Без категория

Мария разбъркваше бавно супата, а ароматът на мащерка и пресен зеленчук изпълваше малката, спретната кухня. Погледът ѝ се плъзгаше по безупречно подредените рафтове, по чистите плотове, по детската рисунка Screenshot_8

Мария разбъркваше бавно супата, а ароматът на мащерка и пресен зеленчук изпълваше малката, спретната кухня. Погледът ѝ се плъзгаше по безупречно подредените рафтове, по чистите плотове, по детската рисунка

Иван Димитров Пешев септември 6, 2025
Мария разбъркваше бавно супата, а ароматът на мащерка и пресен зеленчук изпълваше малката, спретната кухня. Погледът ѝ...
Read More Read more about Мария разбъркваше бавно супата, а ароматът на мащерка и пресен зеленчук изпълваше малката, спретната кухня. Погледът ѝ се плъзгаше по безупречно подредените рафтове, по чистите плотове, по детската рисунка
Светлината на флуоресцентните лампи се стичаше по стените на безкрайния коридор, убивайки всяка сянка и всяка илюзия за уют. Виктор крачеше по излъскания до огледален блясък гранитогрес, а стъпките му Screenshot_6

Светлината на флуоресцентните лампи се стичаше по стените на безкрайния коридор, убивайки всяка сянка и всяка илюзия за уют. Виктор крачеше по излъскания до огледален блясък гранитогрес, а стъпките му

Иван Димитров Пешев септември 6, 2025
Светлината на флуоресцентните лампи се стичаше по стените на безкрайния коридор, убивайки всяка сянка и всяка илюзия...
Read More Read more about Светлината на флуоресцентните лампи се стичаше по стените на безкрайния коридор, убивайки всяка сянка и всяка илюзия за уют. Виктор крачеше по излъскания до огледален блясък гранитогрес, а стъпките му
През лятото съпругът ми оставяше нашия шестгодишен син Мартин при неговата двадесет и две годишна бавачка на път за работа. Беше се превърнало в ритуал, в част от подредения ни и предсказуем живот. Виктор потегляше рано Screenshot_2

През лятото съпругът ми оставяше нашия шестгодишен син Мартин при неговата двадесет и две годишна бавачка на път за работа. Беше се превърнало в ритуал, в част от подредения ни и предсказуем живот. Виктор потегляше рано

Иван Димитров Пешев септември 6, 2025
През лятото съпругът ми оставяше нашия шестгодишен син Мартин при неговата двадесет и две годишна бавачка на...
Read More Read more about През лятото съпругът ми оставяше нашия шестгодишен син Мартин при неговата двадесет и две годишна бавачка на път за работа. Беше се превърнало в ритуал, в част от подредения ни и предсказуем живот. Виктор потегляше рано
Всичко започна с една закуска. Или по-скоро с отказаната закуска. Доведеният ми син, Мартин, се нанесе при нас преди три месеца – мълчаливо, намусено момче на прага на зрелостта Screenshot_1

Всичко започна с една закуска. Или по-скоро с отказаната закуска. Доведеният ми син, Мартин, се нанесе при нас преди три месеца – мълчаливо, намусено момче на прага на зрелостта

Иван Димитров Пешев септември 6, 2025
Всичко започна с една закуска. Или по-скоро с отказаната закуска. Доведеният ми син, Мартин, се нанесе при...
Read More Read more about Всичко започна с една закуска. Или по-скоро с отказаната закуска. Доведеният ми син, Мартин, се нанесе при нас преди три месеца – мълчаливо, намусено момче на прага на зрелостта
Рада познаваше платовете по усет. Пръстите ѝ, макар и набодени на хиляди места от игли и топлийки, можеха да различат коприна от сатен със затворени очи, да усетят плътността на вълната и да предскажат Screenshot_7

Рада познаваше платовете по усет. Пръстите ѝ, макар и набодени на хиляди места от игли и топлийки, можеха да различат коприна от сатен със затворени очи, да усетят плътността на вълната и да предскажат

Иван Димитров Пешев септември 5, 2025
Рада познаваше платовете по усет. Пръстите ѝ, макар и набодени на хиляди места от игли и топлийки,...
Read More Read more about Рада познаваше платовете по усет. Пръстите ѝ, макар и набодени на хиляди места от игли и топлийки, можеха да различат коприна от сатен със затворени очи, да усетят плътността на вълната и да предскажат
Възрастният дядо обичаше да ходи всяка сутрин в парка. Беше се превърнало в ритуал, в котвата на дните му, които иначе се нижеха бавно и почти еднакво. Името му беше Стоян. Косата му беше напълно бяла, а лицето Screenshot_1

