Без категория

Внукът ми ме посети. Беше едно от онези редки, скъпоценни кътчета от времето, които една баба пази в сърцето си като най-скъпа реликва. Стефан, синът ми, го доведе в петък вечер, уморен и забързан както винаги, с телефона Screenshot_1

Внукът ми ме посети. Беше едно от онези редки, скъпоценни кътчета от времето, които една баба пази в сърцето си като най-скъпа реликва. Стефан, синът ми, го доведе в петък вечер, уморен и забързан както винаги, с телефона

Иван Димитров Пешев септември 5, 2025
Внукът ми ме посети. Беше едно от онези редки, скъпоценни кътчета от времето, които една баба пази...
Read More Read more about Внукът ми ме посети. Беше едно от онези редки, скъпоценни кътчета от времето, които една баба пази в сърцето си като най-скъпа реликва. Стефан, синът ми, го доведе в петък вечер, уморен и забързан както винаги, с телефона
Възрастна двойка празнуваше златна сватба. Къщата, строена с пот и любов преди десетилетия, сега се пръскаше по шевовете от глъчка. Всички деца и внуци се бяха събрали около тях, около патриарха Стоян и матриарха Ана Screenshot_9

Възрастна двойка празнуваше златна сватба. Къщата, строена с пот и любов преди десетилетия, сега се пръскаше по шевовете от глъчка. Всички деца и внуци се бяха събрали около тях, около патриарха Стоян и матриарха Ана

Иван Димитров Пешев септември 4, 2025
Възрастна двойка празнуваше златна сватба. Къщата, строена с пот и любов преди десетилетия, сега се пръскаше по...
Read More Read more about Възрастна двойка празнуваше златна сватба. Къщата, строена с пот и любов преди десетилетия, сега се пръскаше по шевовете от глъчка. Всички деца и внуци се бяха събрали около тях, около патриарха Стоян и матриарха Ана
Слънцето беше огнено кълбо, което бавно потъваше в тюркоазените води на морето. Небето представляваше платно, изрисувано с нюанси на оранжево, розово и виолетово – прощален шедьовър на отиващия си ден Screenshot_6

Слънцето беше огнено кълбо, което бавно потъваше в тюркоазените води на морето. Небето представляваше платно, изрисувано с нюанси на оранжево, розово и виолетово – прощален шедьовър на отиващия си ден

Иван Димитров Пешев септември 4, 2025
Слънцето беше огнено кълбо, което бавно потъваше в тюркоазените води на морето. Небето представляваше платно, изрисувано с...
Read More Read more about Слънцето беше огнено кълбо, което бавно потъваше в тюркоазените води на морето. Небето представляваше платно, изрисувано с нюанси на оранжево, розово и виолетово – прощален шедьовър на отиващия си ден
Жена ми мечтаеше да отиде в Париж. Това не беше просто каприз, мимолетно желание, родено от филм или лъскаво списание. Беше константа в нашия живот, тиха мелодия, която звучеше под шума на ежедневието Screenshot_1

Жена ми мечтаеше да отиде в Париж. Това не беше просто каприз, мимолетно желание, родено от филм или лъскаво списание. Беше константа в нашия живот, тиха мелодия, която звучеше под шума на ежедневието

Иван Димитров Пешев септември 4, 2025
Жена ми мечтаеше да отиде в Париж. Това не беше просто каприз, мимолетно желание, родено от филм...
Read More Read more about Жена ми мечтаеше да отиде в Париж. Това не беше просто каприз, мимолетно желание, родено от филм или лъскаво списание. Беше константа в нашия живот, тиха мелодия, която звучеше под шума на ежедневието
Тишината в къщата беше неестествена. Не беше онази спокойна, уютна тишина, която помнеха от детството си, а тежка, прашна и окончателна. Въздухът беше просмукан от мириса на увехнали цветя и восък Screenshot_8

Тишината в къщата беше неестествена. Не беше онази спокойна, уютна тишина, която помнеха от детството си, а тежка, прашна и окончателна. Въздухът беше просмукан от мириса на увехнали цветя и восък

Иван Димитров Пешев септември 4, 2025
Тишината в къщата беше неестествена. Не беше онази спокойна, уютна тишина, която помнеха от детството си, а...
Read More Read more about Тишината в къщата беше неестествена. Не беше онази спокойна, уютна тишина, която помнеха от детството си, а тежка, прашна и окончателна. Въздухът беше просмукан от мириса на увехнали цветя и восък
Той обичаше да ходи на риболов. Това не беше просто хоби, а ритуал, свещенодействие, което го откъсваше от сивата прегръдка на ежедневието. Всеки петък следобед, след като последният клиент напуснеше малката му работилница за ремонт на битова техника Screenshot_7

