Без категория

Нощта беше мастилена и гъста, от онези, които поглъщат звуците и ги връщат приглушени, сякаш от друг свят. Въздухът в малката охранителна кабина беше застоял, миришеше на евтино кафе и лека плесен Screenshot_8

Нощта беше мастилена и гъста, от онези, които поглъщат звуците и ги връщат приглушени, сякаш от друг свят. Въздухът в малката охранителна кабина беше застоял, миришеше на евтино кафе и лека плесен

Иван Димитров Пешев август 31, 2025
Нощта беше мастилена и гъста, от онези, които поглъщат звуците и ги връщат приглушени, сякаш от друг...
Read More Read more about Нощта беше мастилена и гъста, от онези, които поглъщат звуците и ги връщат приглушени, сякаш от друг свят. Въздухът в малката охранителна кабина беше застоял, миришеше на евтино кафе и лека плесен
Сърцето ми биеше с ритъма на прожекторите, които се стрелкаха из огромната, потънала в кадифен мрак зала. Въздухът беше гъст, натежал от парфюми, тихи разговори и онова особено, наелектризирано очакване, което съпътства всяко голямо събитие Screenshot_6

Сърцето ми биеше с ритъма на прожекторите, които се стрелкаха из огромната, потънала в кадифен мрак зала. Въздухът беше гъст, натежал от парфюми, тихи разговори и онова особено, наелектризирано очакване, което съпътства всяко голямо събитие

Иван Димитров Пешев август 31, 2025
Сърцето ми биеше с ритъма на прожекторите, които се стрелкаха из огромната, потънала в кадифен мрак зала....
Read More Read more about Сърцето ми биеше с ритъма на прожекторите, които се стрелкаха из огромната, потънала в кадифен мрак зала. Въздухът беше гъст, натежал от парфюми, тихи разговори и онова особено, наелектризирано очакване, което съпътства всяко голямо събитие
Снахата често се оплакваше, че свекърва ѝ се меси във всяко нейно решение – от начина, по който готви, до дрехите, които носи. Една сутрин, докато подреждаше дрехите в гардероба на свекърва си, случайно бутна тайно чекмедже Screenshot_1

Снахата често се оплакваше, че свекърва ѝ се меси във всяко нейно решение – от начина, по който готви, до дрехите, които носи. Една сутрин, докато подреждаше дрехите в гардероба на свекърва си, случайно бутна тайно чекмедже

Иван Димитров Пешев август 31, 2025
Снахата често се оплакваше, че свекърва ѝ се меси във всяко нейно решение – от начина, по...
Read More Read more about Снахата често се оплакваше, че свекърва ѝ се меси във всяко нейно решение – от начина, по който готви, до дрехите, които носи. Една сутрин, докато подреждаше дрехите в гардероба на свекърва си, случайно бутна тайно чекмедже
Виктор презираше ритуалите. Особено тези, които го караха да се чувства като заложник на миналото. Всяка сутрин, преди да тръгне за университета, той трябваше да проверява пощенската кутия – една ръждясала метална кутия Screenshot_6

Виктор презираше ритуалите. Особено тези, които го караха да се чувства като заложник на миналото. Всяка сутрин, преди да тръгне за университета, той трябваше да проверява пощенската кутия – една ръждясала метална кутия

Иван Димитров Пешев август 31, 2025
Виктор презираше ритуалите. Особено тези, които го караха да се чувства като заложник на миналото. Всяка сутрин,...
Read More Read more about Виктор презираше ритуалите. Особено тези, които го караха да се чувства като заложник на миналото. Всяка сутрин, преди да тръгне за университета, той трябваше да проверява пощенската кутия – една ръждясала метална кутия
Александър често наричаше баща си „старомоден“. Думата излиташе от устата му с лекота, почти като въздишка на отегчение, всеки път, когато Димитър отказваше да си купи нов смартфон, Screenshot_10

Александър често наричаше баща си „старомоден“. Думата излиташе от устата му с лекота, почти като въздишка на отегчение, всеки път, когато Димитър отказваше да си купи нов смартфон,

Иван Димитров Пешев август 31, 2025
Александър често наричаше баща си „старомоден“. Думата излиташе от устата му с лекота, почти като въздишка на...
Read More Read more about Александър често наричаше баща си „старомоден“. Думата излиташе от устата му с лекота, почти като въздишка на отегчение, всеки път, когато Димитър отказваше да си купи нов смартфон,
Мила винаги бе смятала навика на дядо си за очарователен, макар и леко досаден. Всяка сутрин, без изключение, до чашата ѝ с чай я чакаше малка, сгъната на четири бележка, изписана с неговия познат, леко треперещ, но калиграфски почерк Screenshot_2

