Без категория

Слънцето нахлуваше през прозореца на малката кухня, позлатявайки прашинките, които танцуваха в лъчите му. Ухаеше на кафе и на сладкия аромат на ябълков сладкиш, който тъкмо бях извадила от фурната Screenshot_1

Слънцето нахлуваше през прозореца на малката кухня, позлатявайки прашинките, които танцуваха в лъчите му. Ухаеше на кафе и на сладкия аромат на ябълков сладкиш, който тъкмо бях извадила от фурната

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2025
Слънцето нахлуваше през прозореца на малката кухня, позлатявайки прашинките, които танцуваха в лъчите му. Ухаеше на кафе...
Read More Read more about Слънцето нахлуваше през прозореца на малката кухня, позлатявайки прашинките, които танцуваха в лъчите му. Ухаеше на кафе и на сладкия аромат на ябълков сладкиш, който тъкмо бях извадила от фурната
Идеята се роди спонтанно, една задушна юлска вечер, на терасата, с чаши изстудено бяло вино в ръце. Бяхме само ние четиримата – аз, Ана, съпругът ми Петър и най-близките ни приятели, Симона и Георги Screenshot_7

Идеята се роди спонтанно, една задушна юлска вечер, на терасата, с чаши изстудено бяло вино в ръце. Бяхме само ние четиримата – аз, Ана, съпругът ми Петър и най-близките ни приятели, Симона и Георги

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2025
Идеята се роди спонтанно, една задушна юлска вечер, на терасата, с чаши изстудено бяло вино в ръце....
Read More Read more about Идеята се роди спонтанно, една задушна юлска вечер, на терасата, с чаши изстудено бяло вино в ръце. Бяхме само ние четиримата – аз, Ана, съпругът ми Петър и най-близките ни приятели, Симона и Георги
Майка ми ме напусна заради друг мъж, когато бях на единадесет. Спомням си го като през мъгла, но болката е все така остра, все така реална, сякаш е било вчера. Спомням си тишината, която остави след себе си Screenshot_5

Майка ми ме напусна заради друг мъж, когато бях на единадесет. Спомням си го като през мъгла, но болката е все така остра, все така реална, сякаш е било вчера. Спомням си тишината, която остави след себе си

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2025
Майка ми ме напусна заради друг мъж, когато бях на единадесет. Спомням си го като през мъгла,...
Read More Read more about Майка ми ме напусна заради друг мъж, когато бях на единадесет. Спомням си го като през мъгла, но болката е все така остра, все така реална, сякаш е било вчера. Спомням си тишината, която остави след себе си
Беше рожденият ден на свекърва ми. Въздухът в апартамента ѝ беше гъст и тежък, пропит със сложна смесица от аромата на печено месо, нафталин от старите дантелени покривки и негласно напрежение, което можеше да се разреже с нож Screenshot_1

Беше рожденият ден на свекърва ми. Въздухът в апартамента ѝ беше гъст и тежък, пропит със сложна смесица от аромата на печено месо, нафталин от старите дантелени покривки и негласно напрежение, което можеше да се разреже с нож

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2025
Беше рожденият ден на свекърва ми. Въздухът в апартамента ѝ беше гъст и тежък, пропит със сложна...
Read More Read more about Беше рожденият ден на свекърва ми. Въздухът в апартамента ѝ беше гъст и тежък, пропит със сложна смесица от аромата на печено месо, нафталин от старите дантелени покривки и негласно напрежение, което можеше да се разреже с нож
На вечеря имаме правило — никакво разсейване. Никакви екрани, никакви разговори по работа, никакви външни шумове, които да нарушават крехкия мир, който се опитвахме да изградим в края на всеки дълъг ден Screenshot_8

На вечеря имаме правило — никакво разсейване. Никакви екрани, никакви разговори по работа, никакви външни шумове, които да нарушават крехкия мир, който се опитвахме да изградим в края на всеки дълъг ден

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2025
На вечеря имаме правило — никакво разсейване. Никакви екрани, никакви разговори по работа, никакви външни шумове, които...
Read More Read more about На вечеря имаме правило — никакво разсейване. Никакви екрани, никакви разговори по работа, никакви външни шумове, които да нарушават крехкия мир, който се опитвахме да изградим в края на всеки дълъг ден
Взимах сина си от детската градина, когато учителката ме помоли да поговорим насаме. Беше жена на средна възраст, с уморени, но добри очи, от онези, които са видели стотици детски усмивки и сълзи и вече трудно можеха да бъдат изненадани. Но в погледа ѝ днес имаше нещо различно. Нещо, което ме накара да настръхна. Screenshot_4

Взимах сина си от детската градина, когато учителката ме помоли да поговорим насаме. Беше жена на средна възраст, с уморени, но добри очи, от онези, които са видели стотици детски усмивки и сълзи и вече трудно можеха да бъдат изненадани. Но в погледа ѝ днес имаше нещо различно. Нещо, което ме накара да настръхна.

