Без категория

Съседката ми, Десислава, правеше шумно парти за рождения си ден. Музиката пулсираше през тънките стени на панелния блок – плътен, задушаващ бас, който вибрираше в гръдния ми кош и караше чашата с вода на бюрото ми да потрепва Screenshot_10

Съседката ми, Десислава, правеше шумно парти за рождения си ден. Музиката пулсираше през тънките стени на панелния блок – плътен, задушаващ бас, който вибрираше в гръдния ми кош и караше чашата с вода на бюрото ми да потрепва

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2025
Съседката ми, Десислава, правеше шумно парти за рождения си ден. Музиката пулсираше през тънките стени на панелния...
Read More Read more about Съседката ми, Десислава, правеше шумно парти за рождения си ден. Музиката пулсираше през тънките стени на панелния блок – плътен, задушаващ бас, който вибрираше в гръдния ми кош и караше чашата с вода на бюрото ми да потрепва
Бях разведена с бащата на Елица, Явор. Той ни напусна заради колежка и сега живееше с нея и нейните две деца от предишен брак. Болката от предателството му все още пареше като незараснала рана, но се опитвах Screenshot_6

Бях разведена с бащата на Елица, Явор. Той ни напусна заради колежка и сега живееше с нея и нейните две деца от предишен брак. Болката от предателството му все още пареше като незараснала рана, но се опитвах

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2025
Бях разведена с бащата на Елица, Явор. Той ни напусна заради колежка и сега живееше с нея...
Read More Read more about Бях разведена с бащата на Елица, Явор. Той ни напусна заради колежка и сега живееше с нея и нейните две деца от предишен брак. Болката от предателството му все още пареше като незараснала рана, но се опитвах
Вдовецът, който ме отгледа, беше до мен от осмата ми годишнина. Мъжът, който замени празнината, оставена от баща ми. Биологичния си баща виждах рядко, спорадично, в промеждутъците на неговите безкрайни бизнес Screenshot_1

Вдовецът, който ме отгледа, беше до мен от осмата ми годишнина. Мъжът, който замени празнината, оставена от баща ми. Биологичния си баща виждах рядко, спорадично, в промеждутъците на неговите безкрайни бизнес

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2025
Вдовецът, който ме отгледа, беше до мен от осмата ми годишнина. Мъжът, който замени празнината, оставена от...
Read More Read more about Вдовецът, който ме отгледа, беше до мен от осмата ми годишнина. Мъжът, който замени празнината, оставена от баща ми. Биологичния си баща виждах рядко, спорадично, в промеждутъците на неговите безкрайни бизнес
Внуците ми, Мартин на десет и София на осем, пристигат у дома след училище, както всеки делничен ден, докато снаха ми Десислава приключи работа. Въздухът в апартамента ми се изпълва с детски смях и глъчка Screenshot_8

Внуците ми, Мартин на десет и София на осем, пристигат у дома след училище, както всеки делничен ден, докато снаха ми Десислава приключи работа. Въздухът в апартамента ми се изпълва с детски смях и глъчка

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2025
Внуците ми, Мартин на десет и София на осем, пристигат у дома след училище, както всеки делничен...
Read More Read more about Внуците ми, Мартин на десет и София на осем, пристигат у дома след училище, както всеки делничен ден, докато снаха ми Десислава приключи работа. Въздухът в апартамента ми се изпълва с детски смях и глъчка
Улицата беше неин дом и неин палач. Денем слънцето жареше напукания асфалт и го превръщаше в лепкава, прашна повърхност, която изгаряше ходилата ѝ през изтънелите подметки на обувките. Нощем студът се процеждаше през скъсаните ѝ дрехи Screenshot_5

Улицата беше неин дом и неин палач. Денем слънцето жареше напукания асфалт и го превръщаше в лепкава, прашна повърхност, която изгаряше ходилата ѝ през изтънелите подметки на обувките. Нощем студът се процеждаше през скъсаните ѝ дрехи

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2025
Улицата беше неин дом и неин палач. Денем слънцето жареше напукания асфалт и го превръщаше в лепкава,...
Read More Read more about Улицата беше неин дом и неин палач. Денем слънцето жареше напукания асфалт и го превръщаше в лепкава, прашна повърхност, която изгаряше ходилата ѝ през изтънелите подметки на обувките. Нощем студът се процеждаше през скъсаните ѝ дрехи
Всяко лято е едно и също. Ритуал, изтъкан от надежда и тиха умора. Аз, Ана, и съпругът ми, Стефан, избираме мястото. Обикновено е нещо скромно, нещо, което да напомня за простотата на живота, която отдавна сме изгубили Screenshot_1

