Без категория

Всичко започна почти невинно, като лек, едва доловим сърбеж под кожата. Когато се омъжих за Мартин, знаех, че влизам в свят, различен от моя. Неговият свят беше облечен в скъпи платове, ухаеше на маркови парфюми Screenshot_1

Всичко започна почти невинно, като лек, едва доловим сърбеж под кожата. Когато се омъжих за Мартин, знаех, че влизам в свят, различен от моя. Неговият свят беше облечен в скъпи платове, ухаеше на маркови парфюми

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2025
Всичко започна почти невинно, като лек, едва доловим сърбеж под кожата. Когато се омъжих за Мартин, знаех,...
Read More Read more about Всичко започна почти невинно, като лек, едва доловим сърбеж под кожата. Когато се омъжих за Мартин, знаех, че влизам в свят, различен от моя. Неговият свят беше облечен в скъпи платове, ухаеше на маркови парфюми
Бяхме в ресторант с роднините на съпруга ми, когато свекърва ми реши да ме представи на някакви непознати като ‘кариеристката снаха’, която цени работата си повече от семейството. Просто седях там, замръзнала Screenshot_9

Бяхме в ресторант с роднините на съпруга ми, когато свекърва ми реши да ме представи на някакви непознати като ‘кариеристката снаха’, която цени работата си повече от семейството. Просто седях там, замръзнала

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2025
Бяхме в ресторант с роднините на съпруга ми, когато свекърва ми реши да ме представи на някакви...
Read More Read more about Бяхме в ресторант с роднините на съпруга ми, когато свекърва ми реши да ме представи на някакви непознати като ‘кариеристката снаха’, която цени работата си повече от семейството. Просто седях там, замръзнала
Събудих се в три сутринта, за да си налея вода. Тишината в къщата беше плътна, почти осезаема, като тежко кадифено одеяло, което задушава всички звуци. Всяка нощ беше такава, откакто Даниел, синът ми Screenshot_5

Събудих се в три сутринта, за да си налея вода. Тишината в къщата беше плътна, почти осезаема, като тежко кадифено одеяло, което задушава всички звуци. Всяка нощ беше такава, откакто Даниел, синът ми

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2025
Събудих се в три сутринта, за да си налея вода. Тишината в къщата беше плътна, почти осезаема,...
Read More Read more about Събудих се в три сутринта, за да си налея вода. Тишината в къщата беше плътна, почти осезаема, като тежко кадифено одеяло, което задушава всички звуци. Всяка нощ беше такава, откакто Даниел, синът ми
Развалих десетгодишния си брак заради една шибана аптечка. Знам как звучи – абсурдно, инфантилно, като каприз на разглезена жена, която си търси причина да взриви света си. Но не беше така. Понякога най-малките, най-незначителни предмети се превръщат в огледала, в които виждаш живота си с непоносима, ослепителна яснота. И веднъж щом видиш истината, връщане назад няма. Screenshot_1

Развалих десетгодишния си брак заради една шибана аптечка. Знам как звучи – абсурдно, инфантилно, като каприз на разглезена жена, която си търси причина да взриви света си. Но не беше така. Понякога най-малките, най-незначителни предмети се превръщат в огледала, в които виждаш живота си с непоносима, ослепителна яснота. И веднъж щом видиш истината, връщане назад няма.

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2025
Развалих десетгодишния си брак заради една шибана аптечка. Знам как звучи – абсурдно, инфантилно, като каприз на...
Read More Read more about Развалих десетгодишния си брак заради една шибана аптечка. Знам как звучи – абсурдно, инфантилно, като каприз на разглезена жена, която си търси причина да взриви света си. Но не беше така. Понякога най-малките, най-незначителни предмети се превръщат в огледала, в които виждаш живота си с непоносима, ослепителна яснота. И веднъж щом видиш истината, връщане назад няма.
Претърпях жесток спонтанен аборт. Болката не беше само физическа, беше раздираща душата празнота, която заплашваше да ме погълне цяла. Лежах в стерилната болнична стая, взирайки се в петното на тавана, докато сълзите се стичаха безмълвно по слепоочията ми. Светът беше изгубил цветовете си, превърнал се в сива, безкрайна мъгла. Screenshot_5

Претърпях жесток спонтанен аборт. Болката не беше само физическа, беше раздираща душата празнота, която заплашваше да ме погълне цяла. Лежах в стерилната болнична стая, взирайки се в петното на тавана, докато сълзите се стичаха безмълвно по слепоочията ми. Светът беше изгубил цветовете си, превърнал се в сива, безкрайна мъгла.

