Без категория

Свекърите ми ме дадоха на съд, твърдейки, че съм фалшив лекар. Screenshot_18

Свекърите ми ме дадоха на съд, твърдейки, че съм фалшив лекар.

Иван Димитров Пешев януари 11, 2026
Свекърите ми ме дадоха на съд, твърдейки, че съм фалшив лекар. „Тя никога не е учила. Купила...
Read More Read more about Свекърите ми ме дадоха на съд, твърдейки, че съм фалшив лекар.
„Сестра ти се тъпче в едностаен апартамент с три деца, а ти си вдигнала огромна къща. Дай ѝ я — на нея ѝ трябва повече“, отсече майка ми. Screenshot_17

„Сестра ти се тъпче в едностаен апартамент с три деца, а ти си вдигнала огромна къща. Дай ѝ я — на нея ѝ трябва повече“, отсече майка ми.

Иван Димитров Пешев януари 11, 2026
Глава първа „Сестра ти се тъпче в едностаен апартамент с три деца, а ти си вдигнала огромна...
Read More Read more about „Сестра ти се тъпче в едностаен апартамент с три деца, а ти си вдигнала огромна къща. Дай ѝ я — на нея ѝ трябва повече“, отсече майка ми.
Когато затворих вратата след Маргарет и писъците ѝ останаха навън, тишината не ме успокои. Тя се залепи по стените като студена боя. Лео излезе от спалнята, разтърка се в краката ми и мяукна, сякаш пита защо мирише на чужд парфюм и чужда власт. Screenshot_14

Когато затворих вратата след Маргарет и писъците ѝ останаха навън, тишината не ме успокои. Тя се залепи по стените като студена боя. Лео излезе от спалнята, разтърка се в краката ми и мяукна, сякаш пита защо мирише на чужд парфюм и чужда власт.

Иван Димитров Пешев януари 11, 2026
Глава първа: Вратата, която не прощава Когато затворих вратата след Маргарет и писъците ѝ останаха навън, тишината...
Read More Read more about Когато затворих вратата след Маргарет и писъците ѝ останаха навън, тишината не ме успокои. Тя се залепи по стените като студена боя. Лео излезе от спалнята, разтърка се в краката ми и мяукна, сякаш пита защо мирише на чужд парфюм и чужда власт.
Отивай в наследената развалина! А ние оставаме тук! — каза той, без дори да подозира как ще свърши всичко. Screenshot_11

Отивай в наследената развалина! А ние оставаме тук! — каза той, без дори да подозира как ще свърши всичко.

Иван Димитров Пешев януари 11, 2026
Глава първа: Изречението, което промени всичко — Отивай в наследената развалина! А ние оставаме тук! — каза...
Read More Read more about Отивай в наследената развалина! А ние оставаме тук! — каза той, без дори да подозира как ще свърши всичко.
Входната врата отново се отвори и светлината от антрето се разля по стъпалата като подигравка. Screenshot_8

Входната врата отново се отвори и светлината от антрето се разля по стъпалата като подигравка.

Иван Димитров Пешев януари 11, 2026
Глава първа Вратата, която не води към дом Входната врата отново се отвори и светлината от антрето...
Read More Read more about Входната врата отново се отвори и светлината от антрето се разля по стъпалата като подигравка.
Ема не помръдваше. Седеше на леглото, стиснала телефона, сякаш ако го пусне, ще падне не само апаратът, а и нещо много по-важно. Screenshot_7

Ема не помръдваше. Седеше на леглото, стиснала телефона, сякаш ако го пусне, ще падне не само апаратът, а и нещо много по-важно.

Иван Димитров Пешев януари 11, 2026
Глава първа Нощта след разговора Ема не помръдваше. Седеше на леглото, стиснала телефона, сякаш ако го пусне,...
Read More Read more about Ема не помръдваше. Седеше на леглото, стиснала телефона, сякаш ако го пусне, ще падне не само апаратът, а и нещо много по-важно.
Преди три месеца станах майка на близнаци, Ема и Итън. Две миниатюрни сърца, които туптяха в ритъм, сякаш си шепнеха тайни още от корема ми. Когато ги гледах как спят, ми се струваше невъзможно светът да бъде жесток. После си спомнях, че светът не пита какво ми се струва. Screenshot_1

Преди три месеца станах майка на близнаци, Ема и Итън. Две миниатюрни сърца, които туптяха в ритъм, сякаш си шепнеха тайни още от корема ми. Когато ги гледах как спят, ми се струваше невъзможно светът да бъде жесток. После си спомнях, че светът не пита какво ми се струва.

Иван Димитров Пешев януари 11, 2026
Глава първа: Стаята с тишината Казвам се Лена. Преди три месеца станах майка на близнаци, Ема и...
Read More Read more about Преди три месеца станах майка на близнаци, Ема и Итън. Две миниатюрни сърца, които туптяха в ритъм, сякаш си шепнеха тайни още от корема ми. Когато ги гледах как спят, ми се струваше невъзможно светът да бъде жесток. После си спомнях, че светът не пита какво ми се струва.
Клер не помръдна, докато щракването на ключалката не потъна в тишината като камък в дълбока вода. Screenshot_29

Клер не помръдна, докато щракването на ключалката не потъна в тишината като камък в дълбока вода.

Иван Димитров Пешев януари 10, 2026
Клер не помръдна, докато щракването на ключалката не потъна в тишината като камък в дълбока вода. Маргарет...
Read More Read more about Клер не помръдна, докато щракването на ключалката не потъна в тишината като камък в дълбока вода.
Казвам се Райън. Навърших осемнадесет, след като погребахме родителите си. Screenshot_26

Казвам се Райън. Навърших осемнадесет, след като погребахме родителите си.

Иван Димитров Пешев януари 10, 2026
Казвам се Райън. Навърших осемнадесет, след като погребахме родителите си. Снегът се топеше по черните чадъри и...
Read More Read more about Казвам се Райън. Навърших осемнадесет, след като погребахме родителите си.
Църквата не просто беше малка. Тя беше капан. Screenshot_24

Църквата не просто беше малка. Тя беше капан.

Иван Димитров Пешев януари 10, 2026
Глава първа Въпросът, който разкъса тишината Църквата не просто беше малка. Тя беше капан. Сякаш стените се...
Read More Read more about Църквата не просто беше малка. Тя беше капан.