Без категория

Рожденият ми ден вървеше страхотно, докато свекърва ми не се появи непоканена, огледа стаята с поглед, пълен с осъждане, и се насочи право към масата с тортата. Грабна я и я размаза на пода. Избухнах, тръгнах към нея и… Screenshot_18

Рожденият ми ден вървеше страхотно, докато свекърва ми не се появи непоканена, огледа стаята с поглед, пълен с осъждане, и се насочи право към масата с тортата. Грабна я и я размаза на пода. Избухнах, тръгнах към нея и…

Иван Димитров Пешев август 10, 2025
Рожденият ми ден вървеше страхотно, докато свекърва ми не се появи непоканена, огледа стаята с поглед, пълен...
Read More Read more about Рожденият ми ден вървеше страхотно, докато свекърва ми не се появи непоканена, огледа стаята с поглед, пълен с осъждане, и се насочи право към масата с тортата. Грабна я и я размаза на пода. Избухнах, тръгнах към нея и…
Светът ми се крепеше на тънка нишка от компромиси и мълчаливо приети условия. Нишка, която беше напът да се скъса. Screenshot_13

Светът ми се крепеше на тънка нишка от компромиси и мълчаливо приети условия. Нишка, която беше напът да се скъса.

Иван Димитров Пешев август 10, 2025
Светът ми се крепеше на тънка нишка от компромиси и мълчаливо приети условия. Нишка, която беше напът...
Read More Read more about Светът ми се крепеше на тънка нишка от компромиси и мълчаливо приети условия. Нишка, която беше напът да се скъса.
Един ден, докато се прибирах от университета, където преподавах съвременна литература, я видях. Беше късен следобед през онази част на есента, когато слънцето все още топли, но въздухът носи хладното обещание за зима Screenshot_11

Един ден, докато се прибирах от университета, където преподавах съвременна литература, я видях. Беше късен следобед през онази част на есента, когато слънцето все още топли, но въздухът носи хладното обещание за зима

Иван Димитров Пешев август 10, 2025
Един ден, докато се прибирах от университета, където преподавах съвременна литература, я видях. Беше късен следобед през...
Read More Read more about Един ден, докато се прибирах от университета, където преподавах съвременна литература, я видях. Беше късен следобед през онази част на есента, когато слънцето все още топли, но въздухът носи хладното обещание за зима
Казвам се Калин и съм на тридесет и две години. Ако животът ми можеше да се опише с една дума, тя щеше да бъде „лишение“. Не по принуда, а по избор. Откакто се помня, всяка стотинка, преминала през ръцете ми Screenshot_8

Казвам се Калин и съм на тридесет и две години. Ако животът ми можеше да се опише с една дума, тя щеше да бъде „лишение“. Не по принуда, а по избор. Откакто се помня, всяка стотинка, преминала през ръцете ми

Иван Димитров Пешев август 10, 2025
Казвам се Калин и съм на тридесет и две години. Ако животът ми можеше да се опише...
Read More Read more about Казвам се Калин и съм на тридесет и две години. Ако животът ми можеше да се опише с една дума, тя щеше да бъде „лишение“. Не по принуда, а по избор. Откакто се помня, всяка стотинка, преминала през ръцете ми
Когато бях на осем, майка ми замина на пътуване, от което така и не се върна. Остави ме при леля ми и чичо ми, обещавайки, че скоро ще се прибере. После реши да остане малко по-дълго. И тогава срещна мъж в Италия… и остана там Screenshot_1

Когато бях на осем, майка ми замина на пътуване, от което така и не се върна. Остави ме при леля ми и чичо ми, обещавайки, че скоро ще се прибере. После реши да остане малко по-дълго. И тогава срещна мъж в Италия… и остана там

Иван Димитров Пешев август 10, 2025
Когато бях на осем, майка ми замина на пътуване, от което така и не се върна. Остави...
Read More Read more about Когато бях на осем, майка ми замина на пътуване, от което така и не се върна. Остави ме при леля ми и чичо ми, обещавайки, че скоро ще се прибере. После реши да остане малко по-дълго. И тогава срещна мъж в Италия… и остана там
Най-добрата ми приятелка, Лиа, роди бебе на шестнадесет. Беше пролетта, когато дърветата тъкмо напъпваха, а въздухът носеше онова особено обещание за ново начало, което само младостта може да приеме за чиста монета Screenshot_21

