Без категория

„Може ли да застанеш до стената в тоалетната, за да не разваляш сватбените снимки с възрастта си?“ каза Емили в деня, в който се омъжи за моя син Джак. 😱 Screenshot_16

„Може ли да застанеш до стената в тоалетната, за да не разваляш сватбените снимки с възрастта си?“ каза Емили в деня, в който се омъжи за моя син Джак. 😱

Иван Димитров Пешев февруари 13, 2026
## Глава първа „Може ли да застанеш до стената в тоалетната, за да не разваляш сватбените снимки...
Read More Read more about „Може ли да застанеш до стената в тоалетната, за да не разваляш сватбените снимки с възрастта си?“ каза Емили в деня, в който се омъжи за моя син Джак. 😱
Рико стоеше неподвижно до леглото, сякаш дори дишането му може да уплаши тишината. Очите му не се откъсваха от лицето на момчето. Въздухът в стаята беше тежък, натежал от дезинфектант и неизречени молитви. Screenshot_11

Рико стоеше неподвижно до леглото, сякаш дори дишането му може да уплаши тишината. Очите му не се откъсваха от лицето на момчето. Въздухът в стаята беше тежък, натежал от дезинфектант и неизречени молитви.

Иван Димитров Пешев февруари 13, 2026
Глава първа Рико стоеше неподвижно до леглото, сякаш дори дишането му може да уплаши тишината. Очите му...
Read More Read more about Рико стоеше неподвижно до леглото, сякаш дори дишането му може да уплаши тишината. Очите му не се откъсваха от лицето на момчето. Въздухът в стаята беше тежък, натежал от дезинфектант и неизречени молитви.
Точно преди изписването от родилния дом, с бебето на ръце, Мария трябваше да подпише всички документи. Иванчо беше топъл, ухаеше на мляко и чисти пелени, и мъничките му пръсти се бяха впили в ръкава ѝ така, сякаш светът започва и свършва точно там. Screenshot_6

Точно преди изписването от родилния дом, с бебето на ръце, Мария трябваше да подпише всички документи. Иванчо беше топъл, ухаеше на мляко и чисти пелени, и мъничките му пръсти се бяха впили в ръкава ѝ така, сякаш светът започва и свършва точно там.

Иван Димитров Пешев февруари 13, 2026
## Глава първа: Подписът, който не трябваше да съществува Точно преди изписването от родилния дом, с бебето...
Read More Read more about Точно преди изписването от родилния дом, с бебето на ръце, Мария трябваше да подпише всички документи. Иванчо беше топъл, ухаеше на мляко и чисти пелени, и мъничките му пръсти се бяха впили в ръкава ѝ така, сякаш светът започва и свършва точно там.
Въздухът в крайпътното кафене беше наситен с миризма на пържени картофи и силно кафе. Музиката звучеше тихо, почти като оправдание за мълчанието между хората, които не се познаваха, но споделяха една и съща умора. Screenshot_1

Въздухът в крайпътното кафене беше наситен с миризма на пържени картофи и силно кафе. Музиката звучеше тихо, почти като оправдание за мълчанието между хората, които не се познаваха, но споделяха една и съща умора.

Иван Димитров Пешев февруари 13, 2026
Глава първа Въздухът в крайпътното кафене беше наситен с миризма на пържени картофи и силно кафе. Музиката...
Read More Read more about Въздухът в крайпътното кафене беше наситен с миризма на пържени картофи и силно кафе. Музиката звучеше тихо, почти като оправдание за мълчанието между хората, които не се познаваха, но споделяха една и съща умора.
Стаята беше тъмна, а дишането му равномерно, почти самодоволно. Спеше така, сякаш светът му дължи още един спокоен час, сякаш няма последствия, сякаш няма тайни, които да тежат повече от одеяло. Screenshot_17

Стаята беше тъмна, а дишането му равномерно, почти самодоволно. Спеше така, сякаш светът му дължи още един спокоен час, сякаш няма последствия, сякаш няма тайни, които да тежат повече от одеяло.

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2026
## Глава първа Стаята беше тъмна, а дишането му равномерно, почти самодоволно. Спеше така, сякаш светът му...
Read More Read more about Стаята беше тъмна, а дишането му равномерно, почти самодоволно. Спеше така, сякаш светът му дължи още един спокоен час, сякаш няма последствия, сякаш няма тайни, които да тежат повече от одеяло.
„Бихте ли имали торта с изтекъл срок? Торта, която трябва да изхвърлите… днес е рожденият ден на дъщеря ми. Не ми трябва нещо прясно, просто нещо сладко за нея…“ Screenshot_11

„Бихте ли имали торта с изтекъл срок? Торта, която трябва да изхвърлите… днес е рожденият ден на дъщеря ми. Не ми трябва нещо прясно, просто нещо сладко за нея…“

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2026
Глава първа Тортата, която никой не искаше „Бихте ли имали торта с изтекъл срок? Торта, която трябва...
Read More Read more about „Бихте ли имали торта с изтекъл срок? Торта, която трябва да изхвърлите… днес е рожденият ден на дъщеря ми. Не ми трябва нещо прясно, просто нещо сладко за нея…“
Тя ми се обади една сутрин във вторник. Screenshot_6

Тя ми се обади една сутрин във вторник.

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2026
Глава първа Тя ми се обади една сутрин във вторник. Винаги ми звънеше във вторник, когато имаше...
Read More Read more about Тя ми се обади една сутрин във вторник.
Момчето беше живо единствено благодарение на апаратите за поддържане на живота. Лекарите вече бяха изгубили надежда, а в интензивното отделение времето течеше като гъста тъмнина, която не искаше да се отдръпне. Screenshot_1

Момчето беше живо единствено благодарение на апаратите за поддържане на живота. Лекарите вече бяха изгубили надежда, а в интензивното отделение времето течеше като гъста тъмнина, която не искаше да се отдръпне.

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2026
Глава първа: Дъхът на чудото Момчето беше живо единствено благодарение на апаратите за поддържане на живота. Лекарите...
Read More Read more about Момчето беше живо единствено благодарение на апаратите за поддържане на живота. Лекарите вече бяха изгубили надежда, а в интензивното отделение времето течеше като гъста тъмнина, която не искаше да се отдръпне.
„Мамо… това момче прилича на мен, виж… но защо спи на улицата?“ – попита синът ми, разбивайки сърцето ми 😱😱😱. Screenshot_27

„Мамо… това момче прилича на мен, виж… но защо спи на улицата?“ – попита синът ми, разбивайки сърцето ми 😱😱😱.

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2026
## Глава първа: Тротоарът „Мамо… това момче прилича на мен, виж… но защо спи на улицата?“ –...
Read More Read more about „Мамо… това момче прилича на мен, виж… но защо спи на улицата?“ – попита синът ми, разбивайки сърцето ми 😱😱😱.
Майка ми събираше боклук, за да се издържаме. Откакто се помня, познавах острия мирис на боклука и тежката жега на ранните утрини, когато улицата още се преструваше, че спи, а ние вече бяхме будни. Screenshot_22

Майка ми събираше боклук, за да се издържаме. Откакто се помня, познавах острия мирис на боклука и тежката жега на ранните утрини, когато улицата още се преструваше, че спи, а ние вече бяхме будни.

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2026
Глава първа Казвам се Мигел. Майка ми събираше боклук, за да се издържаме. Откакто се помня, познавах...
Read More Read more about Майка ми събираше боклук, за да се издържаме. Откакто се помня, познавах острия мирис на боклука и тежката жега на ранните утрини, когато улицата още се преструваше, че спи, а ние вече бяхме будни.