Без категория

Когато се присъединих към екипа, не бях сигурна дали ми е мястото. Огромната стъклена сграда се извисяваше като мълчалив съдник над града, а вътре, в климатизирания въздух на отворения офис, се носеше напрежение, толкова гъсто Screenshot_9

Когато се присъединих към екипа, не бях сигурна дали ми е мястото. Огромната стъклена сграда се извисяваше като мълчалив съдник над града, а вътре, в климатизирания въздух на отворения офис, се носеше напрежение, толкова гъсто

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2025
Когато се присъединих към екипа, не бях сигурна дали ми е мястото. Огромната стъклена сграда се извисяваше...
Read More Read more about Когато се присъединих към екипа, не бях сигурна дали ми е мястото. Огромната стъклена сграда се извисяваше като мълчалив съдник над града, а вътре, в климатизирания въздух на отворения офис, се носеше напрежение, толкова гъсто
Облякох обикновена бяла рокля за сватбата на сина ми. Беше ленена, с изчистена кройка, стигаше малко под коленете. Нямаше дантели, нито пайети, нито какъвто и да е намек за пищност. Беше спомен Screenshot_4

Облякох обикновена бяла рокля за сватбата на сина ми. Беше ленена, с изчистена кройка, стигаше малко под коленете. Нямаше дантели, нито пайети, нито какъвто и да е намек за пищност. Беше спомен

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2025
Облякох обикновена бяла рокля за сватбата на сина ми. Беше ленена, с изчистена кройка, стигаше малко под...
Read More Read more about Облякох обикновена бяла рокля за сватбата на сина ми. Беше ленена, с изчистена кройка, стигаше малко под коленете. Нямаше дантели, нито пайети, нито какъвто и да е намек за пищност. Беше спомен
Отидох в Париж с четири приятелки. Мечтаехме за тази екскурзия от месеци, събирахме пари, планирахме всеки детайл – от музея, който ще посетим първо, до кафенето, в което ще пием сутрешното си кафе с кроасан Screenshot_1

Отидох в Париж с четири приятелки. Мечтаехме за тази екскурзия от месеци, събирахме пари, планирахме всеки детайл – от музея, който ще посетим първо, до кафенето, в което ще пием сутрешното си кафе с кроасан

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2025
Отидох в Париж с четири приятелки. Мечтаехме за тази екскурзия от месеци, събирахме пари, планирахме всеки детайл...
Read More Read more about Отидох в Париж с четири приятелки. Мечтаехме за тази екскурзия от месеци, събирахме пари, планирахме всеки детайл – от музея, който ще посетим първо, до кафенето, в което ще пием сутрешното си кафе с кроасан
Въздухът в коридора беше гъст и неподвижен, зареден с неизречени думи. Стоях пред огледалото в цял ръст, а отражението ми сякаш принадлежеше на непознат човек – жена с леко приведени рамене и тревожен поглед Screenshot_1

Въздухът в коридора беше гъст и неподвижен, зареден с неизречени думи. Стоях пред огледалото в цял ръст, а отражението ми сякаш принадлежеше на непознат човек – жена с леко приведени рамене и тревожен поглед

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2025
Въздухът в коридора беше гъст и неподвижен, зареден с неизречени думи. Стоях пред огледалото в цял ръст,...
Read More Read more about Въздухът в коридора беше гъст и неподвижен, зареден с неизречени думи. Стоях пред огледалото в цял ръст, а отражението ми сякаш принадлежеше на непознат човек – жена с леко приведени рамене и тревожен поглед
Телефонът извибрира върху нощното шкафче с настойчивост, която проряза тишината на ранното утро. Беше онзи специфичен звук, който бях запазил само за едно число – това на бившата ми тъща, Невяна Screenshot_10

Телефонът извибрира върху нощното шкафче с настойчивост, която проряза тишината на ранното утро. Беше онзи специфичен звук, който бях запазил само за едно число – това на бившата ми тъща, Невяна

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2025
Телефонът извибрира върху нощното шкафче с настойчивост, която проряза тишината на ранното утро. Беше онзи специфичен звук,...
Read More Read more about Телефонът извибрира върху нощното шкафче с настойчивост, която проряза тишината на ранното утро. Беше онзи специфичен звук, който бях запазил само за едно число – това на бившата ми тъща, Невяна
Всичко започна с една молба, прошушната почти виновно по телефона. Беше късен следобед, от онези, в които есенното слънце се процежда през прозорците на офиса ми и позлатява прашинките във въздуха, създавайки илюзия за спокойствие и безвремие. Аз, Анна, тъкмо приключвах поредния финансов отчет, когато на екрана на телефона ми светна името на сестра ми. Screenshot_7

Всичко започна с една молба, прошушната почти виновно по телефона. Беше късен следобед, от онези, в които есенното слънце се процежда през прозорците на офиса ми и позлатява прашинките във въздуха, създавайки илюзия за спокойствие и безвремие. Аз, Анна, тъкмо приключвах поредния финансов отчет, когато на екрана на телефона ми светна името на сестра ми.

