Без категория

Когато татко почина, сякаш земята се срина под мен. Той беше всичко за мен — моята опора, моят фар в бурното море на живота, единственият, който истински ме разбираше и чиято безрезервна любов усещах като физическа прегръдка дори когато беше далеч. Райко беше човек с голямо сърце, но и с голямо състояние Screenshot_5

Когато татко почина, сякаш земята се срина под мен. Той беше всичко за мен — моята опора, моят фар в бурното море на живота, единственият, който истински ме разбираше и чиято безрезервна любов усещах като физическа прегръдка дори когато беше далеч. Райко беше човек с голямо сърце, но и с голямо състояние

Иван Димитров Пешев септември 13, 2025
Когато татко почина, сякаш земята се срина под мен. Той беше всичко за мен — моята опора,...
Read More Read more about Когато татко почина, сякаш земята се срина под мен. Той беше всичко за мен — моята опора, моят фар в бурното море на живота, единственият, който истински ме разбираше и чиято безрезервна любов усещах като физическа прегръдка дори когато беше далеч. Райко беше човек с голямо сърце, но и с голямо състояние
Всичко започна с един плик. Обикновен, бял, с тънко прозорче от целофан, през което се виждаше името ми, изписано с безличен компютърен шрифт. Лежеше върху малката масичка в антрето, поставен там от пощальона Screenshot_1

Всичко започна с един плик. Обикновен, бял, с тънко прозорче от целофан, през което се виждаше името ми, изписано с безличен компютърен шрифт. Лежеше върху малката масичка в антрето, поставен там от пощальона

Иван Димитров Пешев септември 13, 2025
Всичко започна с един плик. Обикновен, бял, с тънко прозорче от целофан, през което се виждаше името...
Read More Read more about Всичко започна с един плик. Обикновен, бял, с тънко прозорче от целофан, през което се виждаше името ми, изписано с безличен компютърен шрифт. Лежеше върху малката масичка в антрето, поставен там от пощальона
Веднъж си купих антична чиния онлайн. На снимката видях, че има пукнатина и се ядосах. Казах на продавача: ‘Искам отстъпка!’ Той започна да мърмори, но се съгласи. Получих я с доставка, и когато я разопаковах, останах смаян – чинията беше… не просто счупена. Беше много повече. Screenshot_7

Веднъж си купих антична чиния онлайн. На снимката видях, че има пукнатина и се ядосах. Казах на продавача: ‘Искам отстъпка!’ Той започна да мърмори, но се съгласи. Получих я с доставка, и когато я разопаковах, останах смаян – чинията беше… не просто счупена. Беше много повече.

Иван Димитров Пешев септември 13, 2025
Веднъж си купих антична чиния онлайн. На снимката видях, че има пукнатина и се ядосах. Казах на...
Read More Read more about Веднъж си купих антична чиния онлайн. На снимката видях, че има пукнатина и се ядосах. Казах на продавача: ‘Искам отстъпка!’ Той започна да мърмори, но се съгласи. Получих я с доставка, и когато я разопаковах, останах смаян – чинията беше… не просто счупена. Беше много повече.
Въздухът в трапезарията беше пропит с аромата на печено пиле с розмарин и тихия, щастлив смях на сина ми Даниел. Седеше до мен, а срещу него беше Михаела – момичето, което бе откраднало сърцето му през първата му година в университета Screenshot_1

Въздухът в трапезарията беше пропит с аромата на печено пиле с розмарин и тихия, щастлив смях на сина ми Даниел. Седеше до мен, а срещу него беше Михаела – момичето, което бе откраднало сърцето му през първата му година в университета

Иван Димитров Пешев септември 13, 2025
Въздухът в трапезарията беше пропит с аромата на печено пиле с розмарин и тихия, щастлив смях на...
Read More Read more about Въздухът в трапезарията беше пропит с аромата на печено пиле с розмарин и тихия, щастлив смях на сина ми Даниел. Седеше до мен, а срещу него беше Михаела – момичето, което бе откраднало сърцето му през първата му година в университета
Жената ми, Ралица, има две деца от предишния си брак. Син, Виктор, на прага на осемнайсетте, и дъщеря, Анелия, която току-що бе навършила дванайсет. Когато се оженихме преди пет години, приех ги като свои. Или поне така си мислех. Вярвах, че изграждаме нещо истинско, че сме семейство. Но понякога реалността има брутален начин да ти покаже колко си се заблуждавал. Screenshot_7

Жената ми, Ралица, има две деца от предишния си брак. Син, Виктор, на прага на осемнайсетте, и дъщеря, Анелия, която току-що бе навършила дванайсет. Когато се оженихме преди пет години, приех ги като свои. Или поне така си мислех. Вярвах, че изграждаме нещо истинско, че сме семейство. Но понякога реалността има брутален начин да ти покаже колко си се заблуждавал.

