Без категория

Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване плитко и болезнено. Три месеца. Деветдесет и два дни, откакто светът ѝ се беше срутил Screenshot_5

Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване плитко и болезнено. Три месеца. Деветдесет и два дни, откакто светът ѝ се беше срутил

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2025
Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване...
Read More Read more about Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване плитко и болезнено. Три месеца. Деветдесет и два дни, откакто светът ѝ се беше срутил
Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така – поредица от лоши решения и още по-лош късмет, или поне така твърдеше тя. Аз, Лилия, от друга страна, бях поела по различна пътека Screenshot_1

Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така – поредица от лоши решения и още по-лош късмет, или поне така твърдеше тя. Аз, Лилия, от друга страна, бях поела по различна пътека

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2025
Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така...
Read More Read more about Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така – поредица от лоши решения и още по-лош късмет, или поне така твърдеше тя. Аз, Лилия, от друга страна, бях поела по различна пътека
Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а не семейно събиране. „Ще правим вечеря в събота. Само ние. Баща ми също ще е тук. Ти донеси десерт.“ Screenshot_5

Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а не семейно събиране. „Ще правим вечеря в събота. Само ние. Баща ми също ще е тук. Ти донеси десерт.“

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2025
Снаха ми, Десислава, организира семейна вечеря. Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а...
Read More Read more about Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а не семейно събиране. „Ще правим вечеря в събота. Само ние. Баща ми също ще е тук. Ти донеси десерт.“
Сега съм на седемдесет и осем. Живот, изпълнен с труд, но и с изобилие. Отгледал съм три деца – Даяна, Асен и Теодора. И осинових Иван Screenshot_1

Сега съм на седемдесет и осем. Живот, изпълнен с труд, но и с изобилие. Отгледал съм три деца – Даяна, Асен и Теодора. И осинових Иван

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2025
Сега съм на седемдесет и осем. Живот, изпълнен с труд, но и с изобилие. Отгледал съм три...
Read More Read more about Сега съм на седемдесет и осем. Живот, изпълнен с труд, но и с изобилие. Отгледал съм три деца – Даяна, Асен и Теодора. И осинових Иван
Студената, флуоресцентна светлина на офиса сякаш жужеше в унисон с подигравката. Дванадесет години. Дванадесет години от живота ми, прекарани в тази сграда, взирайки се в екрани, пропускайки рождени дни, отлагайки почивки. Дванадесет години вярност, която се изпари в мига, в който видях фиша за заплатата на Десислава. Screenshot_9

Студената, флуоресцентна светлина на офиса сякаш жужеше в унисон с подигравката. Дванадесет години. Дванадесет години от живота ми, прекарани в тази сграда, взирайки се в екрани, пропускайки рождени дни, отлагайки почивки. Дванадесет години вярност, която се изпари в мига, в който видях фиша за заплатата на Десислава.

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2025
Студената, флуоресцентна светлина на офиса сякаш жужеше в унисон с подигравката. Дванадесет години. Дванадесет години от живота...
Read More Read more about Студената, флуоресцентна светлина на офиса сякаш жужеше в унисон с подигравката. Дванадесет години. Дванадесет години от живота ми, прекарани в тази сграда, взирайки се в екрани, пропускайки рождени дни, отлагайки почивки. Дванадесет години вярност, която се изпари в мига, в който видях фиша за заплатата на Десислава.
Съпругата ми често е затрупана с работа, така че обикновено съм само аз и момчетата. Миналия уикенд ги заведох на панаир край пътя. Screenshot_5

Съпругата ми често е затрупана с работа, така че обикновено съм само аз и момчетата. Миналия уикенд ги заведох на панаир край пътя.

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2025
Съпругата ми често е затрупана с работа, така че обикновено съм само аз и момчетата. Миналия уикенд...
Read More Read more about Съпругата ми често е затрупана с работа, така че обикновено съм само аз и момчетата. Миналия уикенд ги заведох на панаир край пътя.
Преди няколко дни синът ми Мартин каза, че очакват бебе. Новината трябваше да ме изпълни с чиста, нефилтрирана радост. И ме изпълни, но само за миг. Беше като проблясък на слънце в буреносен ден – кратък и веднага погълнат от облаци Screenshot_1

Преди няколко дни синът ми Мартин каза, че очакват бебе. Новината трябваше да ме изпълни с чиста, нефилтрирана радост. И ме изпълни, но само за миг. Беше като проблясък на слънце в буреносен ден – кратък и веднага погълнат от облаци

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2025
Преди няколко дни синът ми Мартин каза, че очакват бебе. Новината трябваше да ме изпълни с чиста,...
Read More Read more about Преди няколко дни синът ми Мартин каза, че очакват бебе. Новината трябваше да ме изпълни с чиста, нефилтрирана радост. И ме изпълни, но само за миг. Беше като проблясък на слънце в буреносен ден – кратък и веднага погълнат от облаци
Студената сутрешна светлина се процеждаше през щорите от истинска дървесина, осветявайки частици прах, които танцуваха мързеливо в скъпия въздух на спалнята. Мартин закопчаваше маншетите на ризата си Screenshot_1

Студената сутрешна светлина се процеждаше през щорите от истинска дървесина, осветявайки частици прах, които танцуваха мързеливо в скъпия въздух на спалнята. Мартин закопчаваше маншетите на ризата си

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2025
Студената сутрешна светлина се процеждаше през щорите от истинска дървесина, осветявайки частици прах, които танцуваха мързеливо в...
Read More Read more about Студената сутрешна светлина се процеждаше през щорите от истинска дървесина, осветявайки частици прах, които танцуваха мързеливо в скъпия въздух на спалнята. Мартин закопчаваше маншетите на ризата си
Бившият ми приятел ми подари плюшено мече, което държеше букет в едната лапа и кутия в другата. Знаеше колко не харесвам тези „събирачи на прах“. Казах му, че по-добре да ми беше купил бургери, отколкото този боклук! Screenshot_2

Бившият ми приятел ми подари плюшено мече, което държеше букет в едната лапа и кутия в другата. Знаеше колко не харесвам тези „събирачи на прах“. Казах му, че по-добре да ми беше купил бургери, отколкото този боклук!

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2025
Бившият ми приятел ми подари плюшено мече, което държеше букет в едната лапа и кутия в другата....
Read More Read more about Бившият ми приятел ми подари плюшено мече, което държеше букет в едната лапа и кутия в другата. Знаеше колко не харесвам тези „събирачи на прах“. Казах му, че по-добре да ми беше купил бургери, отколкото този боклук!
Избрах хубаво веган ресторантче, за да отпразнувам рождения си ден с 7 приятели. Седмина души, които познавах от години. Седмина, с които бях споделяла смях и тревоги. Поне така си мислех. Screenshot_10

Избрах хубаво веган ресторантче, за да отпразнувам рождения си ден с 7 приятели. Седмина души, които познавах от години. Седмина, с които бях споделяла смях и тревоги. Поне така си мислех.

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2025
Избрах хубаво веган ресторантче, за да отпразнувам рождения си ден с 7 приятели. Седмина души, които познавах...
Read More Read more about Избрах хубаво веган ресторантче, за да отпразнувам рождения си ден с 7 приятели. Седмина души, които познавах от години. Седмина, с които бях споделяла смях и тревоги. Поне така си мислех.