Без категория

Когато бях на шестнайсет, думите могат да бъдат по-тежки от врата, която се затваря. Моята мащеха Росица не повиши тон. Не се разкрещя. Не направи сцена. Screenshot_6

Когато бях на шестнайсет, думите могат да бъдат по-тежки от врата, която се затваря. Моята мащеха Росица не повиши тон. Не се разкрещя. Не направи сцена.

Иван Димитров Пешев януари 31, 2026
## Глава първа Когато бях на шестнайсет, думите могат да бъдат по-тежки от врата, която се затваря....
Read More Read more about Когато бях на шестнайсет, думите могат да бъдат по-тежки от врата, която се затваря. Моята мащеха Росица не повиши тон. Не се разкрещя. Не направи сцена.
Бях на десет, когато светът ми се разцепи на две. Screenshot_1

Бях на десет, когато светът ми се разцепи на две.

Иван Димитров Пешев януари 31, 2026
## Глава първа Бях на десет, когато светът ми се разцепи на две. Преди това вярвах, че...
Read More Read more about Бях на десет, когато светът ми се разцепи на две.
Миризмата на топъл хляб обикновено ме успокояваше. Влизах в пекарната рано, още преди да се събуди улицата, и докато тестото втасваше, си представях, че животът може да е подреден като тавите с кифли. Редица след редица. Тихо, равномерно, без изненади. Screenshot_28

Миризмата на топъл хляб обикновено ме успокояваше. Влизах в пекарната рано, още преди да се събуди улицата, и докато тестото втасваше, си представях, че животът може да е подреден като тавите с кифли. Редица след редица. Тихо, равномерно, без изненади.

Иван Димитров Пешев януари 30, 2026
Миризмата на топъл хляб обикновено ме успокояваше. Влизах в пекарната рано, още преди да се събуди улицата,...
Read More Read more about Миризмата на топъл хляб обикновено ме успокояваше. Влизах в пекарната рано, още преди да се събуди улицата, и докато тестото втасваше, си представях, че животът може да е подреден като тавите с кифли. Редица след редица. Тихо, равномерно, без изненади.
Помолих Даниел да пренесе торбите с покупки. Бях в осмия месец и коремът ми сякаш тежеше колкото целия вход. Галина, свекърва ми, изгледа торбите, после мен, и изсъска така, че въздухът изстина. Screenshot_27

Помолих Даниел да пренесе торбите с покупки. Бях в осмия месец и коремът ми сякаш тежеше колкото целия вход. Галина, свекърва ми, изгледа торбите, после мен, и изсъска така, че въздухът изстина.

Иван Димитров Пешев януари 30, 2026
Глава първа Помолих Даниел да пренесе торбите с покупки. Бях в осмия месец и коремът ми сякаш...
Read More Read more about Помолих Даниел да пренесе торбите с покупки. Бях в осмия месец и коремът ми сякаш тежеше колкото целия вход. Галина, свекърва ми, изгледа торбите, после мен, и изсъска така, че въздухът изстина.
На рождения си ден чух думите, които не се забравят. Screenshot_24

На рождения си ден чух думите, които не се забравят.

Иван Димитров Пешев януари 30, 2026
Глава първа На рождения си ден чух думите, които не се забравят. Не идвай, ти си изключен....
Read More Read more about На рождения си ден чух думите, които не се забравят.
Всяка неделя започваше еднакво. Сутринта миришеше на топъл хляб, на чай и на онова особено спокойствие, което уж обещаваше, че денят ще мине без драми. Screenshot_22

Всяка неделя започваше еднакво. Сутринта миришеше на топъл хляб, на чай и на онова особено спокойствие, което уж обещаваше, че денят ще мине без драми.

Иван Димитров Пешев януари 30, 2026
Глава първа Всяка неделя започваше еднакво. Сутринта миришеше на топъл хляб, на чай и на онова особено...
Read More Read more about Всяка неделя започваше еднакво. Сутринта миришеше на топъл хляб, на чай и на онова особено спокойствие, което уж обещаваше, че денят ще мине без драми.
Когато бях на пет, майка ми ме остави на прага на баба, защото новият ѝ мъж не искал деца. Спомням си мириса на влажни дрехи, спомням си как баба отвори вратата и първо видя нея, а после мен. Не попита нищо. Само ме вдигна на ръце, сякаш отдавна ме чакаше, и каза тихо, че всичко ще бъде наред. Screenshot_17

Когато бях на пет, майка ми ме остави на прага на баба, защото новият ѝ мъж не искал деца. Спомням си мириса на влажни дрехи, спомням си как баба отвори вратата и първо видя нея, а после мен. Не попита нищо. Само ме вдигна на ръце, сякаш отдавна ме чакаше, и каза тихо, че всичко ще бъде наред.

Иван Димитров Пешев януари 30, 2026
## Глава първа Когато бях на пет, майка ми ме остави на прага на баба, защото новият...
Read More Read more about Когато бях на пет, майка ми ме остави на прага на баба, защото новият ѝ мъж не искал деца. Спомням си мириса на влажни дрехи, спомням си как баба отвори вратата и първо видя нея, а после мен. Не попита нищо. Само ме вдигна на ръце, сякаш отдавна ме чакаше, и каза тихо, че всичко ще бъде наред.
Бях репетирала усмивката си пред огледалото. Онази усмивка, която казва на света: „Вижте ме. Успях.“ Бях репетирала и стойката си, и погледа си, и начина, по който трябва да мина между хората, без да се спъвам в чуждите очаквания. Screenshot_11

Бях репетирала усмивката си пред огледалото. Онази усмивка, която казва на света: „Вижте ме. Успях.“ Бях репетирала и стойката си, и погледа си, и начина, по който трябва да мина между хората, без да се спъвам в чуждите очаквания.

Иван Димитров Пешев януари 30, 2026
Глава първа Униформата Бях репетирала усмивката си пред огледалото. Онази усмивка, която казва на света: „Вижте ме....
Read More Read more about Бях репетирала усмивката си пред огледалото. Онази усмивка, която казва на света: „Вижте ме. Успях.“ Бях репетирала и стойката си, и погледа си, и начина, по който трябва да мина между хората, без да се спъвам в чуждите очаквания.
Видях съпругата на съседа ми да вечеря с друг мъж. Беше късно, а светлината в заведението падаше меко върху масата им. Тя се смееше, навеждаше се напред, а пръстите ѝ се сплитаха с неговите, сякаш светът няма значение. Той беше спокойният тип, който слуша внимателно и говори тихо, така че другият да се приближи още. Screenshot_10

Видях съпругата на съседа ми да вечеря с друг мъж. Беше късно, а светлината в заведението падаше меко върху масата им. Тя се смееше, навеждаше се напред, а пръстите ѝ се сплитаха с неговите, сякаш светът няма значение. Той беше спокойният тип, който слуша внимателно и говори тихо, така че другият да се приближи още.

Иван Димитров Пешев януари 30, 2026
### Глава първа Видях съпругата на съседа ми да вечеря с друг мъж. Беше късно, а светлината...
Read More Read more about Видях съпругата на съседа ми да вечеря с друг мъж. Беше късно, а светлината в заведението падаше меко върху масата им. Тя се смееше, навеждаше се напред, а пръстите ѝ се сплитаха с неговите, сякаш светът няма значение. Той беше спокойният тип, който слуша внимателно и говори тихо, така че другият да се приближи още.