Без категория

Животът течеше в своя предсказуем, почти монотонен ритъм. За Асен този ритъм беше успокояващ. Всеки ден беше координирана хореография от малки ритуали – сутрешното кафе, приготвено от Ралица, бързата целувка на съненото чело Screenshot_21

Животът течеше в своя предсказуем, почти монотонен ритъм. За Асен този ритъм беше успокояващ. Всеки ден беше координирана хореография от малки ритуали – сутрешното кафе, приготвено от Ралица, бързата целувка на съненото чело

Иван Димитров Пешев август 27, 2025
Животът течеше в своя предсказуем, почти монотонен ритъм. За Асен този ритъм беше успокояващ. Всеки ден беше...
Read More Read more about Животът течеше в своя предсказуем, почти монотонен ритъм. За Асен този ритъм беше успокояващ. Всеки ден беше координирана хореография от малки ритуали – сутрешното кафе, приготвено от Ралица, бързата целувка на съненото чело
След като си отидоха, почувствах отговорност да осиновя тяхното новородено. Беше единственото правилно нещо. Единственото, което можеше да придаде смисъл на безсмислената трагедия, която отне живота на най-близките ми приятели Screenshot_15

След като си отидоха, почувствах отговорност да осиновя тяхното новородено. Беше единственото правилно нещо. Единственото, което можеше да придаде смисъл на безсмислената трагедия, която отне живота на най-близките ми приятели

Иван Димитров Пешев август 26, 2025
След като си отидоха, почувствах отговорност да осиновя тяхното новородено. Беше единственото правилно нещо. Единственото, което можеше...
Read More Read more about След като си отидоха, почувствах отговорност да осиновя тяхното новородено. Беше единственото правилно нещо. Единственото, което можеше да придаде смисъл на безсмислената трагедия, която отне живота на най-близките ми приятели
Седем години. Толкова се беше изтърколило от деня, в който светът ми се срина. Седем години, откакто най-добрата ми приятелка, Лилия, загина в онази смачкана до неузнаваемост кола на завоя, който всички впоследствие започнаха да наричат „Прокълнатия“. Седем години мълчание, седем години празнота, която нищо и никой не успя да запълни. Screenshot_11

Седем години. Толкова се беше изтърколило от деня, в който светът ми се срина. Седем години, откакто най-добрата ми приятелка, Лилия, загина в онази смачкана до неузнаваемост кола на завоя, който всички впоследствие започнаха да наричат „Прокълнатия“. Седем години мълчание, седем години празнота, която нищо и никой не успя да запълни.

Иван Димитров Пешев август 26, 2025
Седем години. Толкова се беше изтърколило от деня, в който светът ми се срина. Седем години, откакто...
Read More Read more about Седем години. Толкова се беше изтърколило от деня, в който светът ми се срина. Седем години, откакто най-добрата ми приятелка, Лилия, загина в онази смачкана до неузнаваемост кола на завоя, който всички впоследствие започнаха да наричат „Прокълнатия“. Седем години мълчание, седем години празнота, която нищо и никой не успя да запълни.
Вечерта се спускаше над града, мека и топла като кадифе, а неоновите светлини на ресторанта хвърляха призрачни отблясъци по влажния асфалт. Седяхме на маса в едно от онези заведения, където цените в менюто изглеждат като телефонни номера, а сервитьорите се движат с безшумната грация на хищници. Въздухът беше гъст от аромати на скъпи парфюми, трюфел и тиха, но натрапчива музика. Бяхме излезли с приятели. Или поне така ги наричахме. Screenshot_7

Вечерта се спускаше над града, мека и топла като кадифе, а неоновите светлини на ресторанта хвърляха призрачни отблясъци по влажния асфалт. Седяхме на маса в едно от онези заведения, където цените в менюто изглеждат като телефонни номера, а сервитьорите се движат с безшумната грация на хищници. Въздухът беше гъст от аромати на скъпи парфюми, трюфел и тиха, но натрапчива музика. Бяхме излезли с приятели. Или поне така ги наричахме.

Иван Димитров Пешев август 26, 2025
Вечерта се спускаше над града, мека и топла като кадифе, а неоновите светлини на ресторанта хвърляха призрачни...
Read More Read more about Вечерта се спускаше над града, мека и топла като кадифе, а неоновите светлини на ресторанта хвърляха призрачни отблясъци по влажния асфалт. Седяхме на маса в едно от онези заведения, където цените в менюто изглеждат като телефонни номера, а сервитьорите се движат с безшумната грация на хищници. Въздухът беше гъст от аромати на скъпи парфюми, трюфел и тиха, но натрапчива музика. Бяхме излезли с приятели. Или поне така ги наричахме.
Веднъж правихме ремонт на апартамента и наехме мъж, който трябваше да ни постави плочките. Ремонтът беше дълго отлаган, почти митичен проект, за който майка ми, Маргарита, говореше от години Screenshot_6

Веднъж правихме ремонт на апартамента и наехме мъж, който трябваше да ни постави плочките. Ремонтът беше дълго отлаган, почти митичен проект, за който майка ми, Маргарита, говореше от години