Най-добрата ми приятелка, Лиа, роди бебе на шестнадесет. Беше пролетта, когато дърветата тъкмо напъпваха, а въздухът носеше онова особено обещание за ново начало, което само младостта може да приеме за чиста монета

Иван Димитров Пешев август 10, 2025
Най-добрата ми приятелка, Лиа, роди бебе на шестнадесет. Беше пролетта, когато дърветата тъкмо напъпваха, а въздухът носеше...
Read More Read more about Най-добрата ми приятелка, Лиа, роди бебе на шестнадесет. Беше пролетта, когато дърветата тъкмо напъпваха, а въздухът носеше онова особено обещание за ново начало, което само младостта може да приеме за чиста монета
Спомням си деня, в който за първи път прекрачих прага на този дом. Бях на десет. Ден, който би трябвало да е началото на нещо ново, по-добро, но вместо това се оказа пролог към една безкрайна битка Screenshot_19

Спомням си деня, в който за първи път прекрачих прага на този дом. Бях на десет. Ден, който би трябвало да е началото на нещо ново, по-добро, но вместо това се оказа пролог към една безкрайна битка

Иван Димитров Пешев август 9, 2025
Спомням си деня, в който за първи път прекрачих прага на този дом. Бях на десет. Ден,...
Read More Read more about Спомням си деня, в който за първи път прекрачих прага на този дом. Бях на десет. Ден, който би трябвало да е началото на нещо ново, по-добро, но вместо това се оказа пролог към една безкрайна битка
Звънецът на вратата прозвуча остро и настоятелно, разцепвайки тишината на късния следобед. Беше онзи час от деня, който обичах най-много – времето, когато слънцето се спускаше ниско и хвърляше златисти ивици светлина Screenshot_1

Звънецът на вратата прозвуча остро и настоятелно, разцепвайки тишината на късния следобед. Беше онзи час от деня, който обичах най-много – времето, когато слънцето се спускаше ниско и хвърляше златисти ивици светлина

Иван Димитров Пешев август 9, 2025
Звънецът на вратата прозвуча остро и настоятелно, разцепвайки тишината на късния следобед. Беше онзи час от деня,...
Read More Read more about Звънецът на вратата прозвуча остро и настоятелно, разцепвайки тишината на късния следобед. Беше онзи час от деня, който обичах най-много – времето, когато слънцето се спускаше ниско и хвърляше златисти ивици светлина
Бях осиновен при раждането. Това беше първата и най-фундаментална истина в моя живот. Елена и Петър, моите родители, бяха невероятна двойка, чиято любов беше като слънце, което никога не залязва Screenshot_21

Бях осиновен при раждането. Това беше първата и най-фундаментална истина в моя живот. Елена и Петър, моите родители, бяха невероятна двойка, чиято любов беше като слънце, което никога не залязва

Иван Димитров Пешев август 9, 2025
Бях осиновен при раждането. Това беше първата и най-фундаментална истина в моя живот. Елена и Петър, моите...
Read More Read more about Бях осиновен при раждането. Това беше първата и най-фундаментална истина в моя живот. Елена и Петър, моите родители, бяха невероятна двойка, чиято любов беше като слънце, което никога не залязва
Сестра ми, Калина, ми подари роклята в една слънчева съботна сутрин, когато светлината се процеждаше през прозорците на малкия ми апартамент и рисуваше прашни пътеки във въздуха. Подаръкът беше в голяма Screenshot_15

Сестра ми, Калина, ми подари роклята в една слънчева съботна сутрин, когато светлината се процеждаше през прозорците на малкия ми апартамент и рисуваше прашни пътеки във въздуха. Подаръкът беше в голяма

Иван Димитров Пешев август 8, 2025
Сестра ми, Калина, ми подари роклята в една слънчева съботна сутрин, когато светлината се процеждаше през прозорците...
Read More Read more about Сестра ми, Калина, ми подари роклята в една слънчева съботна сутрин, когато светлината се процеждаше през прозорците на малкия ми апартамент и рисуваше прашни пътеки във въздуха. Подаръкът беше в голяма