Без категория

Майка ми говори много добре и разбираемо. Един ден в магазина служителят постоянно избягваше въпросите ѝ и ѝ говореше като на дете. Накрая въздъхна, обърна се към мен и каза: ‘Може ли да ѝ преведеш какво ѝ казвам?’ Screenshot_1

Майка ми говори много добре и разбираемо. Един ден в магазина служителят постоянно избягваше въпросите ѝ и ѝ говореше като на дете. Накрая въздъхна, обърна се към мен и каза: ‘Може ли да ѝ преведеш какво ѝ казвам?’

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2025
Майка ми говори много добре и разбираемо. Един ден в магазина служителят постоянно избягваше въпросите ѝ и...
Read More Read more about Майка ми говори много добре и разбираемо. Един ден в магазина служителят постоянно избягваше въпросите ѝ и ѝ говореше като на дете. Накрая въздъхна, обърна се към мен и каза: ‘Може ли да ѝ преведеш какво ѝ казвам?’
НЕ МОГА ДА ИМАМ СОБСТВЕНИ ДЕЦА. Миналата седмица брат ми се хвалеше, че той и жена му ще наследят всичко. Шокирана, попитах мама. Отговорът ѝ: ‘Какъв е смисълът да ти оставям нещо? Ти си задънена улица!’ Тогава, без да кажа и дума, извадих плик. Тя замръзна. Вътре беше… Screenshot_8

НЕ МОГА ДА ИМАМ СОБСТВЕНИ ДЕЦА. Миналата седмица брат ми се хвалеше, че той и жена му ще наследят всичко. Шокирана, попитах мама. Отговорът ѝ: ‘Какъв е смисълът да ти оставям нещо? Ти си задънена улица!’ Тогава, без да кажа и дума, извадих плик. Тя замръзна. Вътре беше…

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2025
НЕ МОГА ДА ИМАМ СОБСТВЕНИ ДЕЦА. Миналата седмица брат ми се хвалеше, че той и жена му...
Read More Read more about НЕ МОГА ДА ИМАМ СОБСТВЕНИ ДЕЦА. Миналата седмица брат ми се хвалеше, че той и жена му ще наследят всичко. Шокирана, попитах мама. Отговорът ѝ: ‘Какъв е смисълът да ти оставям нещо? Ти си задънена улица!’ Тогава, без да кажа и дума, извадих плик. Тя замръзна. Вътре беше…
Преди две седмици синът ми, Александър, ме покани на вечеря. Беше неделя, от онези топли, лениви следобеди, в които въздухът трепти от обещание за лято, а слънцето се стича по покривите като разтопен мед Screenshot_1

Преди две седмици синът ми, Александър, ме покани на вечеря. Беше неделя, от онези топли, лениви следобеди, в които въздухът трепти от обещание за лято, а слънцето се стича по покривите като разтопен мед

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2025
Преди две седмици синът ми, Александър, ме покани на вечеря. Беше неделя, от онези топли, лениви следобеди,...
Read More Read more about Преди две седмици синът ми, Александър, ме покани на вечеря. Беше неделя, от онези топли, лениви следобеди, в които въздухът трепти от обещание за лято, а слънцето се стича по покривите като разтопен мед
Баба ми ми подаряваше само една стара пощенска картичка за рождените ми дни. Винаги една и съща ритуална сцена, която се повтаряше от петия ми рожден ден до седемнадесетия. Аз, с нацупено тийнейджърско изражение Screenshot_9

Баба ми ми подаряваше само една стара пощенска картичка за рождените ми дни. Винаги една и съща ритуална сцена, която се повтаряше от петия ми рожден ден до седемнадесетия. Аз, с нацупено тийнейджърско изражение

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2025
Баба ми ми подаряваше само една стара пощенска картичка за рождените ми дни. Винаги една и съща...
Read More Read more about Баба ми ми подаряваше само една стара пощенска картичка за рождените ми дни. Винаги една и съща ритуална сцена, която се повтаряше от петия ми рожден ден до седемнадесетия. Аз, с нацупено тийнейджърско изражение
Най-добри приятели сме от над петнадесет години. Петнадесет години смях, споделени тайни, безкрайни разговори по телефона до малките часове на нощта. Михаела беше моята котва, човекът, който ме познаваше по-добре от самия мен Screenshot_5

Най-добри приятели сме от над петнадесет години. Петнадесет години смях, споделени тайни, безкрайни разговори по телефона до малките часове на нощта. Михаела беше моята котва, човекът, който ме познаваше по-добре от самия мен

