Без категория

Мъжът беше свикнал да вярва на брат си за всичко. Винаги двамата държаха един на друг. Тази мисъл се въртеше в главата на Петър, докато седеше в опустялата гостна на майка си. Тишината беше плътна, тежка Screenshot_8

Мъжът беше свикнал да вярва на брат си за всичко. Винаги двамата държаха един на друг. Тази мисъл се въртеше в главата на Петър, докато седеше в опустялата гостна на майка си. Тишината беше плътна, тежка

Иван Димитров Пешев септември 3, 2025
Мъжът беше свикнал да вярва на брат си за всичко. Винаги двамата държаха един на друг. Тази...
Read More Read more about Мъжът беше свикнал да вярва на брат си за всичко. Винаги двамата държаха един на друг. Тази мисъл се въртеше в главата на Петър, докато седеше в опустялата гостна на майка си. Тишината беше плътна, тежка
Мъжът бе работил тридесет години в една фабрика. Името му беше Кирил. Всеки ден, в продължение на три десетилетия, алармата на будилника му прорязваше мрака в пет сутринта. Ставаше, без да се оплаква Screenshot_1

Мъжът бе работил тридесет години в една фабрика. Името му беше Кирил. Всеки ден, в продължение на три десетилетия, алармата на будилника му прорязваше мрака в пет сутринта. Ставаше, без да се оплаква

Иван Димитров Пешев септември 3, 2025
Мъжът бе работил тридесет години в една фабрика. Името му беше Кирил. Всеки ден, в продължение на...
Read More Read more about Мъжът бе работил тридесет години в една фабрика. Името му беше Кирил. Всеки ден, в продължение на три десетилетия, алармата на будилника му прорязваше мрака в пет сутринта. Ставаше, без да се оплаква
Жената често плачеше нощем, мислейки, че мъжът ѝ спи. Той се преструваше, че не чува. Лежеше неподвижно до нея в огромното легло, взираше се в мрака на тавана и броеше сълзите ѝ по тихите, преглътнати хлипове Screenshot_10

Жената често плачеше нощем, мислейки, че мъжът ѝ спи. Той се преструваше, че не чува. Лежеше неподвижно до нея в огромното легло, взираше се в мрака на тавана и броеше сълзите ѝ по тихите, преглътнати хлипове

Иван Димитров Пешев септември 3, 2025
Жената често плачеше нощем, мислейки, че мъжът ѝ спи. Той се преструваше, че не чува. Лежеше неподвижно...
Read More Read more about Жената често плачеше нощем, мислейки, че мъжът ѝ спи. Той се преструваше, че не чува. Лежеше неподвижно до нея в огромното легло, взираше се в мрака на тавана и броеше сълзите ѝ по тихите, преглътнати хлипове
Той винаги смяташе жена си за прекалено потайна. Казваше си, че това е просто характер. Нейната тиха природа, склонността ѝ да се затваря в себе си с часове, вглъбена в книга или просто зареяна в мислите си през прозореца Screenshot_8

Той винаги смяташе жена си за прекалено потайна. Казваше си, че това е просто характер. Нейната тиха природа, склонността ѝ да се затваря в себе си с часове, вглъбена в книга или просто зареяна в мислите си през прозореца

Иван Димитров Пешев септември 3, 2025
Той винаги смяташе жена си за прекалено потайна. Казваше си, че това е просто характер. Нейната тиха...
Read More Read more about Той винаги смяташе жена си за прекалено потайна. Казваше си, че това е просто характер. Нейната тиха природа, склонността ѝ да се затваря в себе си с часове, вглъбена в книга или просто зареяна в мислите си през прозореца
Дъщеря ми Стефани има стая със собствена баня — едната от двете в къщата ми. Купих този дом с парите от застраховката живот, след като съпругът ми Огнян почина преди десет години. Беше нашият спасителен сал Screenshot_1

Дъщеря ми Стефани има стая със собствена баня — едната от двете в къщата ми. Купих този дом с парите от застраховката живот, след като съпругът ми Огнян почина преди десет години. Беше нашият спасителен сал

Иван Димитров Пешев септември 3, 2025
Дъщеря ми Стефани има стая със собствена баня — едната от двете в къщата ми. Купих този...
Read More Read more about Дъщеря ми Стефани има стая със собствена баня — едната от двете в къщата ми. Купих този дом с парите от застраховката живот, след като съпругът ми Огнян почина преди десет години. Беше нашият спасителен сал
Стерилната белота на болничната стая се впиваше в съзнанието ми, прогаряйки дупки в мислите ми. Два дни. Бяха минали два дни, откакто светът ми се беше свил до размерите на това легло, до пиукането на апаратите и до безличните лица на лекарите Screenshot_10

Стерилната белота на болничната стая се впиваше в съзнанието ми, прогаряйки дупки в мислите ми. Два дни. Бяха минали два дни, откакто светът ми се беше свил до размерите на това легло, до пиукането на апаратите и до безличните лица на лекарите

