Без категория

Аз съм на четирийсет, самотна майка на две малки деца. Синът ми Мартин е на пет, а дъщеря ми Ния на три. След раждането на второто ни дете баща им Петър си тръгна и оттогава аз съм тази, която се оправя с всичко. Плащам сметки, търся грижа за двете деца, водя битки със срокове, болести, безсънни нощи и безкрайни списъци със задачи. Screenshot_7

Аз съм на четирийсет, самотна майка на две малки деца. Синът ми Мартин е на пет, а дъщеря ми Ния на три. След раждането на второто ни дете баща им Петър си тръгна и оттогава аз съм тази, която се оправя с всичко. Плащам сметки, търся грижа за двете деца, водя битки със срокове, болести, безсънни нощи и безкрайни списъци със задачи.

Иван Димитров Пешев януари 13, 2026
Аз съм на четирийсет, самотна майка на две малки деца. Синът ми Мартин е на пет, а...
Read More Read more about Аз съм на четирийсет, самотна майка на две малки деца. Синът ми Мартин е на пет, а дъщеря ми Ния на три. След раждането на второто ни дете баща им Петър си тръгна и оттогава аз съм тази, която се оправя с всичко. Плащам сметки, търся грижа за двете деца, водя битки със срокове, болести, безсънни нощи и безкрайни списъци със задачи.
Вечерта беше от онези, в които стените на дома сякаш слушат. Тишината не беше спокойна, беше напрегната, натежала като въздух пред буря. Screenshot_6

Вечерта беше от онези, в които стените на дома сякаш слушат. Тишината не беше спокойна, беше напрегната, натежала като въздух пред буря.

Иван Димитров Пешев януари 13, 2026
Глава първа Пликът Вечерта беше от онези, в които стените на дома сякаш слушат. Тишината не беше...
Read More Read more about Вечерта беше от онези, в които стените на дома сякаш слушат. Тишината не беше спокойна, беше напрегната, натежала като въздух пред буря.
Лили произнесе тези четири думи тихо, без да трепне, сякаш ми казваше колко е часът. А на мен ми се стори, че подът се наклони и стените се приближиха. Screenshot_1

Лили произнесе тези четири думи тихо, без да трепне, сякаш ми казваше колко е часът. А на мен ми се стори, че подът се наклони и стените се приближиха.

Иван Димитров Пешев януари 13, 2026
## Глава първа „Той удари Томи пръв.“ Лили произнесе тези четири думи тихо, без да трепне, сякаш...
Read More Read more about Лили произнесе тези четири думи тихо, без да трепне, сякаш ми казваше колко е часът. А на мен ми се стори, че подът се наклони и стените се приближиха.
Олена стоеше на опашката пред касата на малкия квартален магазин, притиснала износена платнена чанта към гърдите си. Навън виелицата въртеше снежни вихрушки, а декември този път сякаш се беше заклел да не пуска слънце. Screenshot_11

Олена стоеше на опашката пред касата на малкия квартален магазин, притиснала износена платнена чанта към гърдите си. Навън виелицата въртеше снежни вихрушки, а декември този път сякаш се беше заклел да не пуска слънце.

Иван Димитров Пешев януари 12, 2026
Глава първа: Монетите на лентата Олена стоеше на опашката пред касата на малкия квартален магазин, притиснала износена...
Read More Read more about Олена стоеше на опашката пред касата на малкия квартален магазин, притиснала износена платнена чанта към гърдите си. Навън виелицата въртеше снежни вихрушки, а декември този път сякаш се беше заклел да не пуска слънце.
И до днес чувам как тапата от шампанското изхвръкна онази новогодишна нощ. Домът беше шумен и уютен, брокатът се лепеше по всичко, смехът отекваше в стаите, а от кухнята се носеше аромат на печено бри. Screenshot_7

И до днес чувам как тапата от шампанското изхвръкна онази новогодишна нощ. Домът беше шумен и уютен, брокатът се лепеше по всичко, смехът отекваше в стаите, а от кухнята се носеше аромат на печено бри.

Иван Димитров Пешев януари 12, 2026
И до днес чувам как тапата от шампанското изхвръкна онази новогодишна нощ. Домът беше шумен и уютен,...
Read More Read more about И до днес чувам как тапата от шампанското изхвръкна онази новогодишна нощ. Домът беше шумен и уютен, брокатът се лепеше по всичко, смехът отекваше в стаите, а от кухнята се носеше аромат на печено бри.
Замръзналото сърце на един милионер се разтопи, когато видя как домашната му помощница яде под дъжда, а истината, която разкри, разкъса душата му Screenshot_2

Замръзналото сърце на един милионер се разтопи, когато видя как домашната му помощница яде под дъжда, а истината, която разкри, разкъса душата му

Иван Димитров Пешев януари 12, 2026
Замръзналото сърце на един милионер се разтопи, когато видя как домашната му помощница яде под дъжда, а...
Read More Read more about Замръзналото сърце на един милионер се разтопи, когато видя как домашната му помощница яде под дъжда, а истината, която разкри, разкъса душата му
„Имаме тризнаци! Това е просто невероятно, Ирина…“ Screenshot_1

„Имаме тризнаци! Това е просто невероятно, Ирина…“

Иван Димитров Пешев януари 12, 2026
Глава първа „Имаме тризнаци! Това е просто невероятно, Ирина…“ Максим стоеше до инкубаторите, сякаш ако мигне, всичко...
Read More Read more about „Имаме тризнаци! Това е просто невероятно, Ирина…“
Снегът валеше така, сякаш небето имаше лична вражда с мен. Screenshot_30

Снегът валеше така, сякаш небето имаше лична вражда с мен.

Иван Димитров Пешев януари 11, 2026
Снегът валеше така, сякаш небето имаше лична вражда с мен. Стоях на тротоара, босонога, с халат, който...
Read More Read more about Снегът валеше така, сякаш небето имаше лична вражда с мен.
„Извинете“, каза мъжът с нежен, но загрижен глас. „Чакате ли автобус?“ Screenshot_27

„Извинете“, каза мъжът с нежен, но загрижен глас. „Чакате ли автобус?“

Иван Димитров Пешев януари 11, 2026
Глава първа Снегът не пита „Извинете“, каза мъжът с нежен, но загрижен глас. „Чакате ли автобус?“ Клеър...
Read More Read more about „Извинете“, каза мъжът с нежен, но загрижен глас. „Чакате ли автобус?“
Не лицата, не очите, не дори походката. Ръцете. Тези ръце някога държаха чаши на масата ми, докосваха дръжката на вратата ми, милваха косата ми, когато още вярвах, че светът е подреден и добър. Сега бяха сухи, напукани, нервни. Пръстите се свиваха, сякаш търсеха какво да откраднат от въздуха. Screenshot_25

Не лицата, не очите, не дори походката. Ръцете. Тези ръце някога държаха чаши на масата ми, докосваха дръжката на вратата ми, милваха косата ми, когато още вярвах, че светът е подреден и добър. Сега бяха сухи, напукани, нервни. Пръстите се свиваха, сякаш търсеха какво да откраднат от въздуха.

Иван Димитров Пешев януари 11, 2026
Глава първа Когато се върнаха, първо видях ръцете им. Не лицата, не очите, не дори походката. Ръцете....
Read More Read more about Не лицата, не очите, не дори походката. Ръцете. Тези ръце някога държаха чаши на масата ми, докосваха дръжката на вратата ми, милваха косата ми, когато още вярвах, че светът е подреден и добър. Сега бяха сухи, напукани, нервни. Пръстите се свиваха, сякаш търсеха какво да откраднат от въздуха.