Без категория

Нощта беше спуснала тежкото си, мастилено одеяло над притихналия квартал. Самотният лъч на улична лампа пробиваше мрака и хвърляше призрачни сенки по стените на спалнята. Радина не спеше. Всяка нощ Screenshot_5

Нощта беше спуснала тежкото си, мастилено одеяло над притихналия квартал. Самотният лъч на улична лампа пробиваше мрака и хвърляше призрачни сенки по стените на спалнята. Радина не спеше. Всяка нощ

Иван Димитров Пешев септември 7, 2025
Нощта беше спуснала тежкото си, мастилено одеяло над притихналия квартал. Самотният лъч на улична лампа пробиваше мрака...
Read More Read more about Нощта беше спуснала тежкото си, мастилено одеяло над притихналия квартал. Самотният лъч на улична лампа пробиваше мрака и хвърляше призрачни сенки по стените на спалнята. Радина не спеше. Всяка нощ
Стоях до прозореца на малкото кафене и гледах как есенните листа се въртят в танца на вятъра. Всяко едно от тях ми приличаше на обещание – красиво, носещо се за кратко във въздуха, преди да падне в калта и да бъде стъпкано. В мен растеше нов живот, плод на най-голямото и най-глупавото обещание, на което някога бях вярвала. Screenshot_1

Стоях до прозореца на малкото кафене и гледах как есенните листа се въртят в танца на вятъра. Всяко едно от тях ми приличаше на обещание – красиво, носещо се за кратко във въздуха, преди да падне в калта и да бъде стъпкано. В мен растеше нов живот, плод на най-голямото и най-глупавото обещание, на което някога бях вярвала.

Иван Димитров Пешев септември 7, 2025
Стоях до прозореца на малкото кафене и гледах как есенните листа се въртят в танца на вятъра....
Read More Read more about Стоях до прозореца на малкото кафене и гледах как есенните листа се въртят в танца на вятъра. Всяко едно от тях ми приличаше на обещание – красиво, носещо се за кратко във въздуха, преди да падне в калта и да бъде стъпкано. В мен растеше нов живот, плод на най-голямото и най-глупавото обещание, на което някога бях вярвала.
Родих преди пет седмици. Пет седмици на безсънни нощи, на сладка умора, на безкрайна любов, която се разгръщаше в гърдите ми като топла вълна при всеки поглед към малкото креватче. Нашият син, Даниел Screenshot_6

Родих преди пет седмици. Пет седмици на безсънни нощи, на сладка умора, на безкрайна любов, която се разгръщаше в гърдите ми като топла вълна при всеки поглед към малкото креватче. Нашият син, Даниел

Иван Димитров Пешев септември 7, 2025
Родих преди пет седмици. Пет седмици на безсънни нощи, на сладка умора, на безкрайна любов, която се...
Read More Read more about Родих преди пет седмици. Пет седмици на безсънни нощи, на сладка умора, на безкрайна любов, която се разгръщаше в гърдите ми като топла вълна при всеки поглед към малкото креватче. Нашият син, Даниел
Съпругът ми е с 10 години по-възрастен от мен. Имаме вече 4 деца, и той винаги е казвал, че иска голямо семейство. Затова наскоро го изненадах с петата бременност, но той не го прие добре Screenshot_1

Съпругът ми е с 10 години по-възрастен от мен. Имаме вече 4 деца, и той винаги е казвал, че иска голямо семейство. Затова наскоро го изненадах с петата бременност, но той не го прие добре

Иван Димитров Пешев септември 7, 2025
Съпругът ми е с 10 години по-възрастен от мен. Имаме вече 4 деца, и той винаги е...
Read More Read more about Съпругът ми е с 10 години по-възрастен от мен. Имаме вече 4 деца, и той винаги е казвал, че иска голямо семейство. Затова наскоро го изненадах с петата бременност, но той не го прие добре
Свекърва ми и аз никога не сме били близки. Отношенията ни винаги са се крепели на крехкото примирие на официалните семейни събирания – рождени дни, Коледа, Великден. Разменяхме си любезности, които звучаха кухо дори в собствените ни уши Screenshot_5

Свекърва ми и аз никога не сме били близки. Отношенията ни винаги са се крепели на крехкото примирие на официалните семейни събирания – рождени дни, Коледа, Великден. Разменяхме си любезности, които звучаха кухо дори в собствените ни уши