Възрастният дядо обичаше да ходи всяка сутрин в парка. Беше се превърнало в ритуал, в котвата на дните му, които иначе се нижеха бавно и почти еднакво. Името му беше Стоян. Косата му беше напълно бяла, а лицето

Иван Димитров Пешев септември 5, 2025
Възрастният дядо обичаше да ходи всяка сутрин в парка. Беше се превърнало в ритуал, в котвата на...
Read More Read more about Възрастният дядо обичаше да ходи всяка сутрин в парка. Беше се превърнало в ритуал, в котвата на дните му, които иначе се нижеха бавно и почти еднакво. Името му беше Стоян. Косата му беше напълно бяла, а лицето
Съпругът ми, Стефан, беше на четиридесет и две. Почина внезапно преди месец. Един месец, който се усещаше като мъчително, безкрайно столетие, прекарано в сива, безтегловна мъгла. Всеки ъгъл на къщата крещеше неговото отсъствие Screenshot_6

Съпругът ми, Стефан, беше на четиридесет и две. Почина внезапно преди месец. Един месец, който се усещаше като мъчително, безкрайно столетие, прекарано в сива, безтегловна мъгла. Всеки ъгъл на къщата крещеше неговото отсъствие

Иван Димитров Пешев септември 5, 2025
Съпругът ми, Стефан, беше на четиридесет и две. Почина внезапно преди месец. Един месец, който се усещаше...
Read More Read more about Съпругът ми, Стефан, беше на четиридесет и две. Почина внезапно преди месец. Един месец, който се усещаше като мъчително, безкрайно столетие, прекарано в сива, безтегловна мъгла. Всеки ъгъл на къщата крещеше неговото отсъствие
Неделната вечеря трябваше да бъде нашият малък ритуал, остров на спокойствие в бурното море на седмицата. Ароматът на печено пиле с розмарин и картофи се носеше из къщата – просторна, модерна постройка Screenshot_1

Неделната вечеря трябваше да бъде нашият малък ритуал, остров на спокойствие в бурното море на седмицата. Ароматът на печено пиле с розмарин и картофи се носеше из къщата – просторна, модерна постройка

Иван Димитров Пешев септември 5, 2025
Неделната вечеря трябваше да бъде нашият малък ритуал, остров на спокойствие в бурното море на седмицата. Ароматът...
Read More Read more about Неделната вечеря трябваше да бъде нашият малък ритуал, остров на спокойствие в бурното море на седмицата. Ароматът на печено пиле с розмарин и картофи се носеше из къщата – просторна, модерна постройка
След дълъг ден с обиколки из града с внуците, всички бяхме уморени и гладни, затова синът ми резервира обяд в изискан ресторант. Въздухът в апартамента беше наситен със сладкия аромат на детски смях и лепкави пръстчета Screenshot_10

След дълъг ден с обиколки из града с внуците, всички бяхме уморени и гладни, затова синът ми резервира обяд в изискан ресторант. Въздухът в апартамента беше наситен със сладкия аромат на детски смях и лепкави пръстчета

Иван Димитров Пешев септември 5, 2025
След дълъг ден с обиколки из града с внуците, всички бяхме уморени и гладни, затова синът ми...
Read More Read more about След дълъг ден с обиколки из града с внуците, всички бяхме уморени и гладни, затова синът ми резервира обяд в изискан ресторант. Въздухът в апартамента беше наситен със сладкия аромат на детски смях и лепкави пръстчета
Помогнах на сина си Мартин и снаха ми Лилия да си купят мечтания дом. Не просто помогнах – излях в основите на тази къща последните си спестявания, онези, които пазех за старини, за черни дни, за онзи момент Screenshot_5

Помогнах на сина си Мартин и снаха ми Лилия да си купят мечтания дом. Не просто помогнах – излях в основите на тази къща последните си спестявания, онези, които пазех за старини, за черни дни, за онзи момент

Иван Димитров Пешев септември 5, 2025
Помогнах на сина си Мартин и снаха ми Лилия да си купят мечтания дом. Не просто помогнах...
Read More Read more about Помогнах на сина си Мартин и снаха ми Лилия да си купят мечтания дом. Не просто помогнах – излях в основите на тази къща последните си спестявания, онези, които пазех за старини, за черни дни, за онзи момент