Мила винаги бе смятала навика на дядо си за очарователен, макар и леко досаден. Всяка сутрин, без изключение, до чашата ѝ с чай я чакаше малка, сгъната на четири бележка, изписана с неговия познат, леко треперещ, но калиграфски почерк

Иван Димитров Пешев август 31, 2025
Мила винаги бе смятала навика на дядо си за очарователен, макар и леко досаден. Всяка сутрин, без...
Read More Read more about Мила винаги бе смятала навика на дядо си за очарователен, макар и леко досаден. Всяка сутрин, без изключение, до чашата ѝ с чай я чакаше малка, сгъната на четири бележка, изписана с неговия познат, леко треперещ, но калиграфски почерк
Тишината беше най-оглушителна. Мира отдавна я беше копняла, молила се беше за нея, проклинала беше онзи натрапчив, писклив звук, който раздираше натоварените ѝ следобеди поне по два пъти. Телефонът. И от другата страна, гласът на майка ѝ, Райна. Screenshot_19

Тишината беше най-оглушителна. Мира отдавна я беше копняла, молила се беше за нея, проклинала беше онзи натрапчив, писклив звук, който раздираше натоварените ѝ следобеди поне по два пъти. Телефонът. И от другата страна, гласът на майка ѝ, Райна.

Иван Димитров Пешев август 31, 2025
Тишината беше най-оглушителна. Мира отдавна я беше копняла, молила се беше за нея, проклинала беше онзи натрапчив,...
Read More Read more about Тишината беше най-оглушителна. Мира отдавна я беше копняла, молила се беше за нея, проклинала беше онзи натрапчив, писклив звук, който раздираше натоварените ѝ следобеди поне по два пъти. Телефонът. И от другата страна, гласът на майка ѝ, Райна.
Винаги съм се чудил за една колежка — Ралица. Тиха, обикновена, незабележима. Сякаш беше част от интериора, подобно на саксията с изкуственото цвете до принтера или леко изкривената щора на прозореца Screenshot_11

Винаги съм се чудил за една колежка — Ралица. Тиха, обикновена, незабележима. Сякаш беше част от интериора, подобно на саксията с изкуственото цвете до принтера или леко изкривената щора на прозореца

Иван Димитров Пешев август 31, 2025
Винаги съм се чудил за една колежка — Ралица. Тиха, обикновена, незабележима. Сякаш беше част от интериора,...
Read More Read more about Винаги съм се чудил за една колежка — Ралица. Тиха, обикновена, незабележима. Сякаш беше част от интериора, подобно на саксията с изкуственото цвете до принтера или леко изкривената щора на прозореца
Тишината в апартамента беше станала толкова плътна и тежка, че можеше да се разреже с нож. Всяка сутрин се будех с нея – лепкава, студена тишина, която се просмукваше в стените, в мебелите, в самата мен Screenshot_4

Тишината в апартамента беше станала толкова плътна и тежка, че можеше да се разреже с нож. Всяка сутрин се будех с нея – лепкава, студена тишина, която се просмукваше в стените, в мебелите, в самата мен

Иван Димитров Пешев август 31, 2025
Тишината в апартамента беше станала толкова плътна и тежка, че можеше да се разреже с нож. Всяка...
Read More Read more about Тишината в апартамента беше станала толкова плътна и тежка, че можеше да се разреже с нож. Всяка сутрин се будех с нея – лепкава, студена тишина, която се просмукваше в стените, в мебелите, в самата мен
Беше един от онези следобеди в края на октомври, когато слънцето все още се опитваше да се пребори с настъпващата есен, хвърляйки златисти ивици светлина през голите клони на дърветата. Screenshot_1

Беше един от онези следобеди в края на октомври, когато слънцето все още се опитваше да се пребори с настъпващата есен, хвърляйки златисти ивици светлина през голите клони на дърветата.

Иван Димитров Пешев август 31, 2025
Беше един от онези следобеди в края на октомври, когато слънцето все още се опитваше да се...
Read More Read more about Беше един от онези следобеди в края на октомври, когато слънцето все още се опитваше да се пребори с настъпващата есен, хвърляйки златисти ивици светлина през голите клони на дърветата.