Иван Димитров Пешев септември 13, 2025
Жената ми, Ралица, има две деца от предишния си брак. Син, Виктор, на прага на осемнайсетте, и...
Read More Read more about Жената ми, Ралица, има две деца от предишния си брак. Син, Виктор, на прага на осемнайсетте, и дъщеря, Анелия, която току-що бе навършила дванайсет. Когато се оженихме преди пет години, приех ги като свои. Или поне така си мислех. Вярвах, че изграждаме нещо истинско, че сме семейство. Но понякога реалността има брутален начин да ти покаже колко си се заблуждавал.
Майка ми ме заведе в офиса на социалната служба, когато бях на девет. Денят беше сив и мрачен, един от онези есенни дни, в които небето тежи над града като мокър чаршаф. Спомням си студените плочки на коридора Screenshot_1

Майка ми ме заведе в офиса на социалната служба, когато бях на девет. Денят беше сив и мрачен, един от онези есенни дни, в които небето тежи над града като мокър чаршаф. Спомням си студените плочки на коридора

Иван Димитров Пешев септември 13, 2025
Майка ми ме заведе в офиса на социалната служба, когато бях на девет. Денят беше сив и...
Read More Read more about Майка ми ме заведе в офиса на социалната служба, когато бях на девет. Денят беше сив и мрачен, един от онези есенни дни, в които небето тежи над града като мокър чаршаф. Спомням си студените плочки на коридора
Петър работеше като шофьор на камион и често отсъстваше от дома. Вечерята беше готова, но семейството седеше и чакаше. Малката му дъщеря гледаше празния стол и прошепна: Screenshot_5

Петър работеше като шофьор на камион и често отсъстваше от дома. Вечерята беше готова, но семейството седеше и чакаше. Малката му дъщеря гледаше празния стол и прошепна:

Иван Димитров Пешев септември 12, 2025
Петър работеше като шофьор на камион и често отсъстваше от дома. Вечерята беше готова, но семейството седеше...
Read More Read more about Петър работеше като шофьор на камион и често отсъстваше от дома. Вечерята беше готова, но семейството седеше и чакаше. Малката му дъщеря гледаше празния стол и прошепна:
Силвия беше самотна майка на две деца. Думите звучаха просто, като начало на тъжна приказка, но зад тях се криеше вселена от безсънни нощи, пресметнати до стотинка разходи и една умора, която се беше просмукала в костите ѝ Screenshot_1

Силвия беше самотна майка на две деца. Думите звучаха просто, като начало на тъжна приказка, но зад тях се криеше вселена от безсънни нощи, пресметнати до стотинка разходи и една умора, която се беше просмукала в костите ѝ

Иван Димитров Пешев септември 12, 2025
Силвия беше самотна майка на две деца. Думите звучаха просто, като начало на тъжна приказка, но зад...
Read More Read more about Силвия беше самотна майка на две деца. Думите звучаха просто, като начало на тъжна приказка, но зад тях се криеше вселена от безсънни нощи, пресметнати до стотинка разходи и една умора, която се беше просмукала в костите ѝ
Георги се грижеше за баща си, който беше тежко болен и прикован на легло. Креватът в старата родителска спалня, някога символ на сигурност и покой, сега се беше превърнал в олтар на болката и бавното гаснене. Миризмата на лекарства и антисептици се беше впила в тапетите Screenshot_10

Георги се грижеше за баща си, който беше тежко болен и прикован на легло. Креватът в старата родителска спалня, някога символ на сигурност и покой, сега се беше превърнал в олтар на болката и бавното гаснене. Миризмата на лекарства и антисептици се беше впила в тапетите

Иван Димитров Пешев септември 12, 2025
Георги се грижеше за баща си, който беше тежко болен и прикован на легло. Креватът в старата...
Read More Read more about Георги се грижеше за баща си, който беше тежко болен и прикован на легло. Креватът в старата родителска спалня, някога символ на сигурност и покой, сега се беше превърнал в олтар на болката и бавното гаснене. Миризмата на лекарства и антисептици се беше впила в тапетите
Приятел ме покани на рождения си ден. Виктор. Единственият ми истински приятел от детството, макар пътищата ни да се бяха разделили драстично. Той беше преуспял бизнесмен, заобиколен от лукс, който аз можех да видя само по филмите. Аз бях просто Александър, млад баща, който все още се опитваше да завърши университета, докато изплащаше ипотечен кредит за малкия ни апартамент. Screenshot_5

Приятел ме покани на рождения си ден. Виктор. Единственият ми истински приятел от детството, макар пътищата ни да се бяха разделили драстично. Той беше преуспял бизнесмен, заобиколен от лукс, който аз можех да видя само по филмите. Аз бях просто Александър, млад баща, който все още се опитваше да завърши университета, докато изплащаше ипотечен кредит за малкия ни апартамент.

Иван Димитров Пешев септември 12, 2025
Приятел ме покани на рождения си ден. Виктор. Единственият ми истински приятел от детството, макар пътищата ни...
Read More Read more about Приятел ме покани на рождения си ден. Виктор. Единственият ми истински приятел от детството, макар пътищата ни да се бяха разделили драстично. Той беше преуспял бизнесмен, заобиколен от лукс, който аз можех да видя само по филмите. Аз бях просто Александър, млад баща, който все още се опитваше да завърши университета, докато изплащаше ипотечен кредит за малкия ни апартамент.