Без категория

На петдесет и пет се чувствах изгубена. Един ден видях листовка: „Прослушвания за общински театър!“ Хартията беше тънка, а буквите сякаш натежаха в ръката ми, като че ли държах не просто покана, а последен шанс. Screenshot_8

На петдесет и пет се чувствах изгубена. Един ден видях листовка: „Прослушвания за общински театър!“ Хартията беше тънка, а буквите сякаш натежаха в ръката ми, като че ли държах не просто покана, а последен шанс.

Иван Димитров Пешев януари 4, 2026
Глава първа На петдесет и пет се чувствах изгубена. Един ден видях листовка: „Прослушвания за общински театър!“...
Read More Read more about На петдесет и пет се чувствах изгубена. Един ден видях листовка: „Прослушвания за общински театър!“ Хартията беше тънка, а буквите сякаш натежаха в ръката ми, като че ли държах не просто покана, а последен шанс.
Руна не вярва на никого. Не от онези кучета, които махат с опашка на първия, който се усмихне. Руна е тревожна хрътка, с очи като тъмни кладенци, в които се крият стари страхове. Screenshot_7

Руна не вярва на никого. Не от онези кучета, които махат с опашка на първия, който се усмихне. Руна е тревожна хрътка, с очи като тъмни кладенци, в които се крият стари страхове.

Иван Димитров Пешев януари 4, 2026
Глава първа Руна не вярва на никого. Не от онези кучета, които махат с опашка на първия,...
Read More Read more about Руна не вярва на никого. Не от онези кучета, които махат с опашка на първия, който се усмихне. Руна е тревожна хрътка, с очи като тъмни кладенци, в които се крият стари страхове.
Смяната ми в кафенето започна като всички други. Мирис на прясно изпечено тесто, тихо тракане на чаши, приглушени разговори, които се смесват и стават фон за чужди животи. Бях си казала, че ще мина през деня без изненади, ще си запиша лекциите наум, ще се прибера и ще преговоря за изпита по гражданско право, а после ще броя до заспиване вноските по кредита за жилище. Screenshot_5

Смяната ми в кафенето започна като всички други. Мирис на прясно изпечено тесто, тихо тракане на чаши, приглушени разговори, които се смесват и стават фон за чужди животи. Бях си казала, че ще мина през деня без изненади, ще си запиша лекциите наум, ще се прибера и ще преговоря за изпита по гражданско право, а после ще броя до заспиване вноските по кредита за жилище.

Иван Димитров Пешев януари 4, 2026
Глава първа Пръстенът, който не трябваше да видя Смяната ми в кафенето започна като всички други. Мирис...
Read More Read more about Смяната ми в кафенето започна като всички други. Мирис на прясно изпечено тесто, тихо тракане на чаши, приглушени разговори, които се смесват и стават фон за чужди животи. Бях си казала, че ще мина през деня без изненади, ще си запиша лекциите наум, ще се прибера и ще преговоря за изпита по гражданско право, а после ще броя до заспиване вноските по кредита за жилище.
Свекърва ми Невена гледаше тригодишния Иво, докато съм на работа. Казвах си, че това е временна помощ, че всичко се държи на тънък конец, но конецът все пак държи. И всяка сутрин, когато закопчавах якето на Иво и му приглаждах косата, си повтарях една и съща фраза, сякаш е заклинание. Screenshot_4

Свекърва ми Невена гледаше тригодишния Иво, докато съм на работа. Казвах си, че това е временна помощ, че всичко се държи на тънък конец, но конецът все пак държи. И всяка сутрин, когато закопчавах якето на Иво и му приглаждах косата, си повтарях една и съща фраза, сякаш е заклинание.

Иван Димитров Пешев януари 4, 2026
Свекърва ми Невена гледаше тригодишния Иво, докато съм на работа. Казвах си, че това е временна помощ,...
Read More Read more about Свекърва ми Невена гледаше тригодишния Иво, докато съм на работа. Казвах си, че това е временна помощ, че всичко се държи на тънък конец, но конецът все пак държи. И всяка сутрин, когато закопчавах якето на Иво и му приглаждах косата, си повтарях една и съща фраза, сякаш е заклинание.
Писмото дойде късно, точно когато си мислех, че вечерта най-сетне ще ме остави на мира. Телефонът изписука, после втори път, после трети. Не беше само до мен. Беше до още хора. Беше от Мая. Screenshot_1

Писмото дойде късно, точно когато си мислех, че вечерта най-сетне ще ме остави на мира. Телефонът изписука, после втори път, после трети. Не беше само до мен. Беше до още хора. Беше от Мая.