Иван Димитров Пешев септември 7, 2025
Свекърва ми и аз никога не сме били близки. Отношенията ни винаги са се крепели на крехкото...
Read More Read more about Свекърва ми и аз никога не сме били близки. Отношенията ни винаги са се крепели на крехкото примирие на официалните семейни събирания – рождени дни, Коледа, Великден. Разменяхме си любезности, които звучаха кухо дори в собствените ни уши
Тишината в просторния ми кабинет се нарушаваше единствено от мекото бръмчене на климатика и равномерното почукване на скъпия швейцарски часовник на стената. Всеки звук беше отмерен, подреден, точно като живота Screenshot_4

Тишината в просторния ми кабинет се нарушаваше единствено от мекото бръмчене на климатика и равномерното почукване на скъпия швейцарски часовник на стената. Всеки звук беше отмерен, подреден, точно като живота

Иван Димитров Пешев септември 7, 2025
Тишината в просторния ми кабинет се нарушаваше единствено от мекото бръмчене на климатика и равномерното почукване на...
Read More Read more about Тишината в просторния ми кабинет се нарушаваше единствено от мекото бръмчене на климатика и равномерното почукване на скъпия швейцарски часовник на стената. Всеки звук беше отмерен, подреден, точно като живота
Излязох на среща с мъж, който донесе цветя. Не просто цветя, а огромен, елегантно аранжиран букет от божури, които ухаеха на пролет и обещания. Казваше се Виктор. Беше очарователен по онзи старомоден Screenshot_1

Излязох на среща с мъж, който донесе цветя. Не просто цветя, а огромен, елегантно аранжиран букет от божури, които ухаеха на пролет и обещания. Казваше се Виктор. Беше очарователен по онзи старомоден

Иван Димитров Пешев септември 7, 2025
Излязох на среща с мъж, който донесе цветя. Не просто цветя, а огромен, елегантно аранжиран букет от...
Read More Read more about Излязох на среща с мъж, който донесе цветя. Не просто цветя, а огромен, елегантно аранжиран букет от божури, които ухаеха на пролет и обещания. Казваше се Виктор. Беше очарователен по онзи старомоден
След десет години, прекарани в изгнание, което сама си беше наложила, Радина се завърна. Автобусът я остави на разклона, покрит с напукан асфалт и прояден от бурени, и бавно се отдалечи, издишайки облак сив дим Screenshot_9

След десет години, прекарани в изгнание, което сама си беше наложила, Радина се завърна. Автобусът я остави на разклона, покрит с напукан асфалт и прояден от бурени, и бавно се отдалечи, издишайки облак сив дим

Иван Димитров Пешев септември 6, 2025
След десет години, прекарани в изгнание, което сама си беше наложила, Радина се завърна. Автобусът я остави...
Read More Read more about След десет години, прекарани в изгнание, което сама си беше наложила, Радина се завърна. Автобусът я остави на разклона, покрит с напукан асфалт и прояден от бурени, и бавно се отдалечи, издишайки облак сив дим
Слънчевите лъчи се процеждаха през единственото, покрито с дебел слой прах прозорче на тавана, рисувайки криви пътеки от светлина в полумрака. Във въздуха танцуваха милиарди прашинки, всяка със своя собствена Screenshot_6

Слънчевите лъчи се процеждаха през единственото, покрито с дебел слой прах прозорче на тавана, рисувайки криви пътеки от светлина в полумрака. Във въздуха танцуваха милиарди прашинки, всяка със своя собствена

Иван Димитров Пешев септември 6, 2025
Слънчевите лъчи се процеждаха през единственото, покрито с дебел слой прах прозорче на тавана, рисувайки криви пътеки...
Read More Read more about Слънчевите лъчи се процеждаха през единственото, покрито с дебел слой прах прозорче на тавана, рисувайки криви пътеки от светлина в полумрака. Във въздуха танцуваха милиарди прашинки, всяка със своя собствена
Мъж и жена празнуваха двадесет и пет години брак. Тържеството беше отминало – пищно, шумно, пълно с фалшиви усмивки и престорени благопожелания, които се лееха като скъпото шампанско. Сега бяха сами Screenshot_1

Мъж и жена празнуваха двадесет и пет години брак. Тържеството беше отминало – пищно, шумно, пълно с фалшиви усмивки и престорени благопожелания, които се лееха като скъпото шампанско. Сега бяха сами

Иван Димитров Пешев септември 6, 2025
Мъж и жена празнуваха двадесет и пет години брак. Тържеството беше отминало – пищно, шумно, пълно с...
Read More Read more about Мъж и жена празнуваха двадесет и пет години брак. Тържеството беше отминало – пищно, шумно, пълно с фалшиви усмивки и престорени благопожелания, които се лееха като скъпото шампанско. Сега бяха сами