Без категория

Когато бях на пет, майка ми ме остави на прага на баба. Беше още тъмно, а въздухът миришеше на мокра земя и на страх, който никой не признава. Screenshot_11

Когато бях на пет, майка ми ме остави на прага на баба. Беше още тъмно, а въздухът миришеше на мокра земя и на страх, който никой не признава.

Иван Димитров Пешев януари 26, 2026
## Глава първа: Прагът, който помни Когато бях на пет, майка ми ме остави на прага на...
Read More Read more about Когато бях на пет, майка ми ме остави на прага на баба. Беше още тъмно, а въздухът миришеше на мокра земя и на страх, който никой не признава.
Татко се появи на дипломирането ми с униформата си на чистач, направо от работа. Беше притиснал шапката под мишница, сякаш се страхуваше да не заеме повече място, отколкото му е позволено. Лицето му лъщеше от умора и от онова старателно изтъркано достойнство, което хората носеха, когато работата им не миришеше на похвала, а на препарат за под и на чужди подметки. Screenshot_5

Татко се появи на дипломирането ми с униформата си на чистач, направо от работа. Беше притиснал шапката под мишница, сякаш се страхуваше да не заеме повече място, отколкото му е позволено. Лицето му лъщеше от умора и от онова старателно изтъркано достойнство, което хората носеха, когато работата им не миришеше на похвала, а на препарат за под и на чужди подметки.

Иван Димитров Пешев януари 26, 2026
Глава първа Татко се появи на дипломирането ми с униформата си на чистач, направо от работа. Беше...
Read More Read more about Татко се появи на дипломирането ми с униформата си на чистач, направо от работа. Беше притиснал шапката под мишница, сякаш се страхуваше да не заеме повече място, отколкото му е позволено. Лицето му лъщеше от умора и от онова старателно изтъркано достойнство, което хората носеха, когато работата им не миришеше на похвала, а на препарат за под и на чужди подметки.
Майка ми ме остави в сиропиталище, когато бях на пет. Мръсните ми дрехи бяха натъпкани в найлонова торбичка от супермаркет. Спомням си миризмата на мокър асфалт и как пръстите ми лепнеха от сладоледа, който тя ми беше купила, сякаш за да стане всичко по-меко. Спомням си как ѝ виках по име. „Елена!“ Гласът ми се блъскаше в гърба ѝ като камъче в метална врата. Тя не се обърна. Screenshot_4

Майка ми ме остави в сиропиталище, когато бях на пет. Мръсните ми дрехи бяха натъпкани в найлонова торбичка от супермаркет. Спомням си миризмата на мокър асфалт и как пръстите ми лепнеха от сладоледа, който тя ми беше купила, сякаш за да стане всичко по-меко. Спомням си как ѝ виках по име. „Елена!“ Гласът ми се блъскаше в гърба ѝ като камъче в метална врата. Тя не се обърна.

Иван Димитров Пешев януари 26, 2026
Глава първа Майка ми ме остави в сиропиталище, когато бях на пет. Мръсните ми дрехи бяха натъпкани...
Read More Read more about Майка ми ме остави в сиропиталище, когато бях на пет. Мръсните ми дрехи бяха натъпкани в найлонова торбичка от супермаркет. Спомням си миризмата на мокър асфалт и как пръстите ми лепнеха от сладоледа, който тя ми беше купила, сякаш за да стане всичко по-меко. Спомням си как ѝ виках по име. „Елена!“ Гласът ми се блъскаше в гърба ѝ като камъче в метална врата. Тя не се обърна.
Нощта беше от онези, в които въздухът е тежък и всяка дребна шумолика изглежда като предупреждение. Излязох тихо, защото не исках да будя Нина. Тя беше заспала в стаята си, притиснала учебника по литература като възглавница, сякаш страниците можеха да я защитят от страховете на утрешния ден. Screenshot_1

Нощта беше от онези, в които въздухът е тежък и всяка дребна шумолика изглежда като предупреждение. Излязох тихо, защото не исках да будя Нина. Тя беше заспала в стаята си, притиснала учебника по литература като възглавница, сякаш страниците можеха да я защитят от страховете на утрешния ден.