Иван Димитров Пешев януари 4, 2026
Писмото дойде късно, точно когато си мислех, че вечерта най-сетне ще ме остави на мира. Телефонът изписука,...
Read More Read more about Писмото дойде късно, точно когато си мислех, че вечерта най-сетне ще ме остави на мира. Телефонът изписука, после втори път, после трети. Не беше само до мен. Беше до още хора. Беше от Мая.
Да вървя по задачи с трите си деца понякога ми се струва безкрайно. Накрая всички сме кисели и изтощени. Вместо да ги дърпам за ръка, открих един прост трик, който ги кара да се движат. Достатъчно е да кажа: Screenshot_10

Да вървя по задачи с трите си деца понякога ми се струва безкрайно. Накрая всички сме кисели и изтощени. Вместо да ги дърпам за ръка, открих един прост трик, който ги кара да се движат. Достатъчно е да кажа:

Иван Димитров Пешев януари 3, 2026
Да вървя по задачи с трите си деца понякога ми се струва безкрайно. Накрая всички сме кисели...
Read More Read more about Да вървя по задачи с трите си деца понякога ми се струва безкрайно. Накрая всички сме кисели и изтощени. Вместо да ги дърпам за ръка, открих един прост трик, който ги кара да се движат. Достатъчно е да кажа:
Жена ми отвърна спокойно, без да повиши тон, но думите ѝ бяха като камък, хвърлен в тиха вода. Screenshot_6

Жена ми отвърна спокойно, без да повиши тон, но думите ѝ бяха като камък, хвърлен в тиха вода.

Иван Димитров Пешев януари 3, 2026
Жена ми отвърна спокойно, без да повиши тон, но думите ѝ бяха като камък, хвърлен в тиха...
Read More Read more about Жена ми отвърна спокойно, без да повиши тон, но думите ѝ бяха като камък, хвърлен в тиха вода.
Казах ѝ, че не мога да гледам децата ѝ, защото вече имах планове за вечерта у дома. Тя не ме послуша и се появи на вратата с децата. Отворих, и щом влязоха, тя им каза да не гледат. Аз бях… с разпусната коса, по пижама, с мокри длани и с листове, пръснати по масата като птици с пречупени криле. Screenshot_1

Казах ѝ, че не мога да гледам децата ѝ, защото вече имах планове за вечерта у дома. Тя не ме послуша и се появи на вратата с децата. Отворих, и щом влязоха, тя им каза да не гледат. Аз бях… с разпусната коса, по пижама, с мокри длани и с листове, пръснати по масата като птици с пречупени криле.

Иван Димитров Пешев януари 3, 2026
Казах ѝ, че не мога да гледам децата ѝ, защото вече имах планове за вечерта у дома....
Read More Read more about Казах ѝ, че не мога да гледам децата ѝ, защото вече имах планове за вечерта у дома. Тя не ме послуша и се появи на вратата с децата. Отворих, и щом влязоха, тя им каза да не гледат. Аз бях… с разпусната коса, по пижама, с мокри длани и с листове, пръснати по масата като птици с пречупени криле.
Милен произнасяше думите „най-добрите на света“ така, сякаш ги беше репетирал пред огледалото. Усмихваше се, затваряше очи и вдишваше, сякаш ароматът на палачинки беше единственото, което можеше да му донесе спокойствие. Screenshot_10

Милен произнасяше думите „най-добрите на света“ така, сякаш ги беше репетирал пред огледалото. Усмихваше се, затваряше очи и вдишваше, сякаш ароматът на палачинки беше единственото, което можеше да му донесе спокойствие.

Иван Димитров Пешев януари 3, 2026
Глава първа Милен произнасяше думите „най-добрите на света“ така, сякаш ги беше репетирал пред огледалото. Усмихваше се,...
Read More Read more about Милен произнасяше думите „най-добрите на света“ така, сякаш ги беше репетирал пред огледалото. Усмихваше се, затваряше очи и вдишваше, сякаш ароматът на палачинки беше единственото, което можеше да му донесе спокойствие.
Когато бях на пет години, забравих, че трябва да донесем нещо за „покажи и разкажи“. Бях на ръба да се разплача. Татко спря колата, изскочи навън и нагази в поточе, облечен в пълен бизнес костюм. Откъсна букет от дребни бели цветя, които растяха накуп край водата, и ги вдигна като трофей, сякаш току що бе спечелил най голямата битка на света. Screenshot_7

Когато бях на пет години, забравих, че трябва да донесем нещо за „покажи и разкажи“. Бях на ръба да се разплача. Татко спря колата, изскочи навън и нагази в поточе, облечен в пълен бизнес костюм. Откъсна букет от дребни бели цветя, които растяха накуп край водата, и ги вдигна като трофей, сякаш току що бе спечелил най голямата битка на света.

Иван Димитров Пешев януари 3, 2026
Когато бях на пет години, забравих, че трябва да донесем нещо за „покажи и разкажи“. Бях на...
Read More Read more about Когато бях на пет години, забравих, че трябва да донесем нещо за „покажи и разкажи“. Бях на ръба да се разплача. Татко спря колата, изскочи навън и нагази в поточе, облечен в пълен бизнес костюм. Откъсна букет от дребни бели цветя, които растяха накуп край водата, и ги вдигна като трофей, сякаш току що бе спечелил най голямата битка на света.