Той обичаше да ходи на риболов. Това не беше просто хоби, а ритуал, свещенодействие, което го откъсваше от сивата прегръдка на ежедневието. Всеки петък следобед, след като последният клиент напуснеше малката му работилница за ремонт на битова техника

Иван Димитров Пешев септември 4, 2025
Той обичаше да ходи на риболов. Това не беше просто хоби, а ритуал, свещенодействие, което го откъсваше...
Read More Read more about Той обичаше да ходи на риболов. Това не беше просто хоби, а ритуал, свещенодействие, което го откъсваше от сивата прегръдка на ежедневието. Всеки петък следобед, след като последният клиент напуснеше малката му работилница за ремонт на битова техника
Картоненият плик лежеше на малката масичка в антрето, привидно невинен, но тежеше повече от всички неплатени сметки, които се трупаха в чекмеджето до него. Беше в кремав цвят, с релефен златист кант Screenshot_1

Картоненият плик лежеше на малката масичка в антрето, привидно невинен, но тежеше повече от всички неплатени сметки, които се трупаха в чекмеджето до него. Беше в кремав цвят, с релефен златист кант

Иван Димитров Пешев септември 4, 2025
Картоненият плик лежеше на малката масичка в антрето, привидно невинен, но тежеше повече от всички неплатени сметки,...
Read More Read more about Картоненият плик лежеше на малката масичка в антрето, привидно невинен, но тежеше повече от всички неплатени сметки, които се трупаха в чекмеджето до него. Беше в кремав цвят, с релефен златист кант
Стените на старата къща пазеха тишина. Не онази спокойна, уютна тишина, която идва след ден, изпълнен със смях и глъч, а тежка, прашна тишина, която се утаяваше по плюшените мебели и потъмняваше среброто в остъкления шкаф Screenshot_8

Стените на старата къща пазеха тишина. Не онази спокойна, уютна тишина, която идва след ден, изпълнен със смях и глъч, а тежка, прашна тишина, която се утаяваше по плюшените мебели и потъмняваше среброто в остъкления шкаф

Иван Димитров Пешев септември 4, 2025
Стените на старата къща пазеха тишина. Не онази спокойна, уютна тишина, която идва след ден, изпълнен със...
Read More Read more about Стените на старата къща пазеха тишина. Не онази спокойна, уютна тишина, която идва след ден, изпълнен със смях и глъч, а тежка, прашна тишина, която се утаяваше по плюшените мебели и потъмняваше среброто в остъкления шкаф
Разопаковах сватбените подаръци, когато сестра ми се обади. Все още бях облечена в лека копринена нощница, остатък от сватбената нощ, а слънцето нахлуваше през прозорците на новия ни апартамент, рисувайки златни петна по пода Screenshot_1

Разопаковах сватбените подаръци, когато сестра ми се обади. Все още бях облечена в лека копринена нощница, остатък от сватбената нощ, а слънцето нахлуваше през прозорците на новия ни апартамент, рисувайки златни петна по пода

Иван Димитров Пешев септември 4, 2025
Разопаковах сватбените подаръци, когато сестра ми се обади. Все още бях облечена в лека копринена нощница, остатък...
Read More Read more about Разопаковах сватбените подаръци, когато сестра ми се обади. Все още бях облечена в лека копринена нощница, остатък от сватбената нощ, а слънцето нахлуваше през прозорците на новия ни апартамент, рисувайки златни петна по пода
Жената, която цял живот мечтаеше за собствен дом, се казваше Ани. Тази мечта не беше просто копнеж по стени и покрив, а дълбока, почти изконна нужда от сигурност, от място, което да нарече свое, където всяка вещ Screenshot_10

Жената, която цял живот мечтаеше за собствен дом, се казваше Ани. Тази мечта не беше просто копнеж по стени и покрив, а дълбока, почти изконна нужда от сигурност, от място, което да нарече свое, където всяка вещ

Иван Димитров Пешев септември 3, 2025
Жената, която цял живот мечтаеше за собствен дом, се казваше Ани. Тази мечта не беше просто копнеж...
Read More Read more about Жената, която цял живот мечтаеше за собствен дом, се казваше Ани. Тази мечта не беше просто копнеж по стени и покрив, а дълбока, почти изконна нужда от сигурност, от място, което да нарече свое, където всяка вещ