ли е живота или само лукс и наслада

Силно се надявам тези два измислени ВИП-а да не са пример за подражание“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Майка с последните думи преди смъртта си към нейн син – дано твоите деца не те изоставят
Next: Нери Терзиева на сбогуване: Забранявам ви да плачете за мен! Пазете децата, те са всичко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.