Без категория

Майка ми ме изостави, когато бях на пет. Дори не си направи труда, натъпка мръсните ми дрехи в найлонова торба. Виках след нея, но не се обърна. Пораснах, изградих си живот. Една вечер се прибрах след късна смяна, отворих вратата и кръвта ми замръзна, когато видях… Screenshot_21

Майка ми ме изостави, когато бях на пет. Дори не си направи труда, натъпка мръсните ми дрехи в найлонова торба. Виках след нея, но не се обърна. Пораснах, изградих си живот. Една вечер се прибрах след късна смяна, отворих вратата и кръвта ми замръзна, когато видях…

Иван Димитров Пешев януари 22, 2026
## Пролог Майка ми ме изостави, когато бях на пет. Дори не си направи труда, натъпка мръсните...
Read More Read more about Майка ми ме изостави, когато бях на пет. Дори не си направи труда, натъпка мръсните ми дрехи в найлонова торба. Виках след нея, но не се обърна. Пораснах, изградих си живот. Една вечер се прибрах след късна смяна, отворих вратата и кръвта ми замръзна, когато видях…
Не спях истински от дни. Само се преструвах, че затварям очи, а мислите ми се въртяха като остриета. В стаята беше тихо, но тишината не ме успокояваше. Тя ме натискаше, като тежест, която не мога да избутам. Screenshot_19

Не спях истински от дни. Само се преструвах, че затварям очи, а мислите ми се въртяха като остриета. В стаята беше тихо, но тишината не ме успокояваше. Тя ме натискаше, като тежест, която не мога да избутам.

Иван Димитров Пешев януари 22, 2026
Не спях истински от дни. Само се преструвах, че затварям очи, а мислите ми се въртяха като...
Read More Read more about Не спях истински от дни. Само се преструвах, че затварям очи, а мислите ми се въртяха като остриета. В стаята беше тихо, но тишината не ме успокояваше. Тя ме натискаше, като тежест, която не мога да избутам.
В книжарницата миришеше на хартия, мастило и тихи признания. Вечерният наплив беше отминал, а аз вече подреждах върнатите книги, когато я видях. Беше тийнейджърка, с раница, която изглеждаше по-тежка от самата нея. Движеше се като човек, който се опитва да не остави следи. Screenshot_17

В книжарницата миришеше на хартия, мастило и тихи признания. Вечерният наплив беше отминал, а аз вече подреждах върнатите книги, когато я видях. Беше тийнейджърка, с раница, която изглеждаше по-тежка от самата нея. Движеше се като човек, който се опитва да не остави следи.

Иван Димитров Пешев януари 22, 2026
Глава първа В книжарницата миришеше на хартия, мастило и тихи признания. Вечерният наплив беше отминал, а аз...
Read More Read more about В книжарницата миришеше на хартия, мастило и тихи признания. Вечерният наплив беше отминал, а аз вече подреждах върнатите книги, когато я видях. Беше тийнейджърка, с раница, която изглеждаше по-тежка от самата нея. Движеше се като човек, който се опитва да не остави следи.
Първият ми спомен за Ева не е от празник, не е от подарък, не е от усмивка. Първият ми спомен е от тишина Screenshot_15

Първият ми спомен за Ева не е от празник, не е от подарък, не е от усмивка. Първият ми спомен е от тишина

Иван Димитров Пешев януари 22, 2026
Глава първа Първият ми спомен за Ева не е от празник, не е от подарък, не е...
Read More Read more about Първият ми спомен за Ева не е от празник, не е от подарък, не е от усмивка. Първият ми спомен е от тишина
Доведеният ми син е на седемнадесет. Отглеждам го откакто беше на четиринадесет, защото майка му замина да живее в чужбина и остави всичко на баща му Screenshot_13

Доведеният ми син е на седемнадесет. Отглеждам го откакто беше на четиринадесет, защото майка му замина да живее в чужбина и остави всичко на баща му

Иван Димитров Пешев януари 22, 2026
Глава първа: Смехът зад вратата Доведеният ми син е на седемнадесет. Отглеждам го откакто беше на четиринадесет,...
Read More Read more about Доведеният ми син е на седемнадесет. Отглеждам го откакто беше на четиринадесет, защото майка му замина да живее в чужбина и остави всичко на баща му
Когато звънецът иззвъня за трети път, нещо в мен вече знаеше, че това не е съсед, не е куриер и не е онзи обичаен шум на деня, който се опитва да се промъкне през входната врата. Screenshot_12

Когато звънецът иззвъня за трети път, нещо в мен вече знаеше, че това не е съсед, не е куриер и не е онзи обичаен шум на деня, който се опитва да се промъкне през входната врата.

Иван Димитров Пешев януари 22, 2026
Глава първа Когато звънецът иззвъня за трети път, нещо в мен вече знаеше, че това не е...
Read More Read more about Когато звънецът иззвъня за трети път, нещо в мен вече знаеше, че това не е съсед, не е куриер и не е онзи обичаен шум на деня, който се опитва да се промъкне през входната врата.
На петдесетия рожден ден на съпруга ми го изненадах с пътуване до Хавай. Screenshot_1

На петдесетия рожден ден на съпруга ми го изненадах с пътуване до Хавай.

Иван Димитров Пешев януари 22, 2026
На петдесетия рожден ден на съпруга ми го изненадах с пътуване до Хавай. Вчера аз навърших петдесет....
Read More Read more about На петдесетия рожден ден на съпруга ми го изненадах с пътуване до Хавай.
Цяла година Маркъс беше като заключена врата. Screenshot_30

Цяла година Маркъс беше като заключена врата.

Иван Димитров Пешев януари 21, 2026
Глава първа: Година тишина Цяла година Маркъс беше като заключена врата. Никакви обаждания. Никакви отговори. Никакво „зает...
Read More Read more about Цяла година Маркъс беше като заключена врата.
След като съпругът ѝ купи имение за двадесет милиона евро за любовницата си, съпругата не каза нищо. Screenshot_29

След като съпругът ѝ купи имение за двадесет милиона евро за любовницата си, съпругата не каза нищо.

Иван Димитров Пешев януари 21, 2026
Глава първа Къщата, която не беше за нея След като съпругът ѝ купи имение за двадесет милиона...
Read More Read more about След като съпругът ѝ купи имение за двадесет милиона евро за любовницата си, съпругата не каза нищо.
Адриан рядко си позволяваше разходка без телефон в ръка. Не защото не можеше, а защото не си даваше право. Винаги имаше някой срок, някой договор, някой разговор, който не търпеше отлагане. Screenshot_26

Адриан рядко си позволяваше разходка без телефон в ръка. Не защото не можеше, а защото не си даваше право. Винаги имаше някой срок, някой договор, някой разговор, който не търпеше отлагане.

Иван Димитров Пешев януари 21, 2026
Глава първа Пейката Адриан рядко си позволяваше разходка без телефон в ръка. Не защото не можеше, а...
Read More Read more about Адриан рядко си позволяваше разходка без телефон в ръка. Не защото не можеше, а защото не си даваше право. Винаги имаше някой срок, някой договор, някой разговор, който не търпеше отлагане.