Без категория

Откакто съм в инвалидна количка, от деветнадесетгодишна възраст, сестра ми все пак ме покани да бъда шаферка. Стоях в дневната, чиито прозорци гледаха към безупречно поддържаната градина – градина, в която аз вече не можех да тичам. Лилия стоеше пред мен, облечена в копринен халат в цвят слонова кост, вече изцяло… Screenshot_33

Откакто съм в инвалидна количка, от деветнадесетгодишна възраст, сестра ми все пак ме покани да бъда шаферка. Стоях в дневната, чиито прозорци гледаха към безупречно поддържаната градина – градина, в която аз вече не можех да тичам. Лилия стоеше пред мен, облечена в копринен халат в цвят слонова кост, вече изцяло…

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2025
Откакто съм в инвалидна количка, от деветнадесетгодишна възраст, сестра ми все пак ме покани да бъда шаферка....
Read More Read more about Откакто съм в инвалидна количка, от деветнадесетгодишна възраст, сестра ми все пак ме покани да бъда шаферка. Стоях в дневната, чиито прозорци гледаха към безупречно поддържаната градина – градина, в която аз вече не можех да тичам. Лилия стоеше пред мен, облечена в копринен халат в цвят слонова кост, вече изцяло…
Баба ми Райна се премести в дом за възрастни хора. Беше нейно решение, или поне така твърдяха всички Screenshot_31

Баба ми Райна се премести в дом за възрастни хора. Беше нейно решение, или поне така твърдяха всички

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2025
Баба ми Райна се премести в дом за възрастни хора. Беше нейно решение, или поне така твърдяха...
Read More Read more about Баба ми Райна се премести в дом за възрастни хора. Беше нейно решение, или поне така твърдяха всички
Свекърва ми, на 78 години, не може да остане сама, но отказва да живее в дом за възрастни хора. Затова съпругът ми я доведе тук. Казах: „Имам достатъчно тежести. Не съм безплатна медицинска сестра.“ Той отвърна: „Тя ни осигури този дом! Покажи малко благодарност.“ Усмихнах се. На следващия ден той замръзна, когато разбра, че аз… Screenshot_28

Свекърва ми, на 78 години, не може да остане сама, но отказва да живее в дом за възрастни хора. Затова съпругът ми я доведе тук. Казах: „Имам достатъчно тежести. Не съм безплатна медицинска сестра.“ Той отвърна: „Тя ни осигури този дом! Покажи малко благодарност.“ Усмихнах се. На следващия ден той замръзна, когато разбра, че аз…

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2025
Свекърва ми, на 78 години, не може да остане сама, но отказва да живее в дом за...
Read More Read more about Свекърва ми, на 78 години, не може да остане сама, но отказва да живее в дом за възрастни хора. Затова съпругът ми я доведе тук. Казах: „Имам достатъчно тежести. Не съм безплатна медицинска сестра.“ Той отвърна: „Тя ни осигури този дом! Покажи малко благодарност.“ Усмихнах се. На следващия ден той замръзна, когато разбра, че аз…
Отидох на среща с човек, който знаеше, че съм веган. Той избра стекхаус. Screenshot_26

Отидох на среща с човек, който знаеше, че съм веган. Той избра стекхаус.

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2025
Отидох на среща с човек, който знаеше, че съм веган. Той избра стекхаус. Самата покана беше провокация,...
Read More Read more about Отидох на среща с човек, който знаеше, че съм веган. Той избра стекхаус.
Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея. Screenshot_8

Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2025
Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори...
Read More Read more about Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха. Screenshot_2

Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2025
Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече...
Read More Read more about Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
Татко се ожени повторно — жена с четири деца. Screenshot_8

Татко се ожени повторно — жена с четири деца.

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2025
Татко се ожени повторно — жена с четири деца. Бракът беше прибързан, почти скандален в своята внезапност....
Read More Read more about Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си. Screenshot_6

Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2025
Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си. Това беше нашият ритуал, мълчаливото споразумение, което крепеше...
Read More Read more about Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета. Screenshot_1

Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2025
Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана...
Read More Read more about Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр Screenshot_8

Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2025
Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което...
Read More Read more about Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр