Без категория

Тишината в кабинета на доктора беше по-оглушителна от всеки крясък, който някога бях чувала. Думите му отекваха в съзнанието ми, преплитаха се и губеха смисъл, докато накрая се сляха в една-единствена, ужасяваща дума Screenshot_1

Тишината в кабинета на доктора беше по-оглушителна от всеки крясък, който някога бях чувала. Думите му отекваха в съзнанието ми, преплитаха се и губеха смисъл, докато накрая се сляха в една-единствена, ужасяваща дума

Иван Димитров Пешев септември 12, 2025
Тишината в кабинета на доктора беше по-оглушителна от всеки крясък, който някога бях чувала. Думите му отекваха...
Read More Read more about Тишината в кабинета на доктора беше по-оглушителна от всеки крясък, който някога бях чувала. Думите му отекваха в съзнанието ми, преплитаха се и губеха смисъл, докато накрая се сляха в една-единствена, ужасяваща дума
Истинският ми баща си тръгна, когато бях твърде малък, за да запазя ясен спомен за лицето му. Остана само една избледняла фотография, на която млад мъж с дръзка усмивка ме държеше на раменете си. Майка ми казваше, че съм имал неговите очи Screenshot_10

Истинският ми баща си тръгна, когато бях твърде малък, за да запазя ясен спомен за лицето му. Остана само една избледняла фотография, на която млад мъж с дръзка усмивка ме държеше на раменете си. Майка ми казваше, че съм имал неговите очи

Иван Димитров Пешев септември 12, 2025
Истинският ми баща си тръгна, когато бях твърде малък, за да запазя ясен спомен за лицето му....
Read More Read more about Истинският ми баща си тръгна, когато бях твърде малък, за да запазя ясен спомен за лицето му. Остана само една избледняла фотография, на която млад мъж с дръзка усмивка ме държеше на раменете си. Майка ми казваше, че съм имал неговите очи
Съпругът ми, Теодор, смяташе, че е забавно да се шегува с мен – затова измислих отговор, който той никога нямаше да забрави. Screenshot_7

Съпругът ми, Теодор, смяташе, че е забавно да се шегува с мен – затова измислих отговор, който той никога нямаше да забрави.

Иван Димитров Пешев септември 12, 2025
Съпругът ми, Теодор, смяташе, че е забавно да се шегува с мен – затова измислих отговор, който...
Read More Read more about Съпругът ми, Теодор, смяташе, че е забавно да се шегува с мен – затова измислих отговор, който той никога нямаше да забрави.
Любимият ми човек на света е сестра ми. Тя е по-голяма от мен, но понякога, когато ме гледа, имам чувството, че аз съм тази, която трябва да я пази. Казва се Ани и е най-умният човек, когото познавам Screenshot_5

Любимият ми човек на света е сестра ми. Тя е по-голяма от мен, но понякога, когато ме гледа, имам чувството, че аз съм тази, която трябва да я пази. Казва се Ани и е най-умният човек, когото познавам

Иван Димитров Пешев септември 12, 2025
Любимият ми човек на света е сестра ми. Тя е по-голяма от мен, но понякога, когато ме...
Read More Read more about Любимият ми човек на света е сестра ми. Тя е по-голяма от мен, но понякога, когато ме гледа, имам чувството, че аз съм тази, която трябва да я пази. Казва се Ани и е най-умният човек, когото познавам
Тишината в къщата беше моят враг. Тя не беше спокойна, нито утешителна. Беше тежка, плътна тишина, която се просмукваше в стените, в мебелите, в самата мен. Тишина, която крещеше за липсата на детски смях, за празните стаи Screenshot_1

Тишината в къщата беше моят враг. Тя не беше спокойна, нито утешителна. Беше тежка, плътна тишина, която се просмукваше в стените, в мебелите, в самата мен. Тишина, която крещеше за липсата на детски смях, за празните стаи

Иван Димитров Пешев септември 12, 2025
Тишината в къщата беше моят враг. Тя не беше спокойна, нито утешителна. Беше тежка, плътна тишина, която...
Read More Read more about Тишината в къщата беше моят враг. Тя не беше спокойна, нито утешителна. Беше тежка, плътна тишина, която се просмукваше в стените, в мебелите, в самата мен. Тишина, която крещеше за липсата на детски смях, за празните стаи
Дъждът се изливаше на талази, сякаш небето бе решило да измие света от греховете му. В малката им къща, сгушена в края на тиха улица, Ралица седеше свита на дивана и слушаше яростния барабанен звън на капките по керемидите Screenshot_8

Дъждът се изливаше на талази, сякаш небето бе решило да измие света от греховете му. В малката им къща, сгушена в края на тиха улица, Ралица седеше свита на дивана и слушаше яростния барабанен звън на капките по керемидите

