Без категория

Живеехме спокойно. Поне така си мислех. Нашият свят беше подреден, грижливо изграден върху основите на взаимно доверие и споделени мечти. Апартаментът, който купихме с кредит преди три години, вече се усещаше като истински дом Screenshot_3

Живеехме спокойно. Поне така си мислех. Нашият свят беше подреден, грижливо изграден върху основите на взаимно доверие и споделени мечти. Апартаментът, който купихме с кредит преди три години, вече се усещаше като истински дом

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2025
Живеехме спокойно. Поне така си мислех. Нашият свят беше подреден, грижливо изграден върху основите на взаимно доверие...
Read More Read more about Живеехме спокойно. Поне така си мислех. Нашият свят беше подреден, грижливо изграден върху основите на взаимно доверие и споделени мечти. Апартаментът, който купихме с кредит преди три години, вече се усещаше като истински дом
Миналата седмица животът ми се движеше по обичайния си, почти монотонен ритъм. Утрините започваха с аромата на силно кафе и тихата суматоха около подготвянето на сина ми, Мартин, за училище. Screenshot_1

Миналата седмица животът ми се движеше по обичайния си, почти монотонен ритъм. Утрините започваха с аромата на силно кафе и тихата суматоха около подготвянето на сина ми, Мартин, за училище.

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2025
Миналата седмица животът ми се движеше по обичайния си, почти монотонен ритъм. Утрините започваха с аромата на...
Read More Read more about Миналата седмица животът ми се движеше по обичайния си, почти монотонен ритъм. Утрините започваха с аромата на силно кафе и тихата суматоха около подготвянето на сина ми, Мартин, за училище.
На осемнайсет ми подари червен пуловер — баба ми го беше изплела сама. Дебела, топла вълна, с цвят на презряла вишна. Пръстите ѝ, изкривени от артрита и годините работа на полето, бяха вложили в него цялата си останала сръчност Screenshot_10

На осемнайсет ми подари червен пуловер — баба ми го беше изплела сама. Дебела, топла вълна, с цвят на презряла вишна. Пръстите ѝ, изкривени от артрита и годините работа на полето, бяха вложили в него цялата си останала сръчност

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2025
На осемнайсет ми подари червен пуловер — баба ми го беше изплела сама. Дебела, топла вълна, с...
Read More Read more about На осемнайсет ми подари червен пуловер — баба ми го беше изплела сама. Дебела, топла вълна, с цвят на презряла вишна. Пръстите ѝ, изкривени от артрита и годините работа на полето, бяха вложили в него цялата си останала сръчност
Сватбата ми беше без деца. Това беше единственото ми твърдо, непоклатимо условие. Не защото не обичах децата по принцип, а защото този ден трябваше да бъде олицетворение на съвършенството, което с Даниел Screenshot_6

Сватбата ми беше без деца. Това беше единственото ми твърдо, непоклатимо условие. Не защото не обичах децата по принцип, а защото този ден трябваше да бъде олицетворение на съвършенството, което с Даниел

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2025
Сватбата ми беше без деца. Това беше единственото ми твърдо, непоклатимо условие. Не защото не обичах децата...
Read More Read more about Сватбата ми беше без деца. Това беше единственото ми твърдо, непоклатимо условие. Не защото не обичах децата по принцип, а защото този ден трябваше да бъде олицетворение на съвършенството, което с Даниел
Сестра ми имаше връзка с мъжа ми. Отрекох се и от двамата. Шест години — нито дума, нито среща. Наскоро ми звънна непознат номер. Беше тя. Щом чу гласа ми, започна да крещи: ‘Ти си виновна! Ти съсипа всичко!’ Screenshot_1

Сестра ми имаше връзка с мъжа ми. Отрекох се и от двамата. Шест години — нито дума, нито среща. Наскоро ми звънна непознат номер. Беше тя. Щом чу гласа ми, започна да крещи: ‘Ти си виновна! Ти съсипа всичко!’

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2025
Сестра ми имаше връзка с мъжа ми. Отрекох се и от двамата. Шест години — нито дума,...
Read More Read more about Сестра ми имаше връзка с мъжа ми. Отрекох се и от двамата. Шест години — нито дума, нито среща. Наскоро ми звънна непознат номер. Беше тя. Щом чу гласа ми, започна да крещи: ‘Ти си виновна! Ти съсипа всичко!’
Въздухът в ресторанта беше гъст и топъл, пропит със симфония от аромати – печен чесън, прясна мащерка и далечен, сладък дъх на карамел. Седях срещу Деница, най-добрата ми приятелка, и слушах как кристалните кубчета Screenshot_7

Въздухът в ресторанта беше гъст и топъл, пропит със симфония от аромати – печен чесън, прясна мащерка и далечен, сладък дъх на карамел. Седях срещу Деница, най-добрата ми приятелка, и слушах как кристалните кубчета

