Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Eва от Тоника погреба майка си
  • Новини

Eва от Тоника погреба майка си

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2022
evatonunnaik.jpg

Трудни дни преживява Ева – звездата от обичаната музикална формация „Тоника“. Съпругата на покойния Гого Найденов се е простила и със своята майка, която си отишла на 90-годишна възраст. Дълго време певицата почти не напускаше дома им в Айтос, където се грижеше денонощно за болната си майка.

Тя бе загърбила своя личен и професионален живот в името на това да бъде неотлъчно до нея. Заради ниските си доходи Ева нямала и възможност да наеме жена, която да ѝ помага, докато възрастната дама била на легло.

69-годишната певица бе пенсионирана със само 200 лева пенсия. От миналата година обаче получава още 350 лева добавка, която ѝ бе отпусната от Министерството на културата за заслуги и постижения. Така месечната сума възлизала на 550 лева. Заради трудните финансови времена за семейството още преди години синът на Ева и Гого взе решение да емигрира в Англия заедно със своето семейство. Там той е и до днес и от спестеното изпращал пари и на майка си.

Тегобите за семейство Найденови настъпиха преди близо десетилетие, когато Гого се поболя и изведнъж рухна. Диагнозата му бе неясна, а семейството похарчи всичките си събрани спестявания за лечението, от което в крайна сметка нямаше резултат. Наложи се дори да се събират дарения от колеги, почитатели и приятели, с които певецът да продължи да се лекува, макар първоначално от гордост да отказвал да търси помощ. Бързо се натрупа голяма сума, но Гого така и не можа да се възстанови и си отиде на 10 януари 2014 г.

Вече 8 години съпругата му все още страда неутешимо, а след смъртта му реши да загърби кариерата си почти изцяло. От време на време Ева има участия заедно с Красимир и Виолета Гюлмезови, с които основаха „Фамилия Тоника“ след скандалите и разпада на оригиналната „Тоника“. Тя обаче не можела да си позволи да работи с темповете, с които едно време с колегите ѝ ходели по турнета, фестивали и участия, защото прекалено дълго време отсъствала от сцената.

Източник: Ретро

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Много българи, включително деца, са били на борда на запалилия се ферибот край Гърция
Next: Путин: Дайте ми плажовете, златото и пътища и България ще стане по-добре от Швейцария

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.