Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Der Standard гръмна с новина от Австрия за България и Румъния в Шенген
  • Новини

Der Standard гръмна с новина от Австрия за България и Румъния в Шенген

Иван Димитров Пешев декември 15, 2023
schenegnengdsgdfg.png

Австрия настоява България и Румъния да улеснят процедурите за връщане на мигранти. Конкретно това означава отпадане на квотите – т.е. всички търсещи убежище, за които България и Румъния отговарят, да бъдат връщани по-бързо, обяснява австрийския национален ежедневник Der Standard в статия, посветена на резултатите от проведената по-рано тази седмица среща на вътрешния министър на Виена с колегите му от София и Букурещ.

Герхард Карнер, Калин Стоянов и Мариан Предою обсъдиха ветото на Австрия върху Шенген, поне на летищата, припомнят от редакцията на Der Standard.

„Сега много зависи от решенията на ниво Европейски съюз, като промени в бюджета в полза на подобряване на границата между България и Турция и увеличаване на операциите на Frontex, за което настоява Австрия.

 

Но става дума и за политика на отблъскване. Съгласно Дъблинския регламент търсещите убежище, които първо са били регистрирани в други страни от Европейския съюз (ЕС), могат да бъдат връщани там“, обяснява изданието.

Сега Австрия настоява България и Румъния да улеснят тези процедури. А това означава отпадане на квотите.

Мигрантите, за които България и Румъния всъщност отговарят, ще бъдат връщани по-бързо. Досега само определен брой места са запазени за търсещи убежище от Австрия в полети за депортиране на Frontex. Поради тази квота и дългата продължителност на процедурата, само малка част от засегнатите хора биват връщани в тези държави, подчертава германският вестник.

Много лица, търсещи убежище, за които всъщност отговарят други държави, изобщо не остават в Австрия, а продължават към други страни. Така че австрийските власти не могат да ги върнат обратно, защото вече не са на територията на държавата, обяснява още Der Standard.

Според българските власти броят на поисканите и извършени трансфери от Австрия към България се е утроил. „Само през 2023 г. са заявени 193 трансфера, а реално извършените са 106. За цялата 2022 г. заявените трансфери от Австрия са 74, а реално извършените трансфери са 33, без трансферите на чартърни полети“, гласи отговор на властите в София.

От румънското вътрешно министерство на свой ред обясняват, че австрийските власти са поискали 3493 трансфера в Румъния през последните две години (1602 през 2022 г. и 1891 през 2023 г.). След преглед на заявленията 2911 от тях са приети (1233 през 2022 г. и 1678 през 2023 г.). Но Австрия всъщност е прехвърлила само 243 души (93 през 2022 г. и 150 души през 2023 г.) обратно в Румъния.

Румънското правителство посочва, че „през август 2023 г. Румъния и Австрия подписаха административно споразумение за улесняване на прилагането на регламента, който влезе в сила на 29 октомври 2023 г.“. Въпреки това Австрия свързва разширяването на Шенген с по-бърза политика на връщане.

И Румъния, и България от много години отговарят на действителните изисквания за присъединяване към Шенген. Следователно исканията на Австрия се считат за неоправдани и неуместни, обобщават от редакцията на Der Standard.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В събота е важен празник, задължително трябва да се черпи със…
Next: Безкомпромисна! Опечалената Деси Стоянова поряза Ирина Тенчева в ефир, остави я без думи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.