Без категория

Джордж стоеше прав до прозореца и не гледаше навън. Гледаше отражението си, сякаш искаше да се увери, че е още същият човек. В стаята миришеше на скъп тютюн, но не от цигара. Миришеше на власт. Screenshot_20

Джордж стоеше прав до прозореца и не гледаше навън. Гледаше отражението си, сякаш искаше да се увери, че е още същият човек. В стаята миришеше на скъп тютюн, но не от цигара. Миришеше на власт.

Иван Димитров Пешев февруари 8, 2026
Джордж стоеше прав до прозореца и не гледаше навън. Гледаше отражението си, сякаш искаше да се увери,...
Read More Read more about Джордж стоеше прав до прозореца и не гледаше навън. Гледаше отражението си, сякаш искаше да се увери, че е още същият човек. В стаята миришеше на скъп тютюн, но не от цигара. Миришеше на власт.
Бяхме заедно от шест месеца. Това е онзи период, в който недостатъците на партньора изглеждат като сладки особености, а бъдещето се рисува само в розови цветове. Николай ми се струваше идеалният вариант: интелигентен, с добра работа, начетен, винаги спретнат и добре облечен. Прекарвахме уикендите си в кафенета, разхождахме се из паркове, обсъждахме филми и ми се струваше, че сме на една и съща вълна. Screenshot_11

Бяхме заедно от шест месеца. Това е онзи период, в който недостатъците на партньора изглеждат като сладки особености, а бъдещето се рисува само в розови цветове. Николай ми се струваше идеалният вариант: интелигентен, с добра работа, начетен, винаги спретнат и добре облечен. Прекарвахме уикендите си в кафенета, разхождахме се из паркове, обсъждахме филми и ми се струваше, че сме на една и съща вълна.

Иван Димитров Пешев февруари 8, 2026
Глава първа Бяхме заедно от шест месеца. Това е онзи период, в който недостатъците на партньора изглеждат...
Read More Read more about Бяхме заедно от шест месеца. Това е онзи период, в който недостатъците на партньора изглеждат като сладки особености, а бъдещето се рисува само в розови цветове. Николай ми се струваше идеалният вариант: интелигентен, с добра работа, начетен, винаги спретнат и добре облечен. Прекарвахме уикендите си в кафенета, разхождахме се из паркове, обсъждахме филми и ми се струваше, че сме на една и съща вълна.
Първите две срещи с Мартин минаха тихо, почти уютно. В едно малко заведение с приглушена светлина той се държеше като човек, който е упражнявал тази роля до съвършенство. Издърпваше стола, изчакваше да седна, гледаше ме право в очите и кимаше така, сякаш всяка моя дума заслужава одобрение. Screenshot_10

Първите две срещи с Мартин минаха тихо, почти уютно. В едно малко заведение с приглушена светлина той се държеше като човек, който е упражнявал тази роля до съвършенство. Издърпваше стола, изчакваше да седна, гледаше ме право в очите и кимаше така, сякаш всяка моя дума заслужава одобрение.

Иван Димитров Пешев февруари 8, 2026
## Глава първа Първите две срещи с Мартин минаха тихо, почти уютно. В едно малко заведение с...
Read More Read more about Първите две срещи с Мартин минаха тихо, почти уютно. В едно малко заведение с приглушена светлина той се държеше като човек, който е упражнявал тази роля до съвършенство. Издърпваше стола, изчакваше да седна, гледаше ме право в очите и кимаше така, сякаш всяка моя дума заслужава одобрение.
Едуард вървеше бавно по алеята, където въздухът миришеше на мокри листа и сол, а подметките му търсеха границата между светлото и тъмното, която напоследък все по-често се размазваше пред очите му. Държеше се за ръката на Вероника, както човек се държи за последната нишка сигурност, без да признава, че нишката вече се къса. Screenshot_4

Едуард вървеше бавно по алеята, където въздухът миришеше на мокри листа и сол, а подметките му търсеха границата между светлото и тъмното, която напоследък все по-често се размазваше пред очите му. Държеше се за ръката на Вероника, както човек се държи за последната нишка сигурност, без да признава, че нишката вече се къса.

