Без категория

Утрото на сватбения ден на сина ми Димитър се разтвори като пъпка на рядко цвете – изпълнено с обещание, с деликатен аромат на бъдеще и с онази лека, почти незабележима тръпка на несигурност, която съпътства всяко голямо начало Screenshot_5

Утрото на сватбения ден на сина ми Димитър се разтвори като пъпка на рядко цвете – изпълнено с обещание, с деликатен аромат на бъдеще и с онази лека, почти незабележима тръпка на несигурност, която съпътства всяко голямо начало

Иван Димитров Пешев септември 27, 2025
Утрото на сватбения ден на сина ми Димитър се разтвори като пъпка на рядко цвете – изпълнено...
Read More Read more about Утрото на сватбения ден на сина ми Димитър се разтвори като пъпка на рядко цвете – изпълнено с обещание, с деликатен аромат на бъдеще и с онази лека, почти незабележима тръпка на несигурност, която съпътства всяко голямо начало
Вчерашният ден все още тежеше в съзнанието ми, всяка секунда се въртеше като на забавен каданс, прогаряйки съзнанието ми с нажежено до бяло желязо. Аз съм Ана, самотна майка на три прекрасни, но изтощителни деца, и работя като касиерка в голям супермаркет в покрайнините на града. Работа, която изцежда и последната капка живот от мен, но която слага хляб на масата. Screenshot_1

Вчерашният ден все още тежеше в съзнанието ми, всяка секунда се въртеше като на забавен каданс, прогаряйки съзнанието ми с нажежено до бяло желязо. Аз съм Ана, самотна майка на три прекрасни, но изтощителни деца, и работя като касиерка в голям супермаркет в покрайнините на града. Работа, която изцежда и последната капка живот от мен, но която слага хляб на масата.

Иван Димитров Пешев септември 27, 2025
Вчерашният ден все още тежеше в съзнанието ми, всяка секунда се въртеше като на забавен каданс, прогаряйки...
Read More Read more about Вчерашният ден все още тежеше в съзнанието ми, всяка секунда се въртеше като на забавен каданс, прогаряйки съзнанието ми с нажежено до бяло желязо. Аз съм Ана, самотна майка на три прекрасни, но изтощителни деца, и работя като касиерка в голям супермаркет в покрайнините на града. Работа, която изцежда и последната капка живот от мен, но която слага хляб на масата.
Чух го съвсем случайно. Един от онези лепкави следобеди в края на лятото, когато въздухът е тежък и всяка дума увисва в него, преди да се разпадне. Бях се свил на старото кресло в ъгъла на хола, уж потънал в книга Screenshot_9

Чух го съвсем случайно. Един от онези лепкави следобеди в края на лятото, когато въздухът е тежък и всяка дума увисва в него, преди да се разпадне. Бях се свил на старото кресло в ъгъла на хола, уж потънал в книга

Иван Димитров Пешев септември 27, 2025
Чух го съвсем случайно. Един от онези лепкави следобеди в края на лятото, когато въздухът е тежък...
Read More Read more about Чух го съвсем случайно. Един от онези лепкави следобеди в края на лятото, когато въздухът е тежък и всяка дума увисва в него, преди да се разпадне. Бях се свил на старото кресло в ъгъла на хола, уж потънал в книга
Две седмици преди осмия рожден ден на сина ми Даниел, телефонът иззвъня. Беше номер, който не бях виждал от години, но разпознах веднага. Сърцето ми подскочи – смесица от стара болка и неохотно любопитство. Беше Лилия. Бившата ми съпруга. Майката на моето дете. Screenshot_1

Две седмици преди осмия рожден ден на сина ми Даниел, телефонът иззвъня. Беше номер, който не бях виждал от години, но разпознах веднага. Сърцето ми подскочи – смесица от стара болка и неохотно любопитство. Беше Лилия. Бившата ми съпруга. Майката на моето дете.

Иван Димитров Пешев септември 27, 2025
Две седмици преди осмия рожден ден на сина ми Даниел, телефонът иззвъня. Беше номер, който не бях...
Read More Read more about Две седмици преди осмия рожден ден на сина ми Даниел, телефонът иззвъня. Беше номер, който не бях виждал от години, но разпознах веднага. Сърцето ми подскочи – смесица от стара болка и неохотно любопитство. Беше Лилия. Бившата ми съпруга. Майката на моето дете.
Когато се прибрах, всичките ми вещи бяха натъпкани в черни чували до асансьора. Кашони с книги, които бях събирала от студентските си години, дрехи, чиито цветове сега изглеждаха нелепо ярки на фона на мръсния мокет в коридора Screenshot_10

Когато се прибрах, всичките ми вещи бяха натъпкани в черни чували до асансьора. Кашони с книги, които бях събирала от студентските си години, дрехи, чиито цветове сега изглеждаха нелепо ярки на фона на мръсния мокет в коридора