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2025
Най-добри приятели сме от над петнадесет години. Петнадесет години смях, споделени тайни, безкрайни разговори по телефона до...
Read More Read more about Най-добри приятели сме от над петнадесет години. Петнадесет години смях, споделени тайни, безкрайни разговори по телефона до малките часове на нощта. Михаела беше моята котва, човекът, който ме познаваше по-добре от самия мен
Винаги аз планирам семейните ни ваканции. Това беше моята роля, моето негласно задължение в сложната машина на нашето разширено семейство. Аз бях тази, която проучваше дестинации, сравняваше цени Screenshot_1

Винаги аз планирам семейните ни ваканции. Това беше моята роля, моето негласно задължение в сложната машина на нашето разширено семейство. Аз бях тази, която проучваше дестинации, сравняваше цени

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2025
Винаги аз планирам семейните ни ваканции. Това беше моята роля, моето негласно задължение в сложната машина на...
Read More Read more about Винаги аз планирам семейните ни ваканции. Това беше моята роля, моето негласно задължение в сложната машина на нашето разширено семейство. Аз бях тази, която проучваше дестинации, сравняваше цени
Майка ми се отказа от родителските си права и ни напусна осем месеца след раждането ми. Баща ми казваше, че никога не е питала за мен — не съм я виждал, не съм говорил с нея. Думите му бяха закон Screenshot_8

Майка ми се отказа от родителските си права и ни напусна осем месеца след раждането ми. Баща ми казваше, че никога не е питала за мен — не съм я виждал, не съм говорил с нея. Думите му бяха закон

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2025
Майка ми се отказа от родителските си права и ни напусна осем месеца след раждането ми. Баща...
Read More Read more about Майка ми се отказа от родителските си права и ни напусна осем месеца след раждането ми. Баща ми казваше, че никога не е питала за мен — не съм я виждал, не съм говорил с нея. Думите му бяха закон
Съпругата ми никога не е работила — домакиня е и отглежда четирите ни деца. Това беше нашето мълчаливо споразумение, сключено не с думи, а с годините, които се нижеха една след друга, подредени като перли в огърлицата Screenshot_1

Съпругата ми никога не е работила — домакиня е и отглежда четирите ни деца. Това беше нашето мълчаливо споразумение, сключено не с думи, а с годините, които се нижеха една след друга, подредени като перли в огърлицата

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2025
Съпругата ми никога не е работила — домакиня е и отглежда четирите ни деца. Това беше нашето...
Read More Read more about Съпругата ми никога не е работила — домакиня е и отглежда четирите ни деца. Това беше нашето мълчаливо споразумение, сключено не с думи, а с годините, които се нижеха една след друга, подредени като перли в огърлицата
Отгледах дъщеря си сам. Всеки ден, в продължение на десет години, аз бях нейният свят, а тя – моят. Ани. Слънчев лъч с очи, в които се оглеждаше цялата ми вселена. Майка ѝ, Симона, си тръгна дни след раждането Screenshot_8

Отгледах дъщеря си сам. Всеки ден, в продължение на десет години, аз бях нейният свят, а тя – моят. Ани. Слънчев лъч с очи, в които се оглеждаше цялата ми вселена. Майка ѝ, Симона, си тръгна дни след раждането

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2025
Отгледах дъщеря си сам. Всеки ден, в продължение на десет години, аз бях нейният свят, а тя...
Read More Read more about Отгледах дъщеря си сам. Всеки ден, в продължение на десет години, аз бях нейният свят, а тя – моят. Ани. Слънчев лъч с очи, в които се оглеждаше цялата ми вселена. Майка ѝ, Симона, си тръгна дни след раждането
Получих ключовете за първото си собствено жилище — най-щастливият ден от години. Бях Ани. Години на упорит труд, спестявания и накрая, тежестта на ипотечния кредит сякаш се стопяваше пред усещането за този нов, мой свят. Screenshot_5

Получих ключовете за първото си собствено жилище — най-щастливият ден от години. Бях Ани. Години на упорит труд, спестявания и накрая, тежестта на ипотечния кредит сякаш се стопяваше пред усещането за този нов, мой свят.

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2025
Получих ключовете за първото си собствено жилище — най-щастливият ден от години. Бях Ани. Години на упорит...
Read More Read more about Получих ключовете за първото си собствено жилище — най-щастливият ден от години. Бях Ани. Години на упорит труд, спестявания и накрая, тежестта на ипотечния кредит сякаш се стопяваше пред усещането за този нов, мой свят.