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2025
Взимах сина си от детската градина, когато учителката ме помоли да поговорим насаме. Беше жена на средна...
Read More Read more about Взимах сина си от детската градина, когато учителката ме помоли да поговорим насаме. Беше жена на средна възраст, с уморени, но добри очи, от онези, които са видели стотици детски усмивки и сълзи и вече трудно можеха да бъдат изненадани. Но в погледа ѝ днес имаше нещо различно. Нещо, което ме накара да настръхна.
Всичко започна с една възглавница. Не коя да е, а неговата. Тази, на която всяка нощ отпускаше глава, тази, която пазеше аромата му, смес от скъп афтършейв и нещо неопределимо, нещо негово. Бяхме женени от пет години, а аз все още се улавях, че вдишвам този аромат, когато го нямаше, като някаква котва в бурното море на ежедневието. Този ден обаче котвата се скъса. Screenshot_1

Всичко започна с една възглавница. Не коя да е, а неговата. Тази, на която всяка нощ отпускаше глава, тази, която пазеше аромата му, смес от скъп афтършейв и нещо неопределимо, нещо негово. Бяхме женени от пет години, а аз все още се улавях, че вдишвам този аромат, когато го нямаше, като някаква котва в бурното море на ежедневието. Този ден обаче котвата се скъса.

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2025
Всичко започна с една възглавница. Не коя да е, а неговата. Тази, на която всяка нощ отпускаше...
Read More Read more about Всичко започна с една възглавница. Не коя да е, а неговата. Тази, на която всяка нощ отпускаше глава, тази, която пазеше аромата му, смес от скъп афтършейв и нещо неопределимо, нещо негово. Бяхме женени от пет години, а аз все още се улавях, че вдишвам този аромат, когато го нямаше, като някаква котва в бурното море на ежедневието. Този ден обаче котвата се скъса.
Тишината в малкия апартамент беше моето светилище. Всяка вещ в него носеше спомен, всеки ъгъл пазеше ехото на детски смях. Три години. Хиляда и деветдесет и пет дни, в които светът ми се въртеше около едно-единствено слънце – Ани. Моята племенница. Моята дъщеря. Screenshot_8

Тишината в малкия апартамент беше моето светилище. Всяка вещ в него носеше спомен, всеки ъгъл пазеше ехото на детски смях. Три години. Хиляда и деветдесет и пет дни, в които светът ми се въртеше около едно-единствено слънце – Ани. Моята племенница. Моята дъщеря.

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2025
Тишината в малкия апартамент беше моето светилище. Всяка вещ в него носеше спомен, всеки ъгъл пазеше ехото...
Read More Read more about Тишината в малкия апартамент беше моето светилище. Всяка вещ в него носеше спомен, всеки ъгъл пазеше ехото на детски смях. Три години. Хиляда и деветдесет и пет дни, в които светът ми се въртеше около едно-единствено слънце – Ани. Моята племенница. Моята дъщеря.
Тишината в болничната стая беше плътна, почти осезаема, нарушавана единствено от равномерното дишане на новороденото в прозрачното креватче до леглото ми. Държах малката ѝ ръчичка, съвършена и крехка, и се чувствах така, сякаш държах целия свят. Всяка болка, всяко усилие от последните часове се беше стопило в момента, в който я видях. Имаше очите на майка ми. Знаех го, още преди да ги е отворила напълно. Screenshot_5

Тишината в болничната стая беше плътна, почти осезаема, нарушавана единствено от равномерното дишане на новороденото в прозрачното креватче до леглото ми. Държах малката ѝ ръчичка, съвършена и крехка, и се чувствах така, сякаш държах целия свят. Всяка болка, всяко усилие от последните часове се беше стопило в момента, в който я видях. Имаше очите на майка ми. Знаех го, още преди да ги е отворила напълно.

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2025
Тишината в болничната стая беше плътна, почти осезаема, нарушавана единствено от равномерното дишане на новороденото в прозрачното...
Read More Read more about Тишината в болничната стая беше плътна, почти осезаема, нарушавана единствено от равномерното дишане на новороденото в прозрачното креватче до леглото ми. Държах малката ѝ ръчичка, съвършена и крехка, и се чувствах така, сякаш държах целия свят. Всяка болка, всяко усилие от последните часове се беше стопило в момента, в който я видях. Имаше очите на майка ми. Знаех го, още преди да ги е отворила напълно.