Без категория

Вечерята беше като всяка друга. Познатото до втръсване потракване на вилици по порцелана, тихото мърморене на телевизора в ъгъла, което никой не слушаше, и двете ни деца – Даниел на дванадесет и Лилия на девет, потънали в своите си светове. Даниел буташе граха в чинията си с вид на мъченик, а Лилия рисуваше нещо с пръст по покривката. Аз, както винаги, бях на ръба на силите си. Screenshot_9

Вечерята беше като всяка друга. Познатото до втръсване потракване на вилици по порцелана, тихото мърморене на телевизора в ъгъла, което никой не слушаше, и двете ни деца – Даниел на дванадесет и Лилия на девет, потънали в своите си светове. Даниел буташе граха в чинията си с вид на мъченик, а Лилия рисуваше нещо с пръст по покривката. Аз, както винаги, бях на ръба на силите си.

Иван Димитров Пешев септември 30, 2025
Вечерята беше като всяка друга. Познатото до втръсване потракване на вилици по порцелана, тихото мърморене на телевизора...
Read More Read more about Вечерята беше като всяка друга. Познатото до втръсване потракване на вилици по порцелана, тихото мърморене на телевизора в ъгъла, което никой не слушаше, и двете ни деца – Даниел на дванадесет и Лилия на девет, потънали в своите си светове. Даниел буташе граха в чинията си с вид на мъченик, а Лилия рисуваше нещо с пръст по покривката. Аз, както винаги, бях на ръба на силите си.
Тишината беше най-лошото. Оглушителна, всепоглъщаща тишина, която беше заела мястото на трескавата подготовка, смеха и нетърпеливото очакване. Пет дни. Пет дни до деня, в който животът ми трябваше да започне отново, облечен в бяло и обгърнат в обещания. А сега… сега имаше само тишина и една рокля, която висеше в гардероба като призрак на несбъднато бъдеще. Screenshot_1

Тишината беше най-лошото. Оглушителна, всепоглъщаща тишина, която беше заела мястото на трескавата подготовка, смеха и нетърпеливото очакване. Пет дни. Пет дни до деня, в който животът ми трябваше да започне отново, облечен в бяло и обгърнат в обещания. А сега… сега имаше само тишина и една рокля, която висеше в гардероба като призрак на несбъднато бъдеще.

Иван Димитров Пешев септември 30, 2025
Тишината беше най-лошото. Оглушителна, всепоглъщаща тишина, която беше заела мястото на трескавата подготовка, смеха и нетърпеливото очакване....
Read More Read more about Тишината беше най-лошото. Оглушителна, всепоглъщаща тишина, която беше заела мястото на трескавата подготовка, смеха и нетърпеливото очакване. Пет дни. Пет дни до деня, в който животът ми трябваше да започне отново, облечен в бяло и обгърнат в обещания. А сега… сега имаше само тишина и една рокля, която висеше в гардероба като призрак на несбъднато бъдеще.
Миналата седмица бяхме навън с приятели. Вечерта се плъзгаше лениво, също като скъпото вино по стените на кристални чаши. Смехът в градината на луксозния ресторант беше приглушен, изтънчен, почти репетиран Screenshot_7

Миналата седмица бяхме навън с приятели. Вечерта се плъзгаше лениво, също като скъпото вино по стените на кристални чаши. Смехът в градината на луксозния ресторант беше приглушен, изтънчен, почти репетиран

Иван Димитров Пешев септември 30, 2025
Миналата седмица бяхме навън с приятели. Вечерта се плъзгаше лениво, също като скъпото вино по стените на...
Read More Read more about Миналата седмица бяхме навън с приятели. Вечерта се плъзгаше лениво, също като скъпото вино по стените на кристални чаши. Смехът в градината на луксозния ресторант беше приглушен, изтънчен, почти репетиран
С Пламен бяхме разведени от две години. Две години, които се усещаха като цяла вечност и същевременно като един кратък, болезнен миг. Животът ни беше поел по две напълно различни траектории, свързани само от крехката нишка на родителството Screenshot_1

С Пламен бяхме разведени от две години. Две години, които се усещаха като цяла вечност и същевременно като един кратък, болезнен миг. Животът ни беше поел по две напълно различни траектории, свързани само от крехката нишка на родителството

Иван Димитров Пешев септември 30, 2025
С Пламен бяхме разведени от две години. Две години, които се усещаха като цяла вечност и същевременно...
Read More Read more about С Пламен бяхме разведени от две години. Две години, които се усещаха като цяла вечност и същевременно като един кратък, болезнен миг. Животът ни беше поел по две напълно различни траектории, свързани само от крехката нишка на родителството
Когато навърших осемнадесет, баба ми Стефка ми изплете червен пуловер. Беше ярко, наситено червено Screenshot_1

