Без категория

За рождения ми ден колегите ме изненадаха с торта. Жестът беше мил, неочакван и стопли онази малка, вечно съмняваща се част от душата ми, която винаги се питаше дали изобщо някой я забелязва. Screenshot_9

За рождения ми ден колегите ме изненадаха с торта. Жестът беше мил, неочакван и стопли онази малка, вечно съмняваща се част от душата ми, която винаги се питаше дали изобщо някой я забелязва.

Иван Димитров Пешев септември 17, 2025
За рождения ми ден колегите ме изненадаха с торта. Жестът беше мил, неочакван и стопли онази малка,...
Read More Read more about За рождения ми ден колегите ме изненадаха с торта. Жестът беше мил, неочакван и стопли онази малка, вечно съмняваща се част от душата ми, която винаги се питаше дали изобщо някой я забелязва.
След десет години заедно отидохме на едно единствено парти — и то се оказа последното ни като двойка. Бракът ни изглеждаше стабилен, дори завиден. Перфектната къща в тихия квартал, двете ни коли Screenshot_1

След десет години заедно отидохме на едно единствено парти — и то се оказа последното ни като двойка. Бракът ни изглеждаше стабилен, дори завиден. Перфектната къща в тихия квартал, двете ни коли

Иван Димитров Пешев септември 17, 2025
След десет години заедно отидохме на едно единствено парти — и то се оказа последното ни като...
Read More Read more about След десет години заедно отидохме на едно единствено парти — и то се оказа последното ни като двойка. Бракът ни изглеждаше стабилен, дори завиден. Перфектната къща в тихия квартал, двете ни коли
Бях в стаята си, облечена в рокля, която струваше повече от годишния наем на малък апартамент. Сатенът ме обгръщаше като втора кожа, хладен и тежък, а дантелата по раменете ме гъделичкаше леко, сякаш ми напомняше Screenshot_10

Бях в стаята си, облечена в рокля, която струваше повече от годишния наем на малък апартамент. Сатенът ме обгръщаше като втора кожа, хладен и тежък, а дантелата по раменете ме гъделичкаше леко, сякаш ми напомняше

Иван Димитров Пешев септември 17, 2025
Бях в стаята си, облечена в рокля, която струваше повече от годишния наем на малък апартамент. Сатенът...
Read More Read more about Бях в стаята си, облечена в рокля, която струваше повече от годишния наем на малък апартамент. Сатенът ме обгръщаше като втора кожа, хладен и тежък, а дантелата по раменете ме гъделичкаше леко, сякаш ми напомняше
Месеци наред имах усещането, че някой ме наблюдава. Не беше отчетлив страх, а по-скоро тихо, пълзящо безпокойство, което се настаняваше в тила ми, когато вървях по коридора или стоях пред прозореца твърде дълго Screenshot_1

Месеци наред имах усещането, че някой ме наблюдава. Не беше отчетлив страх, а по-скоро тихо, пълзящо безпокойство, което се настаняваше в тила ми, когато вървях по коридора или стоях пред прозореца твърде дълго

Иван Димитров Пешев септември 17, 2025
Месеци наред имах усещането, че някой ме наблюдава. Не беше отчетлив страх, а по-скоро тихо, пълзящо безпокойство,...
Read More Read more about Месеци наред имах усещането, че някой ме наблюдава. Не беше отчетлив страх, а по-скоро тихо, пълзящо безпокойство, което се настаняваше в тила ми, когато вървях по коридора или стоях пред прозореца твърде дълго
Старият, ръмжащ автобус навлезе в малкото село с мъка, сякаш изкачваше невидим баир. Спирачките изскърцаха пронизително, нарушавайки следобедната тишина, нарушавана единствено от ленивото жужене на пчелите и далечния лай на куче Screenshot_10

Старият, ръмжащ автобус навлезе в малкото село с мъка, сякаш изкачваше невидим баир. Спирачките изскърцаха пронизително, нарушавайки следобедната тишина, нарушавана единствено от ленивото жужене на пчелите и далечния лай на куче

Иван Димитров Пешев септември 16, 2025
Старият, ръмжащ автобус навлезе в малкото село с мъка, сякаш изкачваше невидим баир. Спирачките изскърцаха пронизително, нарушавайки...
Read More Read more about Старият, ръмжащ автобус навлезе в малкото село с мъка, сякаш изкачваше невидим баир. Спирачките изскърцаха пронизително, нарушавайки следобедната тишина, нарушавана единствено от ленивото жужене на пчелите и далечния лай на куче
Месеци наред имах усещането, че някой ме наблюдава. Не беше явен, натрапчив страх, а по-скоро тихо, подкожно безпокойство, което се настаняваше в тила ми като хладен полъх в топла стая. Започна неусетно Screenshot_1

