Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Eва от Тоника погреба майка си
  • Новини

Eва от Тоника погреба майка си

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2022
evatonunnaik.jpg

Трудни дни преживява Ева – звездата от обичаната музикална формация „Тоника“. Съпругата на покойния Гого Найденов се е простила и със своята майка, която си отишла на 90-годишна възраст. Дълго време певицата почти не напускаше дома им в Айтос, където се грижеше денонощно за болната си майка.

Тя бе загърбила своя личен и професионален живот в името на това да бъде неотлъчно до нея. Заради ниските си доходи Ева нямала и възможност да наеме жена, която да ѝ помага, докато възрастната дама била на легло.

69-годишната певица бе пенсионирана със само 200 лева пенсия. От миналата година обаче получава още 350 лева добавка, която ѝ бе отпусната от Министерството на културата за заслуги и постижения. Така месечната сума възлизала на 550 лева. Заради трудните финансови времена за семейството още преди години синът на Ева и Гого взе решение да емигрира в Англия заедно със своето семейство. Там той е и до днес и от спестеното изпращал пари и на майка си.

Тегобите за семейство Найденови настъпиха преди близо десетилетие, когато Гого се поболя и изведнъж рухна. Диагнозата му бе неясна, а семейството похарчи всичките си събрани спестявания за лечението, от което в крайна сметка нямаше резултат. Наложи се дори да се събират дарения от колеги, почитатели и приятели, с които певецът да продължи да се лекува, макар първоначално от гордост да отказвал да търси помощ. Бързо се натрупа голяма сума, но Гого така и не можа да се възстанови и си отиде на 10 януари 2014 г.

Вече 8 години съпругата му все още страда неутешимо, а след смъртта му реши да загърби кариерата си почти изцяло. От време на време Ева има участия заедно с Красимир и Виолета Гюлмезови, с които основаха „Фамилия Тоника“ след скандалите и разпада на оригиналната „Тоника“. Тя обаче не можела да си позволи да работи с темповете, с които едно време с колегите ѝ ходели по турнета, фестивали и участия, защото прекалено дълго време отсъствала от сцената.

Източник: Ретро

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Много българи, включително деца, са били на борда на запалилия се ферибот край Гърция
Next: Путин: Дайте ми плажовете, златото и пътища и България ще стане по-добре от Швейцария

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.