Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Der Standard гръмна с новина от Австрия за България и Румъния в Шенген
  • Новини

Der Standard гръмна с новина от Австрия за България и Румъния в Шенген

Иван Димитров Пешев декември 15, 2023
schenegnengdsgdfg.png

Австрия настоява България и Румъния да улеснят процедурите за връщане на мигранти. Конкретно това означава отпадане на квотите – т.е. всички търсещи убежище, за които България и Румъния отговарят, да бъдат връщани по-бързо, обяснява австрийския национален ежедневник Der Standard в статия, посветена на резултатите от проведената по-рано тази седмица среща на вътрешния министър на Виена с колегите му от София и Букурещ.

Герхард Карнер, Калин Стоянов и Мариан Предою обсъдиха ветото на Австрия върху Шенген, поне на летищата, припомнят от редакцията на Der Standard.

„Сега много зависи от решенията на ниво Европейски съюз, като промени в бюджета в полза на подобряване на границата между България и Турция и увеличаване на операциите на Frontex, за което настоява Австрия.

 

Но става дума и за политика на отблъскване. Съгласно Дъблинския регламент търсещите убежище, които първо са били регистрирани в други страни от Европейския съюз (ЕС), могат да бъдат връщани там“, обяснява изданието.

Сега Австрия настоява България и Румъния да улеснят тези процедури. А това означава отпадане на квотите.

Мигрантите, за които България и Румъния всъщност отговарят, ще бъдат връщани по-бързо. Досега само определен брой места са запазени за търсещи убежище от Австрия в полети за депортиране на Frontex. Поради тази квота и дългата продължителност на процедурата, само малка част от засегнатите хора биват връщани в тези държави, подчертава германският вестник.

Много лица, търсещи убежище, за които всъщност отговарят други държави, изобщо не остават в Австрия, а продължават към други страни. Така че австрийските власти не могат да ги върнат обратно, защото вече не са на територията на държавата, обяснява още Der Standard.

Според българските власти броят на поисканите и извършени трансфери от Австрия към България се е утроил. „Само през 2023 г. са заявени 193 трансфера, а реално извършените са 106. За цялата 2022 г. заявените трансфери от Австрия са 74, а реално извършените трансфери са 33, без трансферите на чартърни полети“, гласи отговор на властите в София.

От румънското вътрешно министерство на свой ред обясняват, че австрийските власти са поискали 3493 трансфера в Румъния през последните две години (1602 през 2022 г. и 1891 през 2023 г.). След преглед на заявленията 2911 от тях са приети (1233 през 2022 г. и 1678 през 2023 г.). Но Австрия всъщност е прехвърлила само 243 души (93 през 2022 г. и 150 души през 2023 г.) обратно в Румъния.

Румънското правителство посочва, че „през август 2023 г. Румъния и Австрия подписаха административно споразумение за улесняване на прилагането на регламента, който влезе в сила на 29 октомври 2023 г.“. Въпреки това Австрия свързва разширяването на Шенген с по-бърза политика на връщане.

И Румъния, и България от много години отговарят на действителните изисквания за присъединяване към Шенген. Следователно исканията на Австрия се считат за неоправдани и неуместни, обобщават от редакцията на Der Standard.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В събота е важен празник, задължително трябва да се черпи със…
Next: Безкомпромисна! Опечалената Деси Стоянова поряза Ирина Тенчева в ефир, остави я без думи

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.