Иван Димитров Пешев септември 11, 2025
Дъждът се изливаше на талази, сякаш небето бе решило да измие света от греховете му. В малката...
Read More Read more about Дъждът се изливаше на талази, сякаш небето бе решило да измие света от греховете му. В малката им къща, сгушена в края на тиха улица, Ралица седеше свита на дивана и слушаше яростния барабанен звън на капките по керемидите
Вратата се отвори с тихо щракване и пред мен се разкри не просто антре, а цяло преддверие към един друг свят. Мраморният под, студен и блестящ като замръзнало езеро, отразяваше меката светлина на кристален полилей, който висеше от тавана като застинал водопад от светулки Screenshot_1

Вратата се отвори с тихо щракване и пред мен се разкри не просто антре, а цяло преддверие към един друг свят. Мраморният под, студен и блестящ като замръзнало езеро, отразяваше меката светлина на кристален полилей, който висеше от тавана като застинал водопад от светулки

Иван Димитров Пешев септември 11, 2025
Вратата се отвори с тихо щракване и пред мен се разкри не просто антре, а цяло преддверие...
Read More Read more about Вратата се отвори с тихо щракване и пред мен се разкри не просто антре, а цяло преддверие към един друг свят. Мраморният под, студен и блестящ като замръзнало езеро, отразяваше меката светлина на кристален полилей, който висеше от тавана като застинал водопад от светулки
Съседката ми Мария изглеждаше като въплъщение на всичко мило и добронамерено, което човек може да си представи в един нов квартал. Когато се нанесох в малката си къща, притисната между две по-стари постройки, тя беше първата, която ме посрещна. Появи се на прага ми с топъл кекс в ръце, усмивка, която стигаше до очите ѝ, и думи, които звучаха като искрена благословия за новото ми начало. Screenshot_7

Съседката ми Мария изглеждаше като въплъщение на всичко мило и добронамерено, което човек може да си представи в един нов квартал. Когато се нанесох в малката си къща, притисната между две по-стари постройки, тя беше първата, която ме посрещна. Появи се на прага ми с топъл кекс в ръце, усмивка, която стигаше до очите ѝ, и думи, които звучаха като искрена благословия за новото ми начало.

Иван Димитров Пешев септември 11, 2025
Съседката ми Мария изглеждаше като въплъщение на всичко мило и добронамерено, което човек може да си представи...
Read More Read more about Съседката ми Мария изглеждаше като въплъщение на всичко мило и добронамерено, което човек може да си представи в един нов квартал. Когато се нанесох в малката си къща, притисната между две по-стари постройки, тя беше първата, която ме посрещна. Появи се на прага ми с топъл кекс в ръце, усмивка, която стигаше до очите ѝ, и думи, които звучаха като искрена благословия за новото ми начало.
Сестра ми си мислеше, че ще бъде кръстница на дъщеря ми. Не знам как е могла да си го помисли след това, което направи с кучето ми. Доверих ѝ се да се грижи за него и когато се върнах у дома, разбрах, че тя го е изгубила Screenshot_1

Сестра ми си мислеше, че ще бъде кръстница на дъщеря ми. Не знам как е могла да си го помисли след това, което направи с кучето ми. Доверих ѝ се да се грижи за него и когато се върнах у дома, разбрах, че тя го е изгубила

Иван Димитров Пешев септември 11, 2025
Сестра ми си мислеше, че ще бъде кръстница на дъщеря ми. Не знам как е могла да...
Read More Read more about Сестра ми си мислеше, че ще бъде кръстница на дъщеря ми. Не знам как е могла да си го помисли след това, което направи с кучето ми. Доверих ѝ се да се грижи за него и когато се върнах у дома, разбрах, че тя го е изгубила
Нощта беше спуснала тежкото си, мастилено наметало над града, когато Дарина най-сетне паркира колата си в тихата уличка пред дома им. Умората се беше впила в костите ѝ, просмукваше се през скъпия плат на деловия ѝ костюм и тежеше на клепачите ѝ Screenshot_10

Нощта беше спуснала тежкото си, мастилено наметало над града, когато Дарина най-сетне паркира колата си в тихата уличка пред дома им. Умората се беше впила в костите ѝ, просмукваше се през скъпия плат на деловия ѝ костюм и тежеше на клепачите ѝ

Иван Димитров Пешев септември 10, 2025
Нощта беше спуснала тежкото си, мастилено наметало над града, когато Дарина най-сетне паркира колата си в тихата...
Read More Read more about Нощта беше спуснала тежкото си, мастилено наметало над града, когато Дарина най-сетне паркира колата си в тихата уличка пред дома им. Умората се беше впила в костите ѝ, просмукваше се през скъпия плат на деловия ѝ костюм и тежеше на клепачите ѝ