Месеци наред имах усещането, че някой ме наблюдава. Не беше явен, натрапчив страх, а по-скоро тихо, подкожно безпокойство, което се настаняваше в тила ми като хладен полъх в топла стая. Започна неусетно

Иван Димитров Пешев септември 16, 2025
Месеци наред имах усещането, че някой ме наблюдава. Не беше явен, натрапчив страх, а по-скоро тихо, подкожно...
Read More Read more about Месеци наред имах усещането, че някой ме наблюдава. Не беше явен, натрапчив страх, а по-скоро тихо, подкожно безпокойство, което се настаняваше в тила ми като хладен полъх в топла стая. Започна неусетно
Роднините на съпруга ми идват без покана. Това се превърна в неписан закон, в горчив ритуал, който разяждаше неделите ми, а понякога и съботите, и делничните вечери. Появяваха се на прага с шумни усмивки и празни ръце, сякаш самата им поява беше дар, за който трябваше да съм благодарна. Аз бях просто Ася. А те бяха неговото семейство. Screenshot_10

Роднините на съпруга ми идват без покана. Това се превърна в неписан закон, в горчив ритуал, който разяждаше неделите ми, а понякога и съботите, и делничните вечери. Появяваха се на прага с шумни усмивки и празни ръце, сякаш самата им поява беше дар, за който трябваше да съм благодарна. Аз бях просто Ася. А те бяха неговото семейство.

Иван Димитров Пешев септември 16, 2025
Роднините на съпруга ми идват без покана. Това се превърна в неписан закон, в горчив ритуал, който...
Read More Read more about Роднините на съпруга ми идват без покана. Това се превърна в неписан закон, в горчив ритуал, който разяждаше неделите ми, а понякога и съботите, и делничните вечери. Появяваха се на прага с шумни усмивки и празни ръце, сякаш самата им поява беше дар, за който трябваше да съм благодарна. Аз бях просто Ася. А те бяха неговото семейство.
Животът ни беше като къща, построена по прецизен архитектурен план – моят план. Всяка стая беше подредена, всеки ъгъл – излъскан до блясък. Аз бях Ани, жената, която държеше чертежите и се грижеше нито една прашинка Screenshot_2

Животът ни беше като къща, построена по прецизен архитектурен план – моят план. Всяка стая беше подредена, всеки ъгъл – излъскан до блясък. Аз бях Ани, жената, която държеше чертежите и се грижеше нито една прашинка

Иван Димитров Пешев септември 16, 2025
Животът ни беше като къща, построена по прецизен архитектурен план – моят план. Всяка стая беше подредена,...
Read More Read more about Животът ни беше като къща, построена по прецизен архитектурен план – моят план. Всяка стая беше подредена, всеки ъгъл – излъскан до блясък. Аз бях Ани, жената, която държеше чертежите и се грижеше нито една прашинка
Десет месеца. В ретроспекция, това е просто миг, кратък отрязък от време, който би трябвало да се изгуби в големия гоблен на живота. Но за мен тези десет месеца бяха цяла вечност, изтъкана от смях, споделени тайни под звездите и упойващото усещане, че най-накрая съм намерила своето място, своя човек. Неговото име беше Виктор. Screenshot_8

Десет месеца. В ретроспекция, това е просто миг, кратък отрязък от време, който би трябвало да се изгуби в големия гоблен на живота. Но за мен тези десет месеца бяха цяла вечност, изтъкана от смях, споделени тайни под звездите и упойващото усещане, че най-накрая съм намерила своето място, своя човек. Неговото име беше Виктор.

Иван Димитров Пешев септември 16, 2025
Десет месеца. В ретроспекция, това е просто миг, кратък отрязък от време, който би трябвало да се...
Read More Read more about Десет месеца. В ретроспекция, това е просто миг, кратък отрязък от време, който би трябвало да се изгуби в големия гоблен на живота. Но за мен тези десет месеца бяха цяла вечност, изтъкана от смях, споделени тайни под звездите и упойващото усещане, че най-накрая съм намерила своето място, своя човек. Неговото име беше Виктор.
Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина Screenshot_1

Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина

Иван Димитров Пешев септември 16, 2025
Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в...
Read More Read more about Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина