Без категория

Червената чанта на майка ми винаги беше табу. Не просто аксесоар, а светилище, недостъпна територия, оградена с невидима, но плътна стена от мълчание. Стоеше на специално място в гардероба, винаги почистена, винаги затворена, а златната Screenshot_1

Червената чанта на майка ми винаги беше табу. Не просто аксесоар, а светилище, недостъпна територия, оградена с невидима, но плътна стена от мълчание. Стоеше на специално място в гардероба, винаги почистена, винаги затворена, а златната

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2025
Червената чанта на майка ми винаги беше табу. Не просто аксесоар, а светилище, недостъпна територия, оградена с...
Read More Read more about Червената чанта на майка ми винаги беше табу. Не просто аксесоар, а светилище, недостъпна територия, оградена с невидима, но плътна стена от мълчание. Стоеше на специално място в гардероба, винаги почистена, винаги затворена, а златната
Бях бременна. Не просто бременна, а в онзи етап, в който тялото ти вече не е съвсем твое, а споделено пространство, уязвимо и постоянно напомнящо за чудото, което носиш. Дългият полет беше изпитание, което бях приела с неохота, но и с ясното съзнание, че е необходимо. Работата на съпруга ми го изискваше, а аз не исках да го оставям сам за толкова дълго, не и сега. Screenshot_8

Бях бременна. Не просто бременна, а в онзи етап, в който тялото ти вече не е съвсем твое, а споделено пространство, уязвимо и постоянно напомнящо за чудото, което носиш. Дългият полет беше изпитание, което бях приела с неохота, но и с ясното съзнание, че е необходимо. Работата на съпруга ми го изискваше, а аз не исках да го оставям сам за толкова дълго, не и сега.

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2025
Бях бременна. Не просто бременна, а в онзи етап, в който тялото ти вече не е съвсем...
Read More Read more about Бях бременна. Не просто бременна, а в онзи етап, в който тялото ти вече не е съвсем твое, а споделено пространство, уязвимо и постоянно напомнящо за чудото, което носиш. Дългият полет беше изпитание, което бях приела с неохота, но и с ясното съзнание, че е необходимо. Работата на съпруга ми го изискваше, а аз не исках да го оставям сам за толкова дълго, не и сега.
Когато всичко започна, аз бях просто още една сянка в пъстрия хаос на летището. Една от хилядите анонимни фигури, забързани за някъде, бягащи от нещо или просто убиващи време в стерилната прегръдка на чакалнята Screenshot_4

Когато всичко започна, аз бях просто още една сянка в пъстрия хаос на летището. Една от хилядите анонимни фигури, забързани за някъде, бягащи от нещо или просто убиващи време в стерилната прегръдка на чакалнята

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2025
Когато всичко започна, аз бях просто още една сянка в пъстрия хаос на летището. Една от хилядите...
Read More Read more about Когато всичко започна, аз бях просто още една сянка в пъстрия хаос на летището. Една от хилядите анонимни фигури, забързани за някъде, бягащи от нещо или просто убиващи време в стерилната прегръдка на чакалнята
След пенсионирането се преместих при сина си. Стените на моя собствен апартамент, някога ехтящи от смеха на покойната ми съпруга и тропота на малките крачета на Ангел, сега връщаха само тишината Screenshot_1

След пенсионирането се преместих при сина си. Стените на моя собствен апартамент, някога ехтящи от смеха на покойната ми съпруга и тропота на малките крачета на Ангел, сега връщаха само тишината

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2025
След пенсионирането се преместих при сина си. Стените на моя собствен апартамент, някога ехтящи от смеха на...
Read More Read more about След пенсионирането се преместих при сина си. Стените на моя собствен апартамент, някога ехтящи от смеха на покойната ми съпруга и тропота на малките крачета на Ангел, сега връщаха само тишината
Влязох в аудиторията и тишината ме посрещна като плътно кадифе. Беше огромна, амфитеатрална, с редици седалки, които се спускаха надолу към катедрата като вълни към бряг. Намерих си място най-отзад, в сянката на една колона Screenshot_8

Влязох в аудиторията и тишината ме посрещна като плътно кадифе. Беше огромна, амфитеатрална, с редици седалки, които се спускаха надолу към катедрата като вълни към бряг. Намерих си място най-отзад, в сянката на една колона

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2025
Влязох в аудиторията и тишината ме посрещна като плътно кадифе. Беше огромна, амфитеатрална, с редици седалки, които...
Read More Read more about Влязох в аудиторията и тишината ме посрещна като плътно кадифе. Беше огромна, амфитеатрална, с редици седалки, които се спускаха надолу към катедрата като вълни към бряг. Намерих си място най-отзад, в сянката на една колона
Свекърва ми не спира да повтаря, че съм се омъжила за сина ѝ заради парите. На всяка възможност. Пред роднини, пред приятели, дори пред почти непознати, които са имали нещастието да се озоват на една маса с нас Screenshot_6

