Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Eто от какво трябва да се отървеш у дома преди Нова Година, за да имаш късмет, пари и успехи
  • Новини

Eто от какво трябва да се отървеш у дома преди Нова Година, за да имаш късмет, пари и успехи

Иван Димитров Пешев декември 30, 2023
sdfgfdgbdfhdfhfdghgfh.png

Има едно изказване, че подредената маса е подреден ум, което води до това, че когато изхвърляме боклук, то ние освобождаваме място за нови идеи и мисли. Ако искаме да ни върви през Новата 2024 година, то трябва преди това да направим някои неща в старата.

Психолозите са на мнение, че всичко е свързано – разхвърлен дом или работно място могат да причинят стрес. Причината? Има твърде много визуални стимули в зрителното ни поле, прекарваме повече време в търсене на неща, от които се нуждаем, а мислите какво трябва да се подреди постоянно се въртят в главата ни и така трупаме раздразнение.

Желателно е да влезем в Новата 2024 година с „чисти мисли“, където ще можем да направим място на новите планове, идеи, а и мотивация за изпълнение.

От какво следва да се отървем?

Ако имаме счупени или повредени предмети у дома – спукано легенче, неработещ тостер, чаши с нащърбени дръжки.

Стари дрехи, които вече не носим – ако имаме дрехи, които висят от много време в гардероба за всеки случай, но той така и не идва е желателно да се отървем от тях. Няма шанс тези дрехи да ни бъдат полезни.

Ненужна бумащина – каталози от супермаркети или козметика, вестници, смачкани салфетки, инструкции и всякакви подобни. Това заема място в дома ни, а и реално държим цяла кутия с безполезни парчета хартия, а защо? По-добрият вариант е да съберем и рециклираме каквото можем.

Неща тип „някой ден ще ми бъде полезно и ще свърши работа“ – ако един артикул не е ползван повече от 12 месеца, едва ли ще бъде нужен и потребен и през следващите.

Експертът по подреждане Мари Кондо в книгата си „Магията на подреждането“ казва, че трябва да оставяте у дома само онези предмети, които предизвикват „искрици на радост“, тоест приятни емоции и спомени. И онези неща, които постоянно ви разстройват, трябва първо да бъдат изхвърлени.

Безполезни подаръци и сувенири – освен че събират само прах, доста от тях едва ли радват окото, затова просто се отървете.

Продукти с изтекъл срок на годност – тук вече рискуваме здравето си, важно е да прегледаме всеки лосион за тяло, всяка храна, консерва, всичко у дома.. и ако срокът е изтекъл, присъдата е ясна – в боклука.

Ненужните неща можете да рециклирате, дрехите можете да дадете за благотворителност, има толкова варианти, но е желателно да встъпите в новата година с чисти мисли, чист и подреден дом, за да Ви върви.

И накрая.. дайте искрено обещание на себе си, че през 2024 година ще отделяте повече време на близките си, повече внимание на здравето си, ще се усмихвате повече, ще обичате повече, ще пътувате повече, ще се радвате повече на живота.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-приготвяната чеснова разядка за Нова година – никога не стига, всички я обожават
Next: Велинград на Нова година: Софка – 50 бона, Азиска – 70 бона, Фамилия Сторарото – 25 бона

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.