Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Kамък ще се пука от Януари – ето какви температури ни чакат
  • Новини

Kамък ще се пука от Януари – ето какви температури ни чакат

Иван Димитров Пешев януари 2, 2024
dsfvdfsbgdfgbdfhdfghf.png

Януари е най-студеният и най-снежният месец от годината у нас, и обикновено той определя характера на зимата – мека, нормална или сурова, каза за БТА главен асистент д-р Красимир Стоев – синоптик в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), представяйки прогнозата за януари в България.

През януари се очаква средната месечна температура да бъде около нормата, която в Северна България и по високите полета е между минус 2 и 1 градуса, по Черноморието, в Горнотракийската низина и по долината на река Струма – от 0 до 4 градуса, а в планинските райони – между минус 10 и минус 3 градуса.

Най-ниските температури през януари ще бъдат между минус 13 и минус 8 градуса, по Черноморието – около минус 3 градуса, а най-високите температури ще между 13 и 18 градуса.
Месечната сума на валежите ще бъде около и над нормата, която е между 30 и 70 литра на квадратен метър.

През януари динамиката на атмосферните процеси над Балканския полуостров ще е повишена.

Месецът ще започне с топло и сухо време. Облачността, средна и висока, ще се увеличава и вплътнява. На места в равнините ще е мъгливо. Около 3 януари се повишава вероятността за валежи от дъжд, а в планините – от сняг

През втората половина от първото десетдневие има повишена вероятност за преминаване на средиземноморски циклон и създаването на валежна обстановка. На места валежите ще бъдат значителни. Температурите ще се понижат и в Северна, и в Западна България дъждът ще премине в сняг.

През повечето дни от второто десетдневие времето ще е динамично с чести валежи: в Северна и Западна България – предимно от сняг, а в Горнотракийската низина и по Черноморието – от дъжд, в отделни дни, който ще преминава в сняг. Температурите ще бъдат близки, на места и по-ниски от обичайните.

През третото десетдневие на януари температурите ще бъдат близки до обичайните. По-голяма вероятност за обстановки с валежи има в началото и в средата на периода.

Астрономическата справка за януари показва, че в началото на месеца денят е 9 часа и 6 минути, а в края – вече е 9 часа и 55 минути

В началото на януари слънцето в София изгрява в 7 часа и 56 минути, и залязва в 17 часа и 3 минути. Продължителността на деня е 9 часа и 6 минути.

В края на месеца слънцето изгрява в 7 часа и 42 минути, и залязва в 17 часа и 37 минути. Продължителността на деня вече е 9 часа и 55 минути.

Фазите на луната през януари са: на 5 януари е последна четвърт, на 11 януари е новолуние, на 18 януари е първа четвърт, а на 25 януари е пълнолуние, съобщава главен асистент д-р Красимир Стоев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как се пише, Нова година, Нова Година или нова година?
Next: След Гърция и Турция ни нанесе тежък удар, всеки трябва да знае това

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.