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2025
Претърпях жесток спонтанен аборт. Болката не беше само физическа, беше раздираща душата празнота, която заплашваше да ме...
Read More Read more about Претърпях жесток спонтанен аборт. Болката не беше само физическа, беше раздираща душата празнота, която заплашваше да ме погълне цяла. Лежах в стерилната болнична стая, взирайки се в петното на тавана, докато сълзите се стичаха безмълвно по слепоочията ми. Светът беше изгубил цветовете си, превърнал се в сива, безкрайна мъгла.
Смъртта на баща ми, Стоян, не дойде като гръм от ясно небе. Беше бавен, проточен процес, изтъкан от болнични коридори, мирис на дезинфектант и тихи, напрегнати разговори. Но когато последният му дъх най-сетне се отрони Screenshot_1

Смъртта на баща ми, Стоян, не дойде като гръм от ясно небе. Беше бавен, проточен процес, изтъкан от болнични коридори, мирис на дезинфектант и тихи, напрегнати разговори. Но когато последният му дъх най-сетне се отрони

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2025
Смъртта на баща ми, Стоян, не дойде като гръм от ясно небе. Беше бавен, проточен процес, изтъкан...
Read More Read more about Смъртта на баща ми, Стоян, не дойде като гръм от ясно небе. Беше бавен, проточен процес, изтъкан от болнични коридори, мирис на дезинфектант и тихи, напрегнати разговори. Но когато последният му дъх най-сетне се отрони
Въздухът в кантората на адвоката беше тежък и неподвижен, пропит със слабата миризма на стара хартия и полиран махагон. Седях на ръба на кожения стол, чиято хладина проникваше през тънката ми черна рокля Screenshot_5

Въздухът в кантората на адвоката беше тежък и неподвижен, пропит със слабата миризма на стара хартия и полиран махагон. Седях на ръба на кожения стол, чиято хладина проникваше през тънката ми черна рокля

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2025
Въздухът в кантората на адвоката беше тежък и неподвижен, пропит със слабата миризма на стара хартия и...
Read More Read more about Въздухът в кантората на адвоката беше тежък и неподвижен, пропит със слабата миризма на стара хартия и полиран махагон. Седях на ръба на кожения стол, чиято хладина проникваше през тънката ми черна рокля
Командировката беше към края си. Три дни в друг град, изпълнени с безкрайни срещи, напрегнати преговори и стиснати усмивки. Чувствах се изцедена, но и доволна. Сделката, по която работих от месеци, най-накрая беше факт Screenshot_1

Командировката беше към края си. Три дни в друг град, изпълнени с безкрайни срещи, напрегнати преговори и стиснати усмивки. Чувствах се изцедена, но и доволна. Сделката, по която работих от месеци, най-накрая беше факт

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2025
Командировката беше към края си. Три дни в друг град, изпълнени с безкрайни срещи, напрегнати преговори и...
Read More Read more about Командировката беше към края си. Три дни в друг град, изпълнени с безкрайни срещи, напрегнати преговори и стиснати усмивки. Чувствах се изцедена, но и доволна. Сделката, по която работих от месеци, най-накрая беше факт
Телефонът извибрира в джоба ми – кратко, остро жужене, което проряза тишината на ателието. Почти го пренебрегнах. Бях потънал в чертежите на новия комплекс, линиите и размерите се виеха пред очите ми като река от числа и възможности, а ароматът на прясно сварено кафе и хартия изпълваше въздуха. Но нещо в настойчивостта на вибрацията ме накара да се протегна и да го извадя. Screenshot_7

Телефонът извибрира в джоба ми – кратко, остро жужене, което проряза тишината на ателието. Почти го пренебрегнах. Бях потънал в чертежите на новия комплекс, линиите и размерите се виеха пред очите ми като река от числа и възможности, а ароматът на прясно сварено кафе и хартия изпълваше въздуха. Но нещо в настойчивостта на вибрацията ме накара да се протегна и да го извадя.

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2025
Телефонът извибрира в джоба ми – кратко, остро жужене, което проряза тишината на ателието. Почти го пренебрегнах....
Read More Read more about Телефонът извибрира в джоба ми – кратко, остро жужене, което проряза тишината на ателието. Почти го пренебрегнах. Бях потънал в чертежите на новия комплекс, линиите и размерите се виеха пред очите ми като река от числа и възможности, а ароматът на прясно сварено кафе и хартия изпълваше въздуха. Но нещо в настойчивостта на вибрацията ме накара да се протегна и да го извадя.
Наскоро се преместих да живея при сина си Огнян и снаха ми Деница, за да помагам с децата. Това беше официалната версия, рецитирана с усмивка на роднински събирания и пред любопитни съседи. Screenshot_5

Наскоро се преместих да живея при сина си Огнян и снаха ми Деница, за да помагам с децата. Това беше официалната версия, рецитирана с усмивка на роднински събирания и пред любопитни съседи.

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2025
Наскоро се преместих да живея при сина си Огнян и снаха ми Деница, за да помагам с...
Read More Read more about Наскоро се преместих да живея при сина си Огнян и снаха ми Деница, за да помагам с децата. Това беше официалната версия, рецитирана с усмивка на роднински събирания и пред любопитни съседи.