Иван Димитров Пешев септември 26, 2025
Когато се прибрах, всичките ми вещи бяха натъпкани в черни чували до асансьора. Кашони с книги, които...
Read More Read more about Когато се прибрах, всичките ми вещи бяха натъпкани в черни чували до асансьора. Кашони с книги, които бях събирала от студентските си години, дрехи, чиито цветове сега изглеждаха нелепо ярки на фона на мръсния мокет в коридора
След сватбата съпругът ми, Александър, се нанесе в моя дом. Апартаментът не беше палат, но беше мой – наследство от баба и дядо, убежище, което бях превърнала в отражение на собствената си Screenshot_6

След сватбата съпругът ми, Александър, се нанесе в моя дом. Апартаментът не беше палат, но беше мой – наследство от баба и дядо, убежище, което бях превърнала в отражение на собствената си

Иван Димитров Пешев септември 26, 2025
След сватбата съпругът ми, Александър, се нанесе в моя дом. Апартаментът не беше палат, но беше мой...
Read More Read more about След сватбата съпругът ми, Александър, се нанесе в моя дом. Апартаментът не беше палат, но беше мой – наследство от баба и дядо, убежище, което бях превърнала в отражение на собствената си
Свекърва ми никога не ме понасяше. За нея аз бях крадлата, която бе отнела единствения ѝ син, жената, която никога не беше достатъчно добра, достатъчно чиста, достатъчно тиха. Всеки мой жест се подлагаше на дисекция под острия ѝ поглед Screenshot_1

Свекърва ми никога не ме понасяше. За нея аз бях крадлата, която бе отнела единствения ѝ син, жената, която никога не беше достатъчно добра, достатъчно чиста, достатъчно тиха. Всеки мой жест се подлагаше на дисекция под острия ѝ поглед

Иван Димитров Пешев септември 26, 2025
Свекърва ми никога не ме понасяше. За нея аз бях крадлата, която бе отнела единствения ѝ син,...
Read More Read more about Свекърва ми никога не ме понасяше. За нея аз бях крадлата, която бе отнела единствения ѝ син, жената, която никога не беше достатъчно добра, достатъчно чиста, достатъчно тиха. Всеки мой жест се подлагаше на дисекция под острия ѝ поглед
Вечерята беше сервирана, както винаги, точно в осем. Порцелановите чинии отразяваха приглушената светлина на кристалния полилей над масивната маса от тъмно дърво. Въздухът в просторната трапезария беше гъст Screenshot_8

Вечерята беше сервирана, както винаги, точно в осем. Порцелановите чинии отразяваха приглушената светлина на кристалния полилей над масивната маса от тъмно дърво. Въздухът в просторната трапезария беше гъст

Иван Димитров Пешев септември 26, 2025
Вечерята беше сервирана, както винаги, точно в осем. Порцелановите чинии отразяваха приглушената светлина на кристалния полилей над...
Read More Read more about Вечерята беше сервирана, както винаги, точно в осем. Порцелановите чинии отразяваха приглушената светлина на кристалния полилей над масивната маса от тъмно дърво. Въздухът в просторната трапезария беше гъст
Къщата беше нашият пристан. Сгушена в края на тиха уличка, обградена от стар орех и няколко вишни, тя изглеждаше като излязла от картичка. Помня първия път, когато я видяхме с Ники. Беше късна пролет, въздухът беше наситен Screenshot_1

Къщата беше нашият пристан. Сгушена в края на тиха уличка, обградена от стар орех и няколко вишни, тя изглеждаше като излязла от картичка. Помня първия път, когато я видяхме с Ники. Беше късна пролет, въздухът беше наситен

Иван Димитров Пешев септември 26, 2025
Къщата беше нашият пристан. Сгушена в края на тиха уличка, обградена от стар орех и няколко вишни,...
Read More Read more about Къщата беше нашият пристан. Сгушена в края на тиха уличка, обградена от стар орех и няколко вишни, тя изглеждаше като излязла от картичка. Помня първия път, когато я видяхме с Ники. Беше късна пролет, въздухът беше наситен
Никога не съм си представяла, че съпругът ми ще ме напусне, но съобщенията в телефона му ми показаха всичко, което трябваше да знам. Бяха кратки, безмилостни в своята прямота, думи, които прогаряха дупки в спокойния свят, който вярвах Screenshot_10

Никога не съм си представяла, че съпругът ми ще ме напусне, но съобщенията в телефона му ми показаха всичко, което трябваше да знам. Бяха кратки, безмилостни в своята прямота, думи, които прогаряха дупки в спокойния свят, който вярвах

Иван Димитров Пешев септември 26, 2025
Никога не съм си представяла, че съпругът ми ще ме напусне, но съобщенията в телефона му ми...
Read More Read more about Никога не съм си представяла, че съпругът ми ще ме напусне, но съобщенията в телефона му ми показаха всичко, което трябваше да знам. Бяха кратки, безмилостни в своята прямота, думи, които прогаряха дупки в спокойния свят, който вярвах