Иван Димитров Пешев август 26, 2025
Веднъж правихме ремонт на апартамента и наехме мъж, който трябваше да ни постави плочките. Ремонтът беше дълго...
Read More Read more about Веднъж правихме ремонт на апартамента и наехме мъж, който трябваше да ни постави плочките. Ремонтът беше дълго отлаган, почти митичен проект, за който майка ми, Маргарита, говореше от години
Брат ми беше на шестнадесет, когато изчезна. Беше една от онези лениви летни вечери, в които въздухът е гъст и неподвижен, наситен с аромата на липи и обещание за буря, която така и не идва. Мартин просто излезе Screenshot_1

Брат ми беше на шестнадесет, когато изчезна. Беше една от онези лениви летни вечери, в които въздухът е гъст и неподвижен, наситен с аромата на липи и обещание за буря, която така и не идва. Мартин просто излезе

Иван Димитров Пешев август 26, 2025
Брат ми беше на шестнадесет, когато изчезна. Беше една от онези лениви летни вечери, в които въздухът...
Read More Read more about Брат ми беше на шестнадесет, когато изчезна. Беше една от онези лениви летни вечери, в които въздухът е гъст и неподвижен, наситен с аромата на липи и обещание за буря, която така и не идва. Мартин просто излезе
Когато срещнах сегашната си съпруга Анна, тя имаше дъщеря на три години. Когато момиченцето, Лилия, беше на около четири, започна да ме нарича „татко“. Сега тя е на тринадесет. Биологичният ѝ баща, Мартин, винаги е бил непостоянен в живота ѝ. Появяваше се и изчезваше като призрак, носещ със себе си краткотрайна еуфория и дълготрайно разочарование. Screenshot_28

Когато срещнах сегашната си съпруга Анна, тя имаше дъщеря на три години. Когато момиченцето, Лилия, беше на около четири, започна да ме нарича „татко“. Сега тя е на тринадесет. Биологичният ѝ баща, Мартин, винаги е бил непостоянен в живота ѝ. Появяваше се и изчезваше като призрак, носещ със себе си краткотрайна еуфория и дълготрайно разочарование.

Иван Димитров Пешев август 26, 2025
Когато срещнах сегашната си съпруга Анна, тя имаше дъщеря на три години. Когато момиченцето, Лилия, беше на...
Read More Read more about Когато срещнах сегашната си съпруга Анна, тя имаше дъщеря на три години. Когато момиченцето, Лилия, беше на около четири, започна да ме нарича „татко“. Сега тя е на тринадесет. Биологичният ѝ баща, Мартин, винаги е бил непостоянен в живота ѝ. Появяваше се и изчезваше като призрак, носещ със себе си краткотрайна еуфория и дълготрайно разочарование.
Тишината в хотелската стая беше почти оглушителна. Беше от онзи тип тишина, която не успокоява, а напротив – изостря сетивата до краен предел. Всяко поскърцване на дървения под, всяко далечно прошумоляване на листата отвъд прозореца Screenshot_25

Тишината в хотелската стая беше почти оглушителна. Беше от онзи тип тишина, която не успокоява, а напротив – изостря сетивата до краен предел. Всяко поскърцване на дървения под, всяко далечно прошумоляване на листата отвъд прозореца

Иван Димитров Пешев август 26, 2025
Тишината в хотелската стая беше почти оглушителна. Беше от онзи тип тишина, която не успокоява, а напротив...
Read More Read more about Тишината в хотелската стая беше почти оглушителна. Беше от онзи тип тишина, която не успокоява, а напротив – изостря сетивата до краен предел. Всяко поскърцване на дървения под, всяко далечно прошумоляване на листата отвъд прозореца
Телефонът иззвъня с натрапчивостта на неканен гост. Беше късен следобед, от онези, в които слънцето се стича по прозорците като разтопен мед, а въздухът в стаята е застинал и тежък. Вдигнах поглед от лаптопа Screenshot_21

Телефонът иззвъня с натрапчивостта на неканен гост. Беше късен следобед, от онези, в които слънцето се стича по прозорците като разтопен мед, а въздухът в стаята е застинал и тежък. Вдигнах поглед от лаптопа

Иван Димитров Пешев август 26, 2025
Телефонът иззвъня с натрапчивостта на неканен гост. Беше късен следобед, от онези, в които слънцето се стича...
Read More Read more about Телефонът иззвъня с натрапчивостта на неканен гост. Беше късен следобед, от онези, в които слънцето се стича по прозорците като разтопен мед, а въздухът в стаята е застинал и тежък. Вдигнах поглед от лаптопа
Парализираното момиче, на име Лилия, за първи път в онзи ден се осмели да отиде в приюта. Сърцето ѝ туптеше учестено в гърдите, смесица от страх и дълго потискана надежда. Отдавна мечтаеше за куче Screenshot_22

Парализираното момиче, на име Лилия, за първи път в онзи ден се осмели да отиде в приюта. Сърцето ѝ туптеше учестено в гърдите, смесица от страх и дълго потискана надежда. Отдавна мечтаеше за куче

Иван Димитров Пешев август 25, 2025
Парализираното момиче, на име Лилия, за първи път в онзи ден се осмели да отиде в приюта....
Read More Read more about Парализираното момиче, на име Лилия, за първи път в онзи ден се осмели да отиде в приюта. Сърцето ѝ туптеше учестено в гърдите, смесица от страх и дълго потискана надежда. Отдавна мечтаеше за куче