Иван Димитров Пешев януари 26, 2026
Глава първа: Нощта, в която чух жабката Нощта беше от онези, в които въздухът е тежък и...
Read More Read more about Нощта беше от онези, в които въздухът е тежък и всяка дребна шумолика изглежда като предупреждение. Излязох тихо, защото не исках да будя Нина. Тя беше заспала в стаята си, притиснала учебника по литература като възглавница, сякаш страниците можеха да я защитят от страховете на утрешния ден.
Едва не загубих живота си в деня, когато се роди синът ми. Прекарахме десет дълги дни в болницата. Бебето ми беше в интензивно отделение, а аз сама в малка стая в края на коридора. Нито един близък до леглото ми. Screenshot_28

Едва не загубих живота си в деня, когато се роди синът ми. Прекарахме десет дълги дни в болницата. Бебето ми беше в интензивно отделение, а аз сама в малка стая в края на коридора. Нито един близък до леглото ми.

Иван Димитров Пешев януари 24, 2026
ГЛАВА ПЪРВА Едва не загубих живота си в деня, когато се роди синът ми. Прекарахме десет дълги...
Read More Read more about Едва не загубих живота си в деня, когато се роди синът ми. Прекарахме десет дълги дни в болницата. Бебето ми беше в интензивно отделение, а аз сама в малка стая в края на коридора. Нито един близък до леглото ми.
Майка ми ме остави в сиропиталище, когато бях на пет. Мръсните ми дрехи бяха натъпкани в найлонова торбичка от супермаркет. Спомням си как ѝ виках по име. Тя не се обърна. Screenshot_24

Майка ми ме остави в сиропиталище, когато бях на пет. Мръсните ми дрехи бяха натъпкани в найлонова торбичка от супермаркет. Спомням си как ѝ виках по име. Тя не се обърна.

Иван Димитров Пешев януари 24, 2026
## Глава първа Майка ми ме остави в сиропиталище, когато бях на пет. Мръсните ми дрехи бяха...
Read More Read more about Майка ми ме остави в сиропиталище, когато бях на пет. Мръсните ми дрехи бяха натъпкани в найлонова торбичка от супермаркет. Спомням си как ѝ виках по име. Тя не се обърна.
Датата още стоеше като камък в гърдите ми. Двадесети декември две хиляди двадесет и пета. Денят, в който синът ми си отиде след болест, която не прощава, каквото и да ѝ обещаваш, колкото и да се молиш. Screenshot_15

Датата още стоеше като камък в гърдите ми. Двадесети декември две хиляди двадесет и пета. Денят, в който синът ми си отиде след болест, която не прощава, каквото и да ѝ обещаваш, колкото и да се молиш.

Иван Димитров Пешев януари 24, 2026
Глава първа Датата още стоеше като камък в гърдите ми. Двадесети декември две хиляди двадесет и пета....
Read More Read more about Датата още стоеше като камък в гърдите ми. Двадесети декември две хиляди двадесет и пета. Денят, в който синът ми си отиде след болест, която не прощава, каквото и да ѝ обещаваш, колкото и да се молиш.
Мама ни изостави, когато бях на пет Screenshot_16

Мама ни изостави, когато бях на пет

Иван Димитров Пешев януари 24, 2026
Глава първа Мама ни изостави, когато бях на пет. Тогава не разбирах какво означава думата „изостави“. Знаех...
Read More Read more about Мама ни изостави, когато бях на пет
На семейното събиране носех якето на покойната ми майка. Screenshot_11

На семейното събиране носех якето на покойната ми майка.

Иван Димитров Пешев януари 24, 2026
Глава първа На семейното събиране носех якето на покойната ми майка. Не беше ново. Не беше и...
Read More Read more about На семейното събиране носех якето на покойната ми майка.
Носех в себе си една мисъл, която се повтаряше като молитва, като оправдание, като последна опора: той беше идеален. Screenshot_7

Носех в себе си една мисъл, която се повтаряше като молитва, като оправдание, като последна опора: той беше идеален.

Иван Димитров Пешев януари 24, 2026
Носех в себе си една мисъл, която се повтаряше като молитва, като оправдание, като последна опора: той...
Read More Read more about Носех в себе си една мисъл, която се повтаряше като молитва, като оправдание, като последна опора: той беше идеален.