Без категория

Студът имаше свой глас. Не виеше като вятър, а шепнеше право в костите, сякаш всяка вечер разказваше една и съща история и чакаше някой да я довърши. Screenshot_30

Студът имаше свой глас. Не виеше като вятър, а шепнеше право в костите, сякаш всяка вечер разказваше една и съща история и чакаше някой да я довърши.

Иван Димитров Пешев януари 23, 2026
Глава първа Студът имаше свой глас. Не виеше като вятър, а шепнеше право в костите, сякаш всяка...
Read More Read more about Студът имаше свой глас. Не виеше като вятър, а шепнеше право в костите, сякаш всяка вечер разказваше една и съща история и чакаше някой да я довърши.
„Колежката ми ме помоли за 300 евро за болния си син.“ Screenshot_28

„Колежката ми ме помоли за 300 евро за болния си син.“

Иван Димитров Пешев януари 23, 2026
„Колежката ми ме помоли за 300 евро за болния си син.“ Дадох ѝ парите, въпреки че ги...
Read More Read more about „Колежката ми ме помоли за 300 евро за болния си син.“
Пребледнях още в мига, в който затвориха капака. Screenshot_27

Пребледнях още в мига, в който затвориха капака.

Иван Димитров Пешев януари 23, 2026
Пребледнях още в мига, в който затвориха капака. Не вярвах, че човек може да си тръгне така....
Read More Read more about Пребледнях още в мига, в който затвориха капака.
На погребението въздухът тежеше, сякаш всяка дума можеше да счупи нещо невидимо. Стоях до пръстта, която още не беше докоснала ковчега, и стисках в шепата си носна кърпа, мокра не само от сълзи, а от онова странно усещане, че плачеш за човек, който те е наранил, но пак е останал част от теб. Screenshot_26

На погребението въздухът тежеше, сякаш всяка дума можеше да счупи нещо невидимо. Стоях до пръстта, която още не беше докоснала ковчега, и стисках в шепата си носна кърпа, мокра не само от сълзи, а от онова странно усещане, че плачеш за човек, който те е наранил, но пак е останал част от теб.

Иван Димитров Пешев януари 23, 2026
Глава първа Кутията за обувки На погребението въздухът тежеше, сякаш всяка дума можеше да счупи нещо невидимо....
Read More Read more about На погребението въздухът тежеше, сякаш всяка дума можеше да счупи нещо невидимо. Стоях до пръстта, която още не беше докоснала ковчега, и стисках в шепата си носна кърпа, мокра не само от сълзи, а от онова странно усещане, че плачеш за човек, който те е наранил, но пак е останал част от теб.
Когато татко започна да оставя котлона включен, да излиза по пантофи в тъмното и да се кара на сенки, аз още се опитвах да вярвам, че всичко е временно. Че е умора. Че е стрес. Че е някакво странно разсеяно настроение, което ще мине. Screenshot_24

Когато татко започна да оставя котлона включен, да излиза по пантофи в тъмното и да се кара на сенки, аз още се опитвах да вярвам, че всичко е временно. Че е умора. Че е стрес. Че е някакво странно разсеяно настроение, което ще мине.

Иван Димитров Пешев януари 23, 2026
Глава първа Когато татко започна да оставя котлона включен, да излиза по пантофи в тъмното и да...
Read More Read more about Когато татко започна да оставя котлона включен, да излиза по пантофи в тъмното и да се кара на сенки, аз още се опитвах да вярвам, че всичко е временно. Че е умора. Че е стрес. Че е някакво странно разсеяно настроение, което ще мине.
Жената ми искаше да отиде на среща на випуска. Стоеше пред огледалото и си прибираше косата, сякаш се готвеше за празник, който не смеех да призна́я, че ме плаши. Screenshot_21

Жената ми искаше да отиде на среща на випуска. Стоеше пред огледалото и си прибираше косата, сякаш се готвеше за празник, който не смеех да призна́я, че ме плаши.