Когато навърших осемнадесет, баба ми Стефка ми изплете червен пуловер. Беше ярко, наситено червено

Иван Димитров Пешев септември 29, 2025
Когато навърших осемнадесет, баба ми Стефка ми изплете червен пуловер. Беше ярко, наситено червено, цветът на див...
Read More Read more about Когато навърших осемнадесет, баба ми Стефка ми изплете червен пуловер. Беше ярко, наситено червено
Диамантените ми обеци изчезнаха. Не просто бяха загубени някъде из къщата, не бяха паднали зад нощното шкафче или в подплатата на палтото. Бяха изчезнали от кадифената кутийка, в която ги пазех като светиня Screenshot_10

Диамантените ми обеци изчезнаха. Не просто бяха загубени някъде из къщата, не бяха паднали зад нощното шкафче или в подплатата на палтото. Бяха изчезнали от кадифената кутийка, в която ги пазех като светиня

Иван Димитров Пешев септември 29, 2025
Диамантените ми обеци изчезнаха. Не просто бяха загубени някъде из къщата, не бяха паднали зад нощното шкафче...
Read More Read more about Диамантените ми обеци изчезнаха. Не просто бяха загубени някъде из къщата, не бяха паднали зад нощното шкафче или в подплатата на палтото. Бяха изчезнали от кадифената кутийка, в която ги пазех като светиня
Живеехме спокойно. Поне така си мислех. Нашият свят беше подреден и предсказуем, изграден върху основите на здравия разум и взаимното доверие. Симеон, съпругът ми, беше олицетворение на стабилността Screenshot_8

Живеехме спокойно. Поне така си мислех. Нашият свят беше подреден и предсказуем, изграден върху основите на здравия разум и взаимното доверие. Симеон, съпругът ми, беше олицетворение на стабилността

Иван Димитров Пешев септември 29, 2025
Живеехме спокойно. Поне така си мислех. Нашият свят беше подреден и предсказуем, изграден върху основите на здравия...
Read More Read more about Живеехме спокойно. Поне така си мислех. Нашият свят беше подреден и предсказуем, изграден върху основите на здравия разум и взаимното доверие. Симеон, съпругът ми, беше олицетворение на стабилността
На сватбата ни свекървата ми се появи с бяла дантелена рокля — като булчинска. Беше по-пищна от моята, с деликатни перли по деколтето и дълъг, почти незабележим шлейф, който се влачеше по плочките на ритуалната зала Screenshot_10

На сватбата ни свекървата ми се появи с бяла дантелена рокля — като булчинска. Беше по-пищна от моята, с деликатни перли по деколтето и дълъг, почти незабележим шлейф, който се влачеше по плочките на ритуалната зала

Иван Димитров Пешев септември 29, 2025
На сватбата ни свекървата ми се появи с бяла дантелена рокля — като булчинска. Беше по-пищна от...
Read More Read more about На сватбата ни свекървата ми се появи с бяла дантелена рокля — като булчинска. Беше по-пищна от моята, с деликатни перли по деколтето и дълъг, почти незабележим шлейф, който се влачеше по плочките на ритуалната зала
Снощи беше рожденият ден на майка ни. Въздухът в голямата трапезария на бащиния ми дом беше гъст и тежък, пропит с аромата на скъпи парфюми, печено агнешко и онази особена, почти незабележима миризма на стари пари и още по-стари тайни Screenshot_4

Снощи беше рожденият ден на майка ни. Въздухът в голямата трапезария на бащиния ми дом беше гъст и тежък, пропит с аромата на скъпи парфюми, печено агнешко и онази особена, почти незабележима миризма на стари пари и още по-стари тайни

Иван Димитров Пешев септември 29, 2025
Снощи беше рожденият ден на майка ни. Въздухът в голямата трапезария на бащиния ми дом беше гъст...
Read More Read more about Снощи беше рожденият ден на майка ни. Въздухът в голямата трапезария на бащиния ми дом беше гъст и тежък, пропит с аромата на скъпи парфюми, печено агнешко и онази особена, почти незабележима миризма на стари пари и още по-стари тайни
Стените все още миришеха на прясна боя, а кашоните в ъгъла на спалнята бяха мълчаливо напомняне за дългия път, който бях извървяла Screenshot_3

Стените все още миришеха на прясна боя, а кашоните в ъгъла на спалнята бяха мълчаливо напомняне за дългия път, който бях извървяла

Иван Димитров Пешев септември 29, 2025
Стените все още миришеха на прясна боя, а кашоните в ъгъла на спалнята бяха мълчаливо напомняне за...
Read More Read more about Стените все още миришеха на прясна боя, а кашоните в ъгъла на спалнята бяха мълчаливо напомняне за дългия път, който бях извървяла