Иван Димитров Пешев септември 3, 2025
Стерилната белота на болничната стая се впиваше в съзнанието ми, прогаряйки дупки в мислите ми. Два дни....
Read More Read more about Стерилната белота на болничната стая се впиваше в съзнанието ми, прогаряйки дупки в мислите ми. Два дни. Бяха минали два дни, откакто светът ми се беше свил до размерите на това легло, до пиукането на апаратите и до безличните лица на лекарите
Забременях на осемнадесет, така че свикнах с осъдителните погледи на хората. Бях се научила да ги разпознавам отдалеч – присвитите очи, шепотът зад длан, лекото, почти незабележимо поклащане на глава Screenshot_8

Забременях на осемнадесет, така че свикнах с осъдителните погледи на хората. Бях се научила да ги разпознавам отдалеч – присвитите очи, шепотът зад длан, лекото, почти незабележимо поклащане на глава

Иван Димитров Пешев септември 3, 2025
Забременях на осемнадесет, така че свикнах с осъдителните погледи на хората. Бях се научила да ги разпознавам...
Read More Read more about Забременях на осемнадесет, така че свикнах с осъдителните погледи на хората. Бях се научила да ги разпознавам отдалеч – присвитите очи, шепотът зад длан, лекото, почти незабележимо поклащане на глава
Телефонът вибрираше върху бюрото от полирано дърво – натрапчив, почти истеричен звук, който прорязваше тишината в просторния ми кабинет. За миг вдигнах поглед от чертежите, разпръснати като паднали есенни листа пред мен. Сърцето ми подскочи. Беше онова специално позвъняване, което бях запазила за тях. За родителите ми. Screenshot_1

Телефонът вибрираше върху бюрото от полирано дърво – натрапчив, почти истеричен звук, който прорязваше тишината в просторния ми кабинет. За миг вдигнах поглед от чертежите, разпръснати като паднали есенни листа пред мен. Сърцето ми подскочи. Беше онова специално позвъняване, което бях запазила за тях. За родителите ми.

Иван Димитров Пешев септември 3, 2025
Телефонът вибрираше върху бюрото от полирано дърво – натрапчив, почти истеричен звук, който прорязваше тишината в просторния...
Read More Read more about Телефонът вибрираше върху бюрото от полирано дърво – натрапчив, почти истеричен звук, който прорязваше тишината в просторния ми кабинет. За миг вдигнах поглед от чертежите, разпръснати като паднали есенни листа пред мен. Сърцето ми подскочи. Беше онова специално позвъняване, което бях запазила за тях. За родителите ми.
Студеният въздух нахлуваше през открехнатия прозорец на кухнята, носещ мириса на мокри листа и наближаващ дъжд. Не го усещах. Цялото ми тяло беше сковано, превърнато в ледена статуя насред празничната суматоха Screenshot_8

Студеният въздух нахлуваше през открехнатия прозорец на кухнята, носещ мириса на мокри листа и наближаващ дъжд. Не го усещах. Цялото ми тяло беше сковано, превърнато в ледена статуя насред празничната суматоха

Иван Димитров Пешев септември 2, 2025
Студеният въздух нахлуваше през открехнатия прозорец на кухнята, носещ мириса на мокри листа и наближаващ дъжд. Не...
Read More Read more about Студеният въздух нахлуваше през открехнатия прозорец на кухнята, носещ мириса на мокри листа и наближаващ дъжд. Не го усещах. Цялото ми тяло беше сковано, превърнато в ледена статуя насред празничната суматоха
Получих голямо повишение и вече ще печеля двойно повече от съпруга си. Свекърите ми ме заведоха на изискано вечерно празненство. Поканиха дванадесет души. Когато дойде сметката, свекърва ми каза: „С всичките тези пари, сигурно ти ще платиш!“ Усмихнах се. Но никой не знаеше, че тази усмивка беше най-скъпата маска, която някога бях носила. Screenshot_5

Получих голямо повишение и вече ще печеля двойно повече от съпруга си. Свекърите ми ме заведоха на изискано вечерно празненство. Поканиха дванадесет души. Когато дойде сметката, свекърва ми каза: „С всичките тези пари, сигурно ти ще платиш!“ Усмихнах се. Но никой не знаеше, че тази усмивка беше най-скъпата маска, която някога бях носила.

Иван Димитров Пешев септември 2, 2025
Получих голямо повишение и вече ще печеля двойно повече от съпруга си. Свекърите ми ме заведоха на...
Read More Read more about Получих голямо повишение и вече ще печеля двойно повече от съпруга си. Свекърите ми ме заведоха на изискано вечерно празненство. Поканиха дванадесет души. Когато дойде сметката, свекърва ми каза: „С всичките тези пари, сигурно ти ще платиш!“ Усмихнах се. Но никой не знаеше, че тази усмивка беше най-скъпата маска, която някога бях носила.