Иван Димитров Пешев януари 23, 2026
Глава първа Срещата на випуска Жената ми искаше да отиде на среща на випуска. Стоеше пред огледалото...
Read More Read more about Жената ми искаше да отиде на среща на випуска. Стоеше пред огледалото и си прибираше косата, сякаш се готвеше за празник, който не смеех да призна́я, че ме плаши.
Телефонът звънна в най-неподходящия миг, сякаш нарочно беше изчакал да остана сама в кухнята, между две чаши недопито кафе и две несказани тревоги. Screenshot_19

Телефонът звънна в най-неподходящия миг, сякаш нарочно беше изчакал да остана сама в кухнята, между две чаши недопито кафе и две несказани тревоги.

Иван Димитров Пешев януари 23, 2026
Телефонът звънна в най-неподходящия миг, сякаш нарочно беше изчакал да остана сама в кухнята, между две чаши...
Read More Read more about Телефонът звънна в най-неподходящия миг, сякаш нарочно беше изчакал да остана сама в кухнята, между две чаши недопито кафе и две несказани тревоги.
Забременях на осемнайсет и родителите ми ме изгониха. Събирах си багажа тихо, докато сестра ми плачеше до вратата. Прекъснах всякакъв контакт и години наред не чух нищо от тях. Един следобед сестра ми изведнъж се появи на прага ми. Разплака се и, за моя шок, каза: „Мама и татко са…“ 😢 Screenshot_16

Забременях на осемнайсет и родителите ми ме изгониха. Събирах си багажа тихо, докато сестра ми плачеше до вратата. Прекъснах всякакъв контакт и години наред не чух нищо от тях. Един следобед сестра ми изведнъж се появи на прага ми. Разплака се и, за моя шок, каза: „Мама и татко са…“ 😢

Иван Димитров Пешев януари 23, 2026
Забременях на осемнайсет и родителите ми ме изгониха. Събирах си багажа тихо, докато сестра ми плачеше до...
Read More Read more about Забременях на осемнайсет и родителите ми ме изгониха. Събирах си багажа тихо, докато сестра ми плачеше до вратата. Прекъснах всякакъв контакт и години наред не чух нищо от тях. Един следобед сестра ми изведнъж се появи на прага ми. Разплака се и, за моя шок, каза: „Мама и татко са…“ 😢
Вечерта започна като всяка друга. Светлината на лампите в магазина беше студена, подът лъскав, а въздухът миришеше на прах и евтин препарат. Чуваше се равномерното писукане на скенера и тихото мърморене на хора, които бързаха да се приберат. Screenshot_14

Вечерта започна като всяка друга. Светлината на лампите в магазина беше студена, подът лъскав, а въздухът миришеше на прах и евтин препарат. Чуваше се равномерното писукане на скенера и тихото мърморене на хора, които бързаха да се приберат.

Иван Димитров Пешев януари 23, 2026
Глава първа Вечерта започна като всяка друга. Светлината на лампите в магазина беше студена, подът лъскав, а...
Read More Read more about Вечерта започна като всяка друга. Светлината на лампите в магазина беше студена, подът лъскав, а въздухът миришеше на прах и евтин препарат. Чуваше се равномерното писукане на скенера и тихото мърморене на хора, които бързаха да се приберат.
Когато отворих очи, светлината беше твърде бяла, твърде чиста, сякаш някой беше измил света с белина и беше забравил да го изплакне. Screenshot_13

Когато отворих очи, светлината беше твърде бяла, твърде чиста, сякаш някой беше измил света с белина и беше забравил да го изплакне.

Иван Димитров Пешев януари 23, 2026
Когато отворих очи, светлината беше твърде бяла, твърде чиста, сякаш някой беше измил света с белина и...
Read More Read more about Когато отворих очи, светлината беше твърде бяла, твърде чиста, сякаш някой беше измил света с белина и беше забравил да го изплакне.