Всяко лято е едно и също. Ритуал, изтъкан от надежда и тиха умора. Аз, Ана, и съпругът ми, Стефан, избираме мястото. Обикновено е нещо скромно, нещо, което да напомня за простотата на живота, която отдавна сме изгубили

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2025
Всяко лято е едно и също. Ритуал, изтъкан от надежда и тиха умора. Аз, Ана, и съпругът...
Read More Read more about Всяко лято е едно и също. Ритуал, изтъкан от надежда и тиха умора. Аз, Ана, и съпругът ми, Стефан, избираме мястото. Обикновено е нещо скромно, нещо, което да напомня за простотата на живота, която отдавна сме изгубили
Две седмици. Четиринадесет дни, в които светът ми се беше свил до болнична стая, стерилна миризма на дезинфектант и тихите, успокояващи гласове на сестрите. Четиринадесет дни, в които единствената ми котва към реалността беше гласът на Мая по телефона Screenshot_5

Две седмици. Четиринадесет дни, в които светът ми се беше свил до болнична стая, стерилна миризма на дезинфектант и тихите, успокояващи гласове на сестрите. Четиринадесет дни, в които единствената ми котва към реалността беше гласът на Мая по телефона

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2025
Две седмици. Четиринадесет дни, в които светът ми се беше свил до болнична стая, стерилна миризма на...
Read More Read more about Две седмици. Четиринадесет дни, в които светът ми се беше свил до болнична стая, стерилна миризма на дезинфектант и тихите, успокояващи гласове на сестрите. Четиринадесет дни, в които единствената ми котва към реалността беше гласът на Мая по телефона
Бременна съм от женен мъж с три деца. Думите кънтяха в съзнанието ми като погребална камбана, докато държах телефона, притиснат към ухото си. Сърцето ми биеше с такъв неистов ритъм, че заплашваше да пробие ребрата ми Screenshot_1

Бременна съм от женен мъж с три деца. Думите кънтяха в съзнанието ми като погребална камбана, докато държах телефона, притиснат към ухото си. Сърцето ми биеше с такъв неистов ритъм, че заплашваше да пробие ребрата ми

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2025
Бременна съм от женен мъж с три деца. Думите кънтяха в съзнанието ми като погребална камбана, докато...
Read More Read more about Бременна съм от женен мъж с три деца. Думите кънтяха в съзнанието ми като погребална камбана, докато държах телефона, притиснат към ухото си. Сърцето ми биеше с такъв неистов ритъм, че заплашваше да пробие ребрата ми
Празнувахме рождения ми ден с малка вечеря. Поканих само няколко приятели и казах на доведената ми дъщеря да остане в стаята си. Не от злоба, а от умора. През последните месеци всяко наше общуване се превръщаше Screenshot_6

Празнувахме рождения ми ден с малка вечеря. Поканих само няколко приятели и казах на доведената ми дъщеря да остане в стаята си. Не от злоба, а от умора. През последните месеци всяко наше общуване се превръщаше

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2025
Празнувахме рождения ми ден с малка вечеря. Поканих само няколко приятели и казах на доведената ми дъщеря...
Read More Read more about Празнувахме рождения ми ден с малка вечеря. Поканих само няколко приятели и казах на доведената ми дъщеря да остане в стаята си. Не от злоба, а от умора. През последните месеци всяко наше общуване се превръщаше
Детето ни се сбило в училище. Телефонното обаждане дойде като леден душ в средата на иначе спокойния ми работен ден. Гласът на директорката, макар и обран, носеше онази специфична нотка на укор Screenshot_1

Детето ни се сбило в училище. Телефонното обаждане дойде като леден душ в средата на иначе спокойния ми работен ден. Гласът на директорката, макар и обран, носеше онази специфична нотка на укор

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2025
Детето ни се сбило в училище. Телефонното обаждане дойде като леден душ в средата на иначе спокойния...
Read More Read more about Детето ни се сбило в училище. Телефонното обаждане дойде като леден душ в средата на иначе спокойния ми работен ден. Гласът на директорката, макар и обран, носеше онази специфична нотка на укор