Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Mокрите кърпички отиват в историята, ето каква е причината
  • Новини

Mокрите кърпички отиват в историята, ето каква е причината

Иван Димитров Пешев април 28, 2024
bfgnbgfhnghmhjmhj.png

Обединеното кралство се готви да забрани продажбата на мокри кърпички, за да се справи с големи замърсявания на реките от тях и запушване на канализацията.

Без мокри кърпички на Острова звучи стряскащо. Тъй като са голям асортимент в магазините, в момента се правят редица проучвания и политически консултации как това ще се отрази на пазара за санитарни продукти. Обсъжда се забраната засега да е само на тези, които съдържат пластмаса. И макар още да не е факт две хранителни вериги и една козметична компания вече спряха да продават кърпички с пластмаса, за да си осигурят навреме техни подходящи заместители.

Идеята за живот без мокри кърпички на Острова идва след проучвания, които показват, че 90 процента от произвежданите в света, съдържат пластмасови влакна и замърсяват природата за десетилетия.

„Всяка година в Обединеното кралство се продават близо 30,5 милиарда мокри кърпички, като 64 на сто от тях съдържат пластмаса. Въпреки че не знаем точното количество пластмаса, нито колко от тези кърпички са били неправилно и безотговорно изхвърлени, за да замърсят морската среда около нас, анализ показа, че ще намалим съществено риска от вредно пластмасово замърсяване, изтегляйки от пазара близо 19,5 милиарда от тези продукти“, твърди шотландският екоминистър Лорна Слатър, цитирана от NOVA.

Слатър съобщи, че 95% от хората подкрепят забраната, защото тя ще реши проблема и с честото запушване на тръбите на канализацията в домовете им.

„Ако искаме наистина да спрем запушванията на канализацията, потребителите трябва да престанат да изхвърлят мокри кърпички в нея, независимо дали съдържат пластмаса или не. Направените от отпушвания спестявания ще позволят на водните компании да инвестират в модернизация на останалата инфраструктура, която да е готова за бъдещи предизвикателства и да може да продължи да се адаптира към промените в климата“, подчертава екоминистърът.

До забраната се стига след проучвания на екоорганизации, които успяха да докажат, че пластмасовите влакна не само биват поглъщани от животните във водоемите, но и разграждането им в депата за отпадъци отнема години. И въпреки че забараната все още не е в ход, на Острова са намерили решение. Вече предлагат в магазините мокри кърпички без пластмасови влакна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 5 начина, по които да използвате содата в градината – здрава и богата реколта и без вредители в почвата
Next: Ето защо се стигна до бой за олио по магазините, причината е смайваща

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.