Иван Димитров Пешев февруари 8, 2026
Глава първа Едуард вървеше бавно по алеята, където въздухът миришеше на мокри листа и сол, а подметките...
Read More Read more about Едуард вървеше бавно по алеята, където въздухът миришеше на мокри листа и сол, а подметките му търсеха границата между светлото и тъмното, която напоследък все по-често се размазваше пред очите му. Държеше се за ръката на Вероника, както човек се държи за последната нишка сигурност, без да признава, че нишката вече се къса.
Той се върна от армията с едно-единствено желание, да изненада родителите си. Screenshot_3

Той се върна от армията с едно-единствено желание, да изненада родителите си.

Иван Димитров Пешев февруари 8, 2026
Глава първа: Завръщането Той се върна от армията с едно-единствено желание, да изненада родителите си. Димитър броеше...
Read More Read more about Той се върна от армията с едно-единствено желание, да изненада родителите си.
В спалнята лампите бяха приглушени, а тишината беше толкова плътна, че сякаш можеше да се пипне с пръсти. Screenshot_1

В спалнята лампите бяха приглушени, а тишината беше толкова плътна, че сякаш можеше да се пипне с пръсти.

Иван Димитров Пешев февруари 8, 2026
## Глава първа В спалнята лампите бяха приглушени, а тишината беше толкова плътна, че сякаш можеше да...
Read More Read more about В спалнята лампите бяха приглушени, а тишината беше толкова плътна, че сякаш можеше да се пипне с пръсти.
Два часа след погребението на дъщеря ми телефонът ми иззвъня. Познат глас, но изпълнен с напрежение, ми каза: Screenshot_28

Два часа след погребението на дъщеря ми телефонът ми иззвъня. Познат глас, но изпълнен с напрежение, ми каза:

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2026
Глава първа Два часа след погребението на дъщеря ми телефонът ми иззвъня. Познат глас, но изпълнен с...
Read More Read more about Два часа след погребението на дъщеря ми телефонът ми иззвъня. Познат глас, но изпълнен с напрежение, ми каза:
Елена стоеше в коридора, притиснала корема си с две ръце, сякаш можеше да задържи не само детето, а и света си да не се разпадне. Дишаше на къси глътки, опитваше се да говори спокойно, но думите ѝ се чупеха като тънък лед. Screenshot_27

Елена стоеше в коридора, притиснала корема си с две ръце, сякаш можеше да задържи не само детето, а и света си да не се разпадне. Дишаше на къси глътки, опитваше се да говори спокойно, но думите ѝ се чупеха като тънък лед.

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2026
Глава първа Елена стоеше в коридора, притиснала корема си с две ръце, сякаш можеше да задържи не...
Read More Read more about Елена стоеше в коридора, притиснала корема си с две ръце, сякаш можеше да задържи не само детето, а и света си да не се разпадне. Дишаше на къси глътки, опитваше се да говори спокойно, но думите ѝ се чупеха като тънък лед.
Отидох на гробището с двете си дъщери, за да изпълня едно обещание. Обещание, дадено на баща им, Тома, преди да си отиде. Screenshot_24

Отидох на гробището с двете си дъщери, за да изпълня едно обещание. Обещание, дадено на баща им, Тома, преди да си отиде.

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2026
## Глава първа Отидох на гробището с двете си дъщери, за да изпълня едно обещание. Обещание, дадено...
Read More Read more about Отидох на гробището с двете си дъщери, за да изпълня едно обещание. Обещание, дадено на баща им, Тома, преди да си отиде.
Понякога е трудно да знаеш как да реагираш в неочаквана ситуация. Това ми се случи в един ден, когато бях във влак със счупена ръка и гипс, който тежеше като камък, а вътре в него пулсът ми биеше, сякаш се опитваше да избяга. Screenshot_23

Понякога е трудно да знаеш как да реагираш в неочаквана ситуация. Това ми се случи в един ден, когато бях във влак със счупена ръка и гипс, който тежеше като камък, а вътре в него пулсът ми биеше, сякаш се опитваше да избяга.

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2026
Глава първа Понякога е трудно да знаеш как да реагираш в неочаквана ситуация. Това ми се случи...
Read More Read more about Понякога е трудно да знаеш как да реагираш в неочаквана ситуация. Това ми се случи в един ден, когато бях във влак със счупена ръка и гипс, който тежеше като камък, а вътре в него пулсът ми биеше, сякаш се опитваше да избяга.