Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Kак да лекуваме всяка болест със силата на съзнанието и мисълта – Петър Дънов
  • Новини

Kак да лекуваме всяка болест със силата на съзнанието и мисълта – Петър Дънов

Иван Димитров Пешев март 9, 2023
dasdasudasndasndask.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Болестите се лекуват с мисъл. Мисълта може да изпъди всяка болест от човешкия организъм. Ако знаеше законите, които управляват мисълта му, човек би се справил с всички свои недъзи. Няма недъг, който мисълта да не е в състояние да изправи.

Ако хората биха концентрирали умовете си в определена точка, те биха стопили това, което се намира там. Канара би се стопила от енергията, която се излъчва от човешките мозъци. Хората, ако знаят как, чрез концентрация на мисълта си могат да разтопят всички скърби и болести.

При здравословно състояние организмът има едни вибрации. При различните болести са различни вибрациите, но всяка болест говори за понижени вибрации. Температурата трябва да се повиши. Това става с изговаряне на специални мисли и формули, които човек, като ги изговори и внесе в организма си, променят вибрациите. Това се постига и с гледане на хубави картини, пейзажи, звездното небе може също да служи за цяр.

Обезсърченият и болният да гледат трептящите с различна светлина звезди. От светлината на звездите човек може да се насърчи и да се лекува.

Човек може да се лекува чрез мисълта си. Колкото по-силна и съсредоточена е мисълта на човека, толкова по-лесно може да се излекува от известна болест. Достатъчно е да каже една дума, за да се излекува. Има думи, които действуват магически върху човека. Той трябва да знае и кога да каже думата. Всяко нещо трябва да става на своето място и време.

Болестите се дължат на натрупване на чужди вещества, обаче чрез мисълта и волята си човек може да ги изхвърли вън от тялото си и да оздравее. Колкото по-възвишена е мисълта, толкова по-големи възможности крие в себе си.

Силната мисъл лекува всички болести. Кабалистът изяснява по следния начин лекуването чрез мисълта: мисълта е в състояние да видоизмени вибрациите на човешкото тяло. Когато човек заболее, тези вибрации се понижават; с мисълта той може да ги обърне от нисши във висши. Хремата например се предизвиква от особен род микроби, които попадат в носа, и ако вибрациите са понижени, те намират условия за размножаване. Като се размножават, те дразнят слизестата ципа на носа, носните жлези, за да се освободят от това дразнене, отделят изобилно течност, която ги изхвърля навън.

Човешката мисъл е свързана с жизненото електричество в живота. Когато мислите са положителни, те привличат жизнените сили към себе си; когато мислите са отрицателни, тия жизнени сили се разпръскват, отдалечават се от човека, вследствие на което се появява заболяване. Например, ако имате някой противник, който ви мрази, неговата мисъл спрямо вас е много силна. Той може да ви направи негативен и вие ще заболеете.

Законът е следният: ако вие заболеете, туй заболяване ще се върне върху него, ще има обратно движение.

Вие можете да изпращате вашите положителни мисли, вашите топли чувства и пожелания към някой болен с абсолютна вяра, без никакво колебание и съмнение и той ще оздравее. Значи, за да бъде здрав някой човек, трябва да изпратите от себе си един жизнен ток към него. Той ще възприеме вашата мисъл и пожелание и ще се почувствува по-добре. В туй отношение добрите приятели са добра ограда за здравето, а лошите приятели всякога носят болести и страдания.

Когато волята взима участие, вие можете сами да се лекувате. При участие на волята вие можете да стоите с часове вън на студа с тънки дрехи, без да се простудите. Мислено човек може да си изработи топла, магнетична дреха, с която и в най-големия студ няма да трепери. Без такава дреха, без участието на волята, колкото добре да е облечен, човек пак може да усеща студ и да се простудява.

Ако някой заболее от ревматизъм, трябва да го хване, да го разтърси малко и да започне да му говори, че е забъркал пътя си и да напусне организма му. Ако ревматизмът се е загнездил някъде в рамото, трябва да го насочва към лакътя си, после към пръстите на ръката, докато го изкара навън. Болестите се лекуват не само с лекарства, но и с мисъл. Мисълта може да изпъди всяка болест от човешкия организъм. Мощна е силата на мисълта.

Ако някой от вас страда от треска, нека вложи в себе си мисълта, че иска да оздравее, да посвети живота си за реализиране на едно добро, велико дело. В скоро време мисълта започва да работи в него и треската ще мине. Ако идеята му даде добър резултат и той оздравее, това показва, че тя е проработила. Всяка идея, всяка добродетел, която може да се реализира, първо подобрява здравето на човека.
Индусите имат следния начин за лекуване на раните си: събират праната от природата и с помощта на мисълта си отправят тази прана към болното място, което най-много за 20 минути оздравява.

Докато живеете в света на противоречията, трябва да знаете, че се намирате под закона на внушението. Никой смъртен, даже и безсмъртен, не е свободен от този закон. Като имате предвид това, всякога ще държите в ума си положителни мисли и чувства, ако искате да се освободите от много болезнени състояния, които не са ваши. Ако се свържете с някой човек, който страда от крак, и вие ще изпитате същата болка.
Има дни и часове, когато внушението се отразява вредно върху човека. Тогава нито той трябва да внушава, нито другите на него. В такива моменти човек трябва да се огражда от внушението така, както военните се ограждат от своите неприятели с ред крепости.

Яви се тумор в корема или другаде някъде.Не се плашете това показва, че се е насъбрала на едно място излишна енергия, която трябва да се отправи някъде навън. Ще стимулирате някои от здравите клетки наоколо да изгонят тази енергия вън, мисълта да е силна, съсредоточена и ще се дойде до естественото състояние. Ако няма друг изход, може и с операция да се премахне болестта.

Но със силна, концентрирана мисъл един тумор може да изчезне сам по себе си. Чрез внушение може да поболите и най-здравия човек. Чрез внушение може да изкарате какъвто и да е тумор вън от тялото, и то за 24 часа. За три дни може да изкарате тумор, като поставите болния в магнетичен сън. Чрез внушение какъвто и да е тумор може да се премахне, зависи всичко от мисълта.

Ако сте хремави, мислете за здравето. Често повтаряйте мисълта: Аз съм здрав, и в скоро време хремата ще ви напусне. Здравият често мисли за болестта и я привлича. Правете точно обратното мислете за здравето, за да го привлечете и усилите и да се освободите от болестта. Разумното, доброто, великото в човека е в състояние да се бори с микробите, които причиняват болестите. Прилагайте добрите и положителни думи и мисли като формули, с които можете да си въздействувате.

Как лекуват днес туберкулозните? Турят ги на легло да не се движат нито наляво, нито надясно, хранят ги по особен начин и нищо повече. Не, нека оставят болния свободно, ако иска да лежи да лежи, ако иска да се разхожда да се разхожда, но да започне да произнася много пъти на ден думите: Ще оздравея, като постепенно увеличава и стигне до 1000 2000 пъти на ден.

Първия ден да произнесе тия уми 100 пъти, втория 120 пъти, третия ден 150 пъти и т.н., докато стигне до 1000 или 2000 пъти. Така може да се лекува всяка болест, всяко обезсърчаване. По този начин тежката, тъмна атмосфера около болния се разведрява, става светла, приятна и той от ден на ден се усеща все по-добре, по-разположен. Тогава всички здрави хора ще почнат да посещават този човек.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Моля ви, спасете мама! Аз не мога без нея
Next: На 67 съм, не знам какво да правя: Молих децата да живеят при мен или аз при тях- не ме искат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.