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2025
Всичко започна с една молба, прошушната почти виновно по телефона. Беше късен следобед, от онези, в които...
Read More Read more about Всичко започна с една молба, прошушната почти виновно по телефона. Беше късен следобед, от онези, в които есенното слънце се процежда през прозорците на офиса ми и позлатява прашинките във въздуха, създавайки илюзия за спокойствие и безвремие. Аз, Анна, тъкмо приключвах поредния финансов отчет, когато на екрана на телефона ми светна името на сестра ми.
Слънцето, ниско и оскъдно, хвърляше дълги, призрачни сенки през прозорците на новата ни къща. Все още миришеше на боя и на свежа мазилка, мирис, който трябваше да е ароматът на новото начало, но за мен беше просто напомняне за огромния заем Screenshot_4

Слънцето, ниско и оскъдно, хвърляше дълги, призрачни сенки през прозорците на новата ни къща. Все още миришеше на боя и на свежа мазилка, мирис, който трябваше да е ароматът на новото начало, но за мен беше просто напомняне за огромния заем

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2025
Слънцето, ниско и оскъдно, хвърляше дълги, призрачни сенки през прозорците на новата ни къща. Все още миришеше...
Read More Read more about Слънцето, ниско и оскъдно, хвърляше дълги, призрачни сенки през прозорците на новата ни къща. Все още миришеше на боя и на свежа мазилка, мирис, който трябваше да е ароматът на новото начало, но за мен беше просто напомняне за огромния заем
Мълчах на масата, но сега съм буря. Ураган, събирал мощ в неестественото безветрие на моята сдържаност. Колата се плъзгаше по гладкия асфалт на нощния булевард, а неоновите светлини се размиваха в сълзите Screenshot_1

Мълчах на масата, но сега съм буря. Ураган, събирал мощ в неестественото безветрие на моята сдържаност. Колата се плъзгаше по гладкия асфалт на нощния булевард, а неоновите светлини се размиваха в сълзите

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2025
Мълчах на масата, но сега съм буря. Ураган, събирал мощ в неестественото безветрие на моята сдържаност. Колата...
Read More Read more about Мълчах на масата, но сега съм буря. Ураган, събирал мощ в неестественото безветрие на моята сдържаност. Колата се плъзгаше по гладкия асфалт на нощния булевард, а неоновите светлини се размиваха в сълзите
Червената чанта на майка ми винаги беше забранена. Не просто предмет, който не биваше да пипам като дете, а цяла една забранена територия, обвита в мистерия и тихо, но неотменно правило. Тя стоеше върху най-високия рафт Screenshot_4

Червената чанта на майка ми винаги беше забранена. Не просто предмет, който не биваше да пипам като дете, а цяла една забранена територия, обвита в мистерия и тихо, но неотменно правило. Тя стоеше върху най-високия рафт

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2025
Червената чанта на майка ми винаги беше забранена. Не просто предмет, който не биваше да пипам като...
Read More Read more about Червената чанта на майка ми винаги беше забранена. Не просто предмет, който не биваше да пипам като дете, а цяла една забранена територия, обвита в мистерия и тихо, но неотменно правило. Тя стоеше върху най-високия рафт
Още от първия ден със свекърва ми се сблъскахме. Беше сблъсък не на характери, а на светове. Аз идвах от скромно семейство, в което обичта се измерваше с прегръдки и топли думи, а не с банкови сметки и маркови дрехи Screenshot_1

Още от първия ден със свекърва ми се сблъскахме. Беше сблъсък не на характери, а на светове. Аз идвах от скромно семейство, в което обичта се измерваше с прегръдки и топли думи, а не с банкови сметки и маркови дрехи

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2025
Още от първия ден със свекърва ми се сблъскахме. Беше сблъсък не на характери, а на светове....
Read More Read more about Още от първия ден със свекърва ми се сблъскахме. Беше сблъсък не на характери, а на светове. Аз идвах от скромно семейство, в което обичта се измерваше с прегръдки и топли думи, а не с банкови сметки и маркови дрехи