Без категория

Най-сетне. След четиридесет и пет години като педиатър, в които бях видяла хиляди детски очи – уплашени, любопитни, трескави – моите собствени очи най-после имаха Screenshot_5

Най-сетне. След четиридесет и пет години като педиатър, в които бях видяла хиляди детски очи – уплашени, любопитни, трескави – моите собствени очи най-после имаха

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2025
Аз (68 г.) се пенсионирах. Най-сетне. След четиридесет и пет години като педиатър, в които бях видяла...
Read More Read more about Най-сетне. След четиридесет и пет години като педиатър, в които бях видяла хиляди детски очи – уплашени, любопитни, трескави – моите собствени очи най-после имаха
Отгледах доведения си син, откакто беше на 5. Майка му почина, а аз го обичах като свой. Сега, на 20 години, той се ожени, но не бях поканен на сватбата. Почувствах се предаден. Screenshot_1

Отгледах доведения си син, откакто беше на 5. Майка му почина, а аз го обичах като свой. Сега, на 20 години, той се ожени, но не бях поканен на сватбата. Почувствах се предаден.

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2025
Отгледах доведения си син, откакто беше на 5. Майка му почина, а аз го обичах като свой....
Read More Read more about Отгледах доведения си син, откакто беше на 5. Майка му почина, а аз го обичах като свой. Сега, на 20 години, той се ожени, но не бях поканен на сватбата. Почувствах се предаден.
Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени Screenshot_9

Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2025
Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти...
Read More Read more about Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря. Screenshot_5

Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2025
Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен...
Read More Read more about Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“ Screenshot_1

Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2025
Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“ Гласът му беше леко приглушен от телефона,...
Read More Read more about Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“ Screenshot_9

Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2025
Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за...
Read More Read more about Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала. Screenshot_55

Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2025
Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми...
Read More Read more about Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
Въздухът в малкия апартамент тежеше, просмукан от миризмата на прегоряла манджа и неизказани тревоги. Аз, Лилия, седях на ръба на дивана, опряла длани върху опънатата кожа на корема си. Осми месец Screenshot_4

Въздухът в малкия апартамент тежеше, просмукан от миризмата на прегоряла манджа и неизказани тревоги. Аз, Лилия, седях на ръба на дивана, опряла длани върху опънатата кожа на корема си. Осми месец

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2025
Въздухът в малкия апартамент тежеше, просмукан от миризмата на прегоряла манджа и неизказани тревоги. Аз, Лилия, седях...
Read More Read more about Въздухът в малкия апартамент тежеше, просмукан от миризмата на прегоряла манджа и неизказани тревоги. Аз, Лилия, седях на ръба на дивана, опряла длани върху опънатата кожа на корема си. Осми месец
Аз (68 г.) се пенсионирах, а благодарни пациенти ми подариха самостоятелно круизно пътешествие. Бях извън себе си от радост! Screenshot_1

Аз (68 г.) се пенсионирах, а благодарни пациенти ми подариха самостоятелно круизно пътешествие. Бях извън себе си от радост!

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2025
Аз (68 г.) се пенсионирах, а благодарни пациенти ми подариха самостоятелно круизно пътешествие. Бях извън себе си...
Read More Read more about Аз (68 г.) се пенсионирах, а благодарни пациенти ми подариха самостоятелно круизно пътешествие. Бях извън себе си от радост!
Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие. Screenshot_9

Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2025
Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги...
Read More Read more about Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.