Иван Димитров Пешев септември 30, 2025
Въздухът в ресторанта беше гъст и топъл, пропит със симфония от аромати – печен чесън, прясна мащерка...
Read More Read more about Въздухът в ресторанта беше гъст и топъл, пропит със симфония от аромати – печен чесън, прясна мащерка и далечен, сладък дъх на карамел. Седях срещу Деница, най-добрата ми приятелка, и слушах как кристалните кубчета
Раздавах дрешки за момиченце на две-три години. Финият кашмир на жилетките, мекият памук на ританките, малките роклички с дантелени яки – всичко беше почти ново, носено броени пъти и вече безвъзвратно омаляло Screenshot_1

Раздавах дрешки за момиченце на две-три години. Финият кашмир на жилетките, мекият памук на ританките, малките роклички с дантелени яки – всичко беше почти ново, носено броени пъти и вече безвъзвратно омаляло

Иван Димитров Пешев септември 30, 2025
Раздавах дрешки за момиченце на две-три години. Финият кашмир на жилетките, мекият памук на ританките, малките роклички...
Read More Read more about Раздавах дрешки за момиченце на две-три години. Финият кашмир на жилетките, мекият памук на ританките, малките роклички с дантелени яки – всичко беше почти ново, носено броени пъти и вече безвъзвратно омаляло
Вечерята беше като всяка друга. Познатото до втръсване потракване на вилици по порцелана, тихото мърморене на телевизора в ъгъла, което никой не слушаше, и двете ни деца – Даниел на дванадесет и Лилия на девет, потънали в своите си светове. Даниел буташе граха в чинията си с вид на мъченик, а Лилия рисуваше нещо с пръст по покривката. Аз, както винаги, бях на ръба на силите си. Screenshot_9

Вечерята беше като всяка друга. Познатото до втръсване потракване на вилици по порцелана, тихото мърморене на телевизора в ъгъла, което никой не слушаше, и двете ни деца – Даниел на дванадесет и Лилия на девет, потънали в своите си светове. Даниел буташе граха в чинията си с вид на мъченик, а Лилия рисуваше нещо с пръст по покривката. Аз, както винаги, бях на ръба на силите си.

Иван Димитров Пешев септември 30, 2025
Вечерята беше като всяка друга. Познатото до втръсване потракване на вилици по порцелана, тихото мърморене на телевизора...
Read More Read more about Вечерята беше като всяка друга. Познатото до втръсване потракване на вилици по порцелана, тихото мърморене на телевизора в ъгъла, което никой не слушаше, и двете ни деца – Даниел на дванадесет и Лилия на девет, потънали в своите си светове. Даниел буташе граха в чинията си с вид на мъченик, а Лилия рисуваше нещо с пръст по покривката. Аз, както винаги, бях на ръба на силите си.
Тишината беше най-лошото. Оглушителна, всепоглъщаща тишина, която беше заела мястото на трескавата подготовка, смеха и нетърпеливото очакване. Пет дни. Пет дни до деня, в който животът ми трябваше да започне отново, облечен в бяло и обгърнат в обещания. А сега… сега имаше само тишина и една рокля, която висеше в гардероба като призрак на несбъднато бъдеще. Screenshot_1

Тишината беше най-лошото. Оглушителна, всепоглъщаща тишина, която беше заела мястото на трескавата подготовка, смеха и нетърпеливото очакване. Пет дни. Пет дни до деня, в който животът ми трябваше да започне отново, облечен в бяло и обгърнат в обещания. А сега… сега имаше само тишина и една рокля, която висеше в гардероба като призрак на несбъднато бъдеще.

Иван Димитров Пешев септември 30, 2025
Тишината беше най-лошото. Оглушителна, всепоглъщаща тишина, която беше заела мястото на трескавата подготовка, смеха и нетърпеливото очакване....
Read More Read more about Тишината беше най-лошото. Оглушителна, всепоглъщаща тишина, която беше заела мястото на трескавата подготовка, смеха и нетърпеливото очакване. Пет дни. Пет дни до деня, в който животът ми трябваше да започне отново, облечен в бяло и обгърнат в обещания. А сега… сега имаше само тишина и една рокля, която висеше в гардероба като призрак на несбъднато бъдеще.
Миналата седмица бяхме навън с приятели. Вечерта се плъзгаше лениво, също като скъпото вино по стените на кристални чаши. Смехът в градината на луксозния ресторант беше приглушен, изтънчен, почти репетиран Screenshot_7

Миналата седмица бяхме навън с приятели. Вечерта се плъзгаше лениво, също като скъпото вино по стените на кристални чаши. Смехът в градината на луксозния ресторант беше приглушен, изтънчен, почти репетиран

Иван Димитров Пешев септември 30, 2025
Миналата седмица бяхме навън с приятели. Вечерта се плъзгаше лениво, също като скъпото вино по стените на...
Read More Read more about Миналата седмица бяхме навън с приятели. Вечерта се плъзгаше лениво, също като скъпото вино по стените на кристални чаши. Смехът в градината на луксозния ресторант беше приглушен, изтънчен, почти репетиран