Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Eто от какво трябва да се отървеш у дома преди Нова Година, за да имаш късмет, пари и успехи
  • Новини

Eто от какво трябва да се отървеш у дома преди Нова Година, за да имаш късмет, пари и успехи

Иван Димитров Пешев декември 30, 2023
sdfgfdgbdfhdfhfdghgfh.png

Има едно изказване, че подредената маса е подреден ум, което води до това, че когато изхвърляме боклук, то ние освобождаваме място за нови идеи и мисли. Ако искаме да ни върви през Новата 2024 година, то трябва преди това да направим някои неща в старата.

Психолозите са на мнение, че всичко е свързано – разхвърлен дом или работно място могат да причинят стрес. Причината? Има твърде много визуални стимули в зрителното ни поле, прекарваме повече време в търсене на неща, от които се нуждаем, а мислите какво трябва да се подреди постоянно се въртят в главата ни и така трупаме раздразнение.

Желателно е да влезем в Новата 2024 година с „чисти мисли“, където ще можем да направим място на новите планове, идеи, а и мотивация за изпълнение.

От какво следва да се отървем?

Ако имаме счупени или повредени предмети у дома – спукано легенче, неработещ тостер, чаши с нащърбени дръжки.

Стари дрехи, които вече не носим – ако имаме дрехи, които висят от много време в гардероба за всеки случай, но той така и не идва е желателно да се отървем от тях. Няма шанс тези дрехи да ни бъдат полезни.

Ненужна бумащина – каталози от супермаркети или козметика, вестници, смачкани салфетки, инструкции и всякакви подобни. Това заема място в дома ни, а и реално държим цяла кутия с безполезни парчета хартия, а защо? По-добрият вариант е да съберем и рециклираме каквото можем.

Неща тип „някой ден ще ми бъде полезно и ще свърши работа“ – ако един артикул не е ползван повече от 12 месеца, едва ли ще бъде нужен и потребен и през следващите.

Експертът по подреждане Мари Кондо в книгата си „Магията на подреждането“ казва, че трябва да оставяте у дома само онези предмети, които предизвикват „искрици на радост“, тоест приятни емоции и спомени. И онези неща, които постоянно ви разстройват, трябва първо да бъдат изхвърлени.

Безполезни подаръци и сувенири – освен че събират само прах, доста от тях едва ли радват окото, затова просто се отървете.

Продукти с изтекъл срок на годност – тук вече рискуваме здравето си, важно е да прегледаме всеки лосион за тяло, всяка храна, консерва, всичко у дома.. и ако срокът е изтекъл, присъдата е ясна – в боклука.

Ненужните неща можете да рециклирате, дрехите можете да дадете за благотворителност, има толкова варианти, но е желателно да встъпите в новата година с чисти мисли, чист и подреден дом, за да Ви върви.

И накрая.. дайте искрено обещание на себе си, че през 2024 година ще отделяте повече време на близките си, повече внимание на здравето си, ще се усмихвате повече, ще обичате повече, ще пътувате повече, ще се радвате повече на живота.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-приготвяната чеснова разядка за Нова година – никога не стига, всички я обожават
Next: Велинград на Нова година: Софка – 50 бона, Азиска – 70 бона, Фамилия Сторарото – 25 бона

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.