Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Kaufland и Lidl с важно съобщение, ще раздават ваучери
  • Новини

Kaufland и Lidl с важно съобщение, ще раздават ваучери

Иван Димитров Пешев март 28, 2023
verrigasiytkasoyasyi.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Kaufland и Lidl са първите търговски вериги у нас, които въвеждат автомати за приемане на използвани пластмасови бутилки и кенове за напитки. За да бъдат стимулирани да рециклират повече, клиентите ще получават ековаучер на стойност 5 стотинки за всяка върната опаковка.

Съоръженията са разположени в общо 15 магазина на двете компании в девет града в страната, сред които София, Пловдив, Варна, Габрово, Добрич, Монтана и други. Те дават възможност на клиентите на двете вериги в тези градове лесно и бързо да върнат използваните от тях опаковки от напитки на мястото, където ежедневно пазаруват, като едновременно с това допринасят за опазването на околната среда.

Автоматите в Kaufland и Lidl приемат пластмасови бутилки до 3 литра от PET материал (обозначени със съответния знак)* и метални кенове. В тях няма да се приемат пластмасови бутилки от мляко и млечни продукти, олио, зехтин и оцет, както и бутилки и кенове, които съдържат течности или са деформирани или замърсени.

Получените срещу върнати бутилки ековаучери ще могат да бъдат ползвани при покупка над 10 лв. в същия магазин, в който са върнати бутилките, до 90 дни след издаването им. Събраните PET бутилки ще се рециклират в страната, а полученият материал ще се използва за производството на нови пластмасови изделия от български производители. По този начин се намалява използването на пластмаса, пестят се ресурси и се затваря жизненият цикъл на суровините.

„Вярвам, че тези пилотни проекти ще надградят системата за разделно събиране на отпадъци и ще спомогнат за промяна на потребителските нагласи. Те ще допринесат за въвеждането на национална депозитна система, която вече е факт в редица европейски държави и която ще ни помогне да постигнем целите си до 2025-а да рециклираме 77% от пластмасовите бутилки за еднократна употреба. Това ще се случи и с помощта на бизнеса и с всички граждани. Пожелавам успех!“, каза на събитието за старта на пилотните проекти заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева.

„Тези пилотни проекти са много добро начало за бъдещата депозитна система на България, която е една стъпка към по-ефективна и зелена икономика за страната. Държавите с пазарни депозитни системи за опаковки за напитки за еднократна употреба като Германия, например, постигат нива на възвръщаемост от над 95 процента.“, заяви Ирене Планк, посланик на Германия у нас, която беше специален гост на представянето на автоматите и беше сред първите, върнали своя PET бутилка.

„Поставянето на машините за събиране на пластмасови бутилки и кенове е поредната значителна стъпка, която предприемаме, за намаляване на въздействието върху околната среда. С тях се подпомагат усилията на държавата и местните общности за повишаване на разделното събиране, като насърчаваме клиентите ни да се включат активно в този процес. Всяка предадена при нас бутилка ще бъде върната в цикъла на рециклиране и от нея ще бъде произведен нов рециклируем продукт.“, коментира Иван Чернев, главен изпълнителен директор на Kaufland България.

„С този проект искаме да покажем, че търговските вериги могат да имат важен принос и роля в процеса по събиране на еднократните опаковки и създаването на условия за работеща кръгова икономика. Радваме се, че събраните в Lidl опаковки ще се използват за производството на нови бутилки и така на практика ще се осъществява кръговият модел „от бутилка в бутилка“, заяви Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на Lidl България.

Проектът се реализира като част от ангажиментите, заложени в REset Plastic – международната стратегия за пластмаса на Schwarz групата, част от която са Lidl и Kaufland.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Някога най-големият град в Южна България, сега в него има само 1133 жители
Next: Чудото на живота: Майка и дъщеря родиха заедно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.