Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • KAT измисли как да надхитри шофьорите, които предупреждават с фарове другите водачи, когато видят патрулка
  • Новини

KAT измисли как да надхитри шофьорите, които предупреждават с фарове другите водачи, когато видят патрулка

Иван Димитров Пешев ноември 5, 2022
astakstasirasot.jpg

С цел намаляване на пътните произшествия, както и установяване и санкциониране на нарушители в ОД МВР Сливен се въвежда нов метод за контрол.

Екипи на пътна полиция ще бъдат подпомогнати от полицейски служители в небрандиран автомобил, които ще следят с видеокамера най-натоварените и опасни участъци в областта.

Заснетите нарушения ще се подават по радиостанция до най-близкия патрул и ще се санкциониран на място. Нарушителите, които не са спрени на място, ще бъдат издирени и санкционирани впоследствие. Новият подход беше представен и коментиран на брифинг днес от комисар Димитър Кикьов, началник на отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР Сливен, и главен инспектор Илиян Николов, началник сектор „Пътна полиция“ Сливен.

Брифингът се състоя на път ІІ-53 (Сливен -Ямбол), на разклона за село Камен, който е участък с повишена концентрация на пътни произшествия.

Не изпускай тези оферти:

„В рамките на час камерата е заснела 11-12 нарушения, а от началото на операцията в цялата страна, която започна – около 160“, посочи комисар Кикьов. По думите му, когато има полицейски автомобил, маркиран и с лампа, водачите си сигнализират с фарове и ефектът е краткотраен.

Според статистиката, представена от главен инспектор Николов, от началото на годината на територията на ОДМВР-Сливен са установени над 170 водачи да управляват след употреба на алкохол, 53 с наркотици и 60 са отказали да бъдат тествани.

От 8 юли са установени 17 водачи с алкохол, 3 с наркотици и към тази сутрин 4 неправоспособни. На автомагистрала „Тракия“ в района на Нова Загора е установен товарен автомобил, управляван от турски гражданин, който е управлявал с концентрация на алкохол 1,53 промила. Той е отведен и задържан в РУ-Нова Загора.

Сред другите мерки, предприети по разпореждане на старши комисар Димитър Величков, е поставянето на системните нарушители под превантивно полицейско наблюдение.

Комисар Кикьов съобщи, че след анализ от началото на месец март 43 лица са поставени под наблюдение, като информация за тях ще има и в останалите дирекции в страната. Специализираната операция продължава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ще боли глава: До дни ни удря първата магнитна буря, ето прогнозата за този месец
Next: Изненада! Всичко живо се юрна да си купува къща в този край на България

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.