Свекърва ми не спира да повтаря, че съм се омъжила за сина ѝ заради парите. На всяка възможност. Пред роднини, пред приятели, дори пред почти непознати, които са имали нещастието да се озоват на една маса с нас

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2025
Свекърва ми не спира да повтаря, че съм се омъжила за сина ѝ заради парите. На всяка...
Read More Read more about Свекърва ми не спира да повтаря, че съм се омъжила за сина ѝ заради парите. На всяка възможност. Пред роднини, пред приятели, дори пред почти непознати, които са имали нещастието да се озоват на една маса с нас
Скръбта е океан. Понякога вълните са кротки, полюшват те с меланхолична нежност, носят те по повърхността на спомените, които блестят като слънчеви зайчета по водата. Друг път те връхлита деветата вълна – ледена, безмилостна, тъмна. Завлича те надолу, към дълбините, където светлината не достига, а дробовете ти се пръскат от липсата на въздух, от тежестта на всичко, което си изгубил. Screenshot_1

Скръбта е океан. Понякога вълните са кротки, полюшват те с меланхолична нежност, носят те по повърхността на спомените, които блестят като слънчеви зайчета по водата. Друг път те връхлита деветата вълна – ледена, безмилостна, тъмна. Завлича те надолу, към дълбините, където светлината не достига, а дробовете ти се пръскат от липсата на въздух, от тежестта на всичко, което си изгубил.

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2025
Скръбта е океан. Понякога вълните са кротки, полюшват те с меланхолична нежност, носят те по повърхността на...
Read More Read more about Скръбта е океан. Понякога вълните са кротки, полюшват те с меланхолична нежност, носят те по повърхността на спомените, които блестят като слънчеви зайчета по водата. Друг път те връхлита деветата вълна – ледена, безмилостна, тъмна. Завлича те надолу, към дълбините, където светлината не достига, а дробовете ти се пръскат от липсата на въздух, от тежестта на всичко, което си изгубил.
Топлината от тавата прогаряше през кухненските ръкавици, но аз я стисках здраво, сякаш държах в ръцете си последния останал спомен. Уханието на печени зеленчуци, крехко месо и онази тайна комбинация от подправки, която само мама знаеше Screenshot_1

Топлината от тавата прогаряше през кухненските ръкавици, но аз я стисках здраво, сякаш държах в ръцете си последния останал спомен. Уханието на печени зеленчуци, крехко месо и онази тайна комбинация от подправки, която само мама знаеше

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2025
Топлината от тавата прогаряше през кухненските ръкавици, но аз я стисках здраво, сякаш държах в ръцете си...
Read More Read more about Топлината от тавата прогаряше през кухненските ръкавици, но аз я стисках здраво, сякаш държах в ръцете си последния останал спомен. Уханието на печени зеленчуци, крехко месо и онази тайна комбинация от подправки, която само мама знаеше
Слънцето се сипеше като разтопено злато върху пясъка, а морето лениво ближеше брега с дантелени езици от пяна. Въздухът трептеше от зной и солени пръски. Бяхме се разположили в най-отдалечения край на плажа, близо до скалите Screenshot_7

Слънцето се сипеше като разтопено злато върху пясъка, а морето лениво ближеше брега с дантелени езици от пяна. Въздухът трептеше от зной и солени пръски. Бяхме се разположили в най-отдалечения край на плажа, близо до скалите

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2025
Слънцето се сипеше като разтопено злато върху пясъка, а морето лениво ближеше брега с дантелени езици от...
Read More Read more about Слънцето се сипеше като разтопено злато върху пясъка, а морето лениво ближеше брега с дантелени езици от пяна. Въздухът трептеше от зной и солени пръски. Бяхме се разположили в най-отдалечения край на плажа, близо до скалите
Живеехме спокойно. Поне така си мислех. Нашият свят беше подреден, грижливо изграден върху основите на взаимно доверие и споделени мечти. Апартаментът, който купихме с кредит преди три години, вече се усещаше като истински дом Screenshot_3

Живеехме спокойно. Поне така си мислех. Нашият свят беше подреден, грижливо изграден върху основите на взаимно доверие и споделени мечти. Апартаментът, който купихме с кредит преди три години, вече се усещаше като истински дом

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2025
Живеехме спокойно. Поне така си мислех. Нашият свят беше подреден, грижливо изграден върху основите на взаимно доверие...
Read More Read more about Живеехме спокойно. Поне така си мислех. Нашият свят беше подреден, грижливо изграден върху основите на взаимно доверие и споделени мечти. Апартаментът, който купихме с кредит